В настоящата седмица Си Дзинпин ще сложи край на политическия преврат, който стартира преди пет години, след като в неделя откри 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, който ще го потвърди като неин лидер - и като ръководител на армията на Китай – за нов петгодишен мандат. Поредното му преизбиране като държавен глава на годишната сесия на китайския парламент през март е проформа, пише ръководителят на бюрото на Financial Times в Пекин Том Мичъл.
През 2017 г. Си наруши драматично прецедента, започвайки втория си мандат, без да посочи наследник като партиен лидер, както направиха двамата му предшественици. Малко след това китайският парламент премахна ограничението от два мандата за президента, проправяйки пътя за Си да управлява до живот, ако пожелае.
В резултат на това той стои сам на върха на китайската политика по начин, по който никой друг „върховен лидер“ не го е правил от времето на Мао Дзедун. Дори Дън Сяопин, ветеран от революцията на Мао и архитект на икономическото чудо на Китай, трябваше да се бори с мощните си колеги, които бяха скептично настроени за реформаторската му програма.
За разлика от него през последните 10 години Си успя да отстрани потенциалните си съперници в Постоянния комитет на Политбюро. Този 7-членен орган на върха на структурата на властта на партията по-рано бе пазител на етоса на „колективното“ лидерство, който преобладаваше при двамата му предшественици Ху Дзинтао и Дзян Дзъмин.
Си е син на висшия партиен кадър – Си Джунсюн, който става жертва на чистка на Мао. По-късно реабилитиран, той става един от лейтенантите на Дън в началото на реформата. Бащата на Си Дзинпин явно разбира, че хватката на партията върху властта парадоксално ще бъде по-сигурна, ако разхлаби контрола си върху някои аспекти на икономиката и гражданското общество. Една от големите мистерии около Си е защо явно не е наследил много от този прагматизъм и как е стигнал до убеждението, както заяви на предишния конгрес през 2017 г., че „за правителството, армията, обществото и училищата – на север, юг, изток, запад и в центъра – партията е лидер на всичко това“.
Израстването нагоре сред партийния елит не му осигурява имунитет срещу превратностите на маоистки Китай. Освен че вижда чистката срещу баща си, Си Дзинпин е изпратен да работи във вътрешността на страната по време на културната революция заедно с десетки милиони други младежи от неговото поколение.
Тези трудности биват романтизирани от пропагандаторите на Си Дзинпин като доказателство за предполагаемия му афинитет към – и разбиране за – обикновения мъж и жена. Отдалечеността от Пекин също се оказва отличителен белег на последвалата му политическа кариера, докато си проправя път нагоре в партийната йерархия чрез поредица от постове в централните и източните провинции.
Междувременно Си Дзинпин е бил женен два пъти – втория път за известната певица Пън Лиюен. Нехарактерно за човек от народа, единственото дете на двойката – дъщеря, е изпратено да учи в Харвард.
Крис Джонсън – бивш топ анализатор за Китай в ЦРУ, казва, че Си Дзинпин вероятно ще дирижира „доста значима промяна“ на върха на партията на конгреса тази седмица, допълнително затягайки хватката си върху властта. „Си иска трансформативни подходи“, казва Джонсън. „Той не може да търпи всички капризи на начините, по които старото колективно лидерство прави нещата. Той мрази тези подходи, защото вярва, че пораждат разпуснатост и корупция, които може да унищожат ленинските системи. Той ги осъжда редовно и се отърва от повечето от тях“.
Показателно е, че сред световните колеги на Си най-дългите му и близки отношения са с Владимир Путин. Двамата говорят един за друг като за „най-добри приятели“ и разменят подаръци и поздравления за рождените дни. На среща през 2017 г. Путин, съпроводен от помощниците си, шеговито нарече Си „самотен воин“, докато китайският президент седеше сам, чакайки екипа си да пристигне. Наблюдението на Путин, направено четири месеца, преди Си да надиграе колегите си на партийния конгрес, се оказа пророческо.
За много хора в Китай, които нямат свободата да кажат това открито, и за САЩ и съюзниците им безконтролната власт на Си Дзинпин е зла поличба за бъдещето на страната. През втория си мандат администрацията му угаси всички въглени на несъгласие у дома, интернира над 1 млн. мюсюлмани уйгури без надлежен процес, хвърли в затвора десетки продемократични активисти в Хонконг и упорито поддържа политика на „нулев Covid”, която смаза втората по големина икономика в света с чести и безкомпромисни блокади.
Един китайски адвокат, който наскоро напусна страната за САЩ, казва за FT, че решението му да емигрира отчасти се дължи на това, че е силно деморализиран от безмилостния устрем на партията при Си. Това беше символизирано от банери, изложени в кабинетите на съдиите и съдебните зали, с думите: „Каузата на партията е на първо място, интересите на хората са на първо място, конституцията и законите са на първо място“. Изглежда никой не забеляза, че така както е написано, интересите на хората, конституцията и законите всъщност не са на първо място.
Този месец представител на местната власт в крайбрежен туристически град изрази подобно безпокойство за посоката на Китай под управлението на Си. „Това е третата година на борба с Covid и няма реални политики, които да помогнат на икономиката да се възстанови“, оплаква се той. „Не мога да разбера защо местните хазни трябва да харчат пари година след година за карантинни хотели и масово тестване. Но можем да правим само това, което центърът казва, нали? Имаме ли друг избор?“.
Самотният воин на Китай показва все по-ясно, че нямат.
10:46 | 17.10.22 г.
