Политическата безизходица постави президента Румен Радев в роля на необичайна власт, застрашавайки усилията на Запада да накаже руския лидер Владимир Путин за инвазията в Украйна. Това пишат журналистите Патрик Донахю и Слав Оков в материал за Bloomberg.
След като четвъртите избори в страната за 18 месеца също не можаха да създадат ясно управляващо мнозинство, шансовете ново правителство да се появи скоро са малки. Това дава на Радев повече власт, отколкото предимно церемониалната му роля обикновено има.
Радев, който е на 59 години, отхвърли твърденията на опонентите си, че е твърде близък с Москва. Той обаче спечели изборите две години след анексирането на Крим с кампания, която обещаваше вдигане на санкциите и дори заяви, че полуостровът принадлежи на Русия. Оттогава той неведнъж е критикувал санкциите срещу инвазията на Путин, като този месец отказа да подпише декларация, подкрепяща амбициите за членството на Украйна в НАТО.
Назначеното от Радев служебно правителство, което вече събра критики заради затоплянето на отношенията с Москва, представлява потенциално слабо звено, което Путин може да използва в усилията си да подкопае европейската решителност за подкрепа на Украйна, посочват авторите.
„Президентът се насочва към проруския лагер, което предполага, че служебно правителство ще отклони България от нейната прозападна позиция“, коментира Капуцин Мей, анализатор на компанията за оценка на риска Verisk Maplecroft.
Когато налагаме санкции, се нуждаем от много задълбочен и подробен анализ, така че те да не навредят необратимо на европейската икономика, коментира той пред репортери в Прага по време на среща на върха на ЕС миналата седмица.
Неговата позиция наподобява критиките на унгарския премиер Виктор Орбан, който сключва енергийни сделки с Москва и призовава санкциите срещу Русия да бъдат свалени, за да се помогне за овладяването на инфлацията.
Унгария и България са също така и единствените страни от ЕС, които официално не са изпратили военна помощ за Украйна. Радев нарече изпращането на оръжия „опасна стъпка към замесването на България във войната“, контрастирайки с растящите усилия на други държави членки да въоръжат Киев.
Невъзможността да се формира пълноценно правителство може да предизвика поредни предсрочни избори – петите за по-малко от две години – въпреки че няма гаранция, че и те ще доведат до някакво решение. Междувременно служебният кабинет може да остане действащ месеци, а Радев ще продължи да представя България на водещи форуми.
Правителството не е съгласно с определението, че е слаба връзка, що се отнася до Русия, и се опитва да продължи интеграцията с ЕС. „Продължаваме да работим по всички процеси на европейската интеграция“, коментира вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю.
Победителят от вота на 2 октомври – бившият премиер Байко Борисов, призова за компромис, за да се сложи край на патовото положение. Но другите политически сили отказаха да работят с партията на Борисов, обвинявайки я в подкрепа за корупцията. Сред тях бе и Кирил Петков, който бе премиер от декември 2021 г.
Според Петков най-добрият начин за премахването на руското влияние е изкореняването на корупцията – и Борисов. Макар да е малко вероятно служебният кабинет да доведе до обратен завой в българската евроатлантическа ориентация, увертюрите с Москва са притеснителни, коментира той.
„Има тенденция служебното правителство да се опитва да има по-приятелски спрямо Русия политики, определено“, каза той в интервю, цитиран от Bloomberg.
Междувременно позицията на Радев спрямо Москва е приветствана от мнозина в страната. Най-малко три от седем партии, избрани на вота през октомври, имат проруски симпатии.
Но старите връзки стигат дотук. Борисов, който е основна фигура в българската политика повече от десетилетие, даде да се разбере след изборите, че не е приятел на Путин.
Ако искаме да тласкаме държавата към поредни избори, това е идеално за Путин, каза той.
12:34 | 13.10.22 г.
