При над 99% от протоколите: „Български възход“ е в НС, ИТН остава извън парламента

С напредването на обработването на протоколите от извънредните избори все по-ясно се очертава това, което анализаторите прогнозираха предварително – рекордно ниска избирателна активност и разпокъсан парламент, който трудно ще излъчи управляващо мнозинство. При обработени 96.95% СИК протоколи в РИК ГЕРБ-СДС запазват преднината си пред предишните управляващи с резултат от 25,43% (631 097 гласа), а коалиция "Продължаваме Промяната" взима 20,21% (501 690 гласа). 

Партия "Движение за права и свободи" (ДПС) получава 13,56% от вота, партия "Възраждане" е с 10,17 на сто, а коалиция "БСП за България" за първи път в историята е с едноцифрен процентен резултат, приличайки  9,34 на сто. Следва коалиция "Демократична България-обединение" със 7,45 на сто, а последната коалиция, влизаща засега в парламента, е  "Български възход" - 4,65 на сто. Според това равнище на преброяванията партията „Има такъв народ" остава извън парламента с 3,84 на сто.

Така вотът потвърди очакванията на социолозите за много слаб интерес от страна на гласоподавателите и за нов силно фрагментиран парламент, в който опитите за съставяне на правителство ще са трудни. 

Българските избиратели се върнаха до урните за четвърти път в рамките на по-малко от две години в неделя, докато страната се опитва да прекъсне цикъла на политическа парализа и се изправя срещу разрива в дългогодишните връзки с Москва.  

Правителството, което обещаваше да се бори с корупцията под ръководството на бившия министър-председател Кирил Петков, издържа само седем месеца, преди да бъде свалено през юни. Основният му конкурент Бойко Борисов - консерватор, който доминираше в българската политика повече от десетилетие - имаше преднина в социологическите проучвания. Но и двамата вероятно ще се затруднят да сформират мнозинство.

Вакуумът във властта може да затрудни способността на България да се справи с рекордната инфлация, приемането на еврото след по-малко от две години и последиците от руската война в Украйна. Почти напълно зависима от вноса на енергия от Кремъл преди инвазията, прекъсването на вноса от страна на Русия - държава, която има традиции с България - доведе българите до най-тежката криза от десетилетия насам. 

Досега празнотата се запълваше от правителство, назначено от българския президент Румен Радев, генерал в оставка, който отрича обвиненията, че отхвърля усилията на предишните администрации да отдалечат България от Москва.

Държавният глава разкритикува санкциите на ЕС, наложени след завземането на Крим от Кремъл през 2014 г., за който в един момент той посочи, че принадлежи на Русия. В обръщение миналата седмица Радев осъди агресията на президента Владимир Путин, но предупреди, че ЕС трябва да намали рисковете от собствените си санкции срещу Кремъл. 

„Става все по-трудно да се състави правителство", заяви Радев пред репортери в София в неделя, след като даде своя глас. „Страната ни се нуждае от силни и легитимни институции, които да преодолеят кризите, да предприемат решителни реформи и да вземат стратегически решения с дългосрочен хоризонт", каза той. „От гласуването днес зависи колко силни и устойчиви ще бъдат правителството и парламентът утре“, каза държавният глава и призова гражданите да гласуват, напомняйки, че това е право, но и отговорност.

Радев отбеляза противоборсвото на две тези - правителство на всяка цена, което може да доведе до неустойчивост и отстояване на принципи. „Надявам се да се намери разумният баланс“, добави той.

Междувременно назначените от него министри се опитват да осигурят алтернативни ресурси, за да черноморската държава с население от 6,5 милиона души да премине леко през зимата. Докато Петков се опитваше да наложи твърд завой от Москва, служебното правителство се зае да съживи преговорите с руската държавна компания „Газпром" за възобновяване на доставките. 

Това решение привлече стотици протестиращи в столицата - и постави временния кабинет под ръководството на министър-председателя Гълъб Донев в отбранителна позиция, отричайки да има каквото и да било сближаване с Москва.

Въпреки политическата си изолация дясноцентристката партия на Борисов ГЕРБ водеше до последно в повечето социологически проучвания. Партията на Петков „Продължаваме промяната" изоставаше, а коалиционните му съюзници са с по-ниски резултати в проучванията - което потенциално изключва шансовете му да съживи реформаторско правителство. 

На изборите се явяват и редица други проруски партии, пише в свой обзор Bloomberg, включително „Възраждане“ - ултранационалистическа фракция, която удвои подкрепата си с обещанието да преразгледа членството на България в ЕС и НАТО. 

Ако поредицата от опити за съставяне на правителство се провали, може да се стигне до пети избори в началото на следващата година.  

„Настоящите политически сътресения показват опасността от нарастваща политическа фрагментация в България", казва пред Bloomberg Левон Камерян, асоцииран директор в базираната в Берлин Scope Ratings GmbH. Ръстът при крайната десница „ще усложни още повече създаването на коалиции".