ЕС изглежда по-силен от всякога

Има много грешки в ЕС. В ужасния постмодернистичен европейски квартал на Брюксел днешните бюрократи могат утре да станат служители на частни адвокатски кантори. Европа е изправена пред ескалираща война, криза с издръжката на живота, вероятна рецесия и (в Италия) първото крайнодясно правителство на голяма държава членка. Има я и ядрената заплаха на Владимир Путин: да се твърди, че той няма да направи нещо толкова саморазрушително, изглежда пренебрегва това как стигнахме до тук. ЕС също така може да загуби своя защитник в лицето на САЩ, ако Доналд Тръмп или подобен нему вземе властта през 2024 г.

Отчасти поради тези заплахи обаче ЕС изглежда безпрецедентно силен. Така нареченият „съюз“, който беше предназначен най-вече да управлява съперничещите си вътрешни интереси, сега се обединява срещу своите врагове, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.

ЕС премина през години на предполагаеми „екзистенциални кризи“. През 2012 г., когато икономиката на Русия достигна своя пик, еврото постоянно беше на път да се срине. През 2014 г. нов италиански крайнодесен лидер, Джорджа Мелони (победителят на последните избори – бел. прев.), призова за отказ от еврото. ЕС беше разделен на страни длъжници и кредитори, а след това, с „мигрантската криза“ от 2015 г., на Германия и почти всички останали. През 2016 г. привържениците на Брекзит твърдяха, че ЕС така или иначе ще се разпадне.

Вместо това държавите-членки подновиха брачните си клетви. Взряха се в бездната, помислиха дали животът ще е по-добър без еврозоната и останаха в нея. По същия начин Брекзит уби други движения за напускане на съюза. По случаен начин Борис Джонсън спаси ЕС. Брюксел скоро откри, че е по-лесно да се действа без Великобритания да блокира нещата.

Кризата укрепи ЕС. Неговите институции вече си сътрудничат по-добре и неговият „инструментариум от политики“ се разшири, казва Бриджид Лафан от Европейския университетски институт във Флоренция. Тя посочва санкциите на ЕС срещу Русия в деня, в който Путин нахлу в Украйна: „ЕК беше свършила цялата работа преди това.“ Засилената власт на Брюксел, добавя тя, „е по-скоро власт да правиш, отколкото да командваш“. ЕС прави всичко това с около 43 000 „еврократи“, разпръснати в неговите институции, изчислява холандката Каролин де Груйтер в книгата си „Няма да стане по-добре“; Великобритания се нуждаеше от до 50 000 души само за обработка на митническите формуляри след Брекзит.

Сега Путин помогна на ЕС да поднови един ценностен съюз, който досега, изненадващо, се задържа. Обосновката за съществуването на съюза след Втората световна война с фразата „никога отново“ вече не изглежда остаряла след масовите гробове в Изюм, Украйна. Докато европейците се подготвят за Тръмп 2.0, те оформят нещо като военен съюз, който ще включва Обединеното кралство. Те емитираха общ дълг и се правят стъпки към банков съюз, енергиен съюз и дори такъв на веригите за доставки. Разбира се, държавите членки се карат за детайлите. Но мирното каране е смисълът на ЕС, пише Де Груйтер.

По-малките държави научиха, че Брюксел ще застане зад тях срещу големи външни сили: зад Ирландия срещу Обединеното кралство, зад балтийските страни срещу Русия. Съседите могат да процъфтяват извън ЕС - напускането на Великобритания доказа, че съюзът не е затвор - но трябва да поддържат отношения с Брюксел. Първата среща на високо равнище на Европейската политическа общност на 6 октомври в Прага беше де факто покана за приятелство към Великобритания.

Животът в Испания миналата година ми помогна да оценя какво означава ЕС за периферните страни на Европа, споделя Кюпър. За иберийците, балтийците и ирландците съюзът беше тяхното бягство към модерността. Това е, за което копнеят Украйна и други източноевропейски страни. Опашката е за присъединяване към ЕС, а не за напускането му.

Дори новият премиер на Италия Мелони представлява в известен смисъл триумфа на Европа. Тя изостави приказките за смяна на валутата или приоритизиране на националното пред европейското законодателство и избра Украйна пред Путин. Тя не вижда алтернатива. Тя също така се нуждае от 200 милиарда евро от фондовете на ЕС. Още веднъж ЕС засвидетелства солидарност с по-слабите икономически членове, както беше преди катастрофалния експеримент от миналото десетилетие със „строгите икономии“. Проучване за Европейския парламент тази пролет установи, че подкрепата за членство в ЕС е най-високата от 15 ​​години.

Еврото поддържа ниски разходите по заемите на Италия. Всъщност в деня след като крайната десница спечели изборите, доходността на италианските петгодишни облигации беше под тази на Великобритания. Тъй като стандартът на живот на по-бедните британци е под този в Словения, единствената „европейска бюрокрация“, която привържениците на Брекзит могат да премахнат, е таванът за бонусите на банкерите.

Натискът на Лондон Брюксел да пренапише протокола за Северна Ирландия ще се провали, казва Лафан: „ЕС не променя договори.“ Нито ще има нужда: „ЕС беше в по-силна позиция от самото начало. Неговата пазарна мощ далеч надхвърля тази на Обединеното кралство.“

Сега ЕС най-накрая, плахо, се изправя срещу Виктор Орбан - неговият най-упорит враг, защото, както чудовището във филм на ужасите, той е в къщата. Брюксел ще блокира някои от европейските фондове, които поддържат Унгария, освен ако той не се справи с корупцията. Може би „меката сила“ на ЕС не е толкова мека.