Западният либерализъм все още върви по тънък лед

Най-големият живителен тласък за съмняващите се в себе си либерални демокрации беше нахлуването на Владимир Путин в Украйна. Неговата агресия от 24 февруари напомни на западняците, че има нещо, което си струва да се защитава. Такива съживяващи моменти обаче не се случват често. Докато Европа и САЩ се насочват към вероятна рецесия тази зима, ново популистко възраждане изглежда възможно. Въпреки че влиянието на Путин се сгромолясва - дори сред европейските крайнодесни гласоподаватели - Русия не пропуска шанс да подклажда западните разделения, пише главният коментатор за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Чисто съвпадение е, че първият следвоенен крайнодесен министър-председател на Италия, Джорджа Мелони, трябва да встъпи в длъжност почти точно век, след като Бенито Мусолини, създателят на фашизма, маршируваше към Рим. Триумфът на Мелони дойде скоро, след като Шведските демократи, дясна националистическа групировка, станаха втората по големина партия, с една пета от гласовете. В САЩ демократите на Джо Байдън са в по-добра форма от преди, но все още има вероятност да загубят Камарата на представителите в Конгреса през ноември. Това би изпратило Байдън в разследващ ад, тъй като републиканците ще отмъщават за двойния импийчмънт на Доналд Тръмп. Две години на политическа парализа във Вашингтон, съчетана с рецесия, може да доведе до всичко.

Според никой разумен прочит демократичната криза на Запада не е преминала своя пик. Дебатът дали да се определи днешното дясно като фашистко, или „пост-фашистко“, поглъща много време в ефира. Семантиката обаче е отклоняваща. Това, което тези партии споделят, е отвращението към либералната демокрация.

Републиканците на Тръмп не скриха радостта си от победата на Мелони. Новият лидер на Италия, заедно със също толкова радостния унгарски премиер Виктор Орбан, е очертаващата се звезда на Конференцията за консервативно политическо действие, най-влиятелното събиране на американската десница. Стив Банън, най-усърдният култиватор на трансатлантическите връзки на американската десница, се сприятели с Мелони преди години, когато малцина бяха чували за нейната партия „Италиански братя“. „Ако придадеш разумно лице на десния популизъм, ще бъдеш избрана“, каза ѝ Банън. Тя послуша съвета му.

Въпреки че Путин се храни от разделенията на Запада, трудностите му до голяма степен са създадени от самия него. Убеждението на американската левица, че Путин е бил ключът към избирането на Тръмп през 2016 г., е преувеличено. От това следва, че руското поражение в Украйна няма да сложи край на проблемите на Запада. Но една руска победа би изпратила смразяващо послание за способността на автократите да потушават демокрациите на прага на Запада. Тъй като частичното или пълно поражение на Русия сега изглежда по-вероятно, най-голямата надежда на Путин е да подкопае решимостта на Запада.

Големият шанс на Русия ще дойде тази зима. Нейното най-смъртоносно оръжие са по-високите цени на енергията, които ускоряват инфлацията, което би означавало по-бързо парично затягане от двете страни на Атлантическия океан и по-дълбоки рецесии. Нито Путин, нито Европа могат да повлияят на това колко студена ще бъде тази зима. Нормирането на енергията в Европа би направило всеки гласоподавател още по-гневен. Още по-високи цени на бензина могат да предизвикат популистка реакция, както откри френският президент Еманюел Макрон с протестите на жълтите жилетки през 2018 г. Путин може също така да разшири войната към други части на Европа, които са извън НАТО, като Молдова, както и чрез кибератаки срещу критична европейска инфраструктура, включително енергийни мрежи. Най-големият страх е, че Путин ще използва ядрено оръжие, но по-вероятно е той да предприеме тези други видове ескалация.

Ще удържи ли западът линията? Каквото и да се случи на междинните избори през ноември, Байдън все още ще отговаря за външната политика на САЩ. Той печели по-малко похвали, отколкото заслужава, за поддържането на западното единство и доставянето на по-голямата част от военната техника за Украйна. Като изключим пожеланието Путин да си отиде, Байдън беше необичайно дисциплиниран в своите военни коментари. Той е толкова спокоен в своята реторика, колкото Путин е разгорещен в неговата. От основните западни съюзници само Италия сега изглежда колеблива, макар че това се дължи повече на пропутинските настроения на Силвио Берлускони и Матео Салвини – другите двама коалиционни партньори – отколкото на самата Мелони.

Ако частичната мобилизация в Русия и икономическото забавяне на Запада не успеят да отслабят Украйна, на Путин ще му остане едно магическо решение - връщането на Тръмп на власт през 2024 г. Това е по-вероятно днес, отколкото беше преди няколко месеца, главно поради вниманието, което Тръмп получава от представянето си като жертва на вендета. Шансовете му да спечели първичните избори на Републиканската партия изглеждат категорични. Той има по-висок рейтинг от останалите републикански кандидати взети заедно. Повечето демократи, от друга страна, искат да загърбят Байдън.

За автократ като Путин, който е заложил всичко на необмислена война, насърчаването на самонараняването на западната демокрация има две предимства пред прибягването към ядрени оръжия. Първо, не е самоубийствено. Второ, евентуалното завръщане на Тръмп, който описа решението на Путин да вкара войски в Донбас в края на февруари като „гениален“ ход, ще преобърне допусканията на всички. Докато Западът мисли какво може да се обърка, той не трябва да забравя да търси и на очевидните места.