Защо планът на британското правителство е едновременно лоша икономика и загубена възможност?

Обявеният наскоро фискален план на британското правителството не успя да отговори на двойната икономическа криза в Обединеното кралство по начин, който взема предвид доказателствата или опита. Въпреки че кабинетът е абсолютно прав да се съсредоточи върху смекчаването на шока от рязко покачващите се разходи за живот и да се опита да стимулира растежа, политиките, които той очерта, не адресират това добре. Екстремната реакция на пазара към „мини-бюджета“ отразява факта, че правителството не е разказало достоверна история за своята икономическа стратегия, пише за Financial Times Минуш Шафик, директор на Лондонското училище по икономика и политология.

Икономиката на Обединеното кралство има два спешни проблема. Първият е кризата с издръжката на живота, подхранвана от драматични промени в предлагането и търсенето на стоки - особено енергия - по време на война, пандемия и други смущения в търговията. Вторият е повече от десетилетие на ниски растеж и производителност, или това, което бе наречено „стагнираща нация“. С най-високия процент на инфлация в Г-7, растеж на производителността на труда доста под средния за ОИСР, стагниращи реални заплати от 2010 г. насам и множество други мрачни икономически показатели, не е изненада, че Английската централна банка (АЦБ) прогнозира, че британските домакинства са изправени пред най-големия срив в жизнения стандарт, откакто такива статистика започва да се води преди 60 години.

Трябва да оставим АЦБ да продължи да върши работата си по повишаване на лихвените проценти, за да се бори с инфлацията. Това не е моментът да се прави нещо, което може да подкопае независимостта на централната банка, която осигури ниската и стабилна инфлация, от която всички се бяхме възползвали. Масивната фискална експанзия и падащият паунд само правят работата на АЦБ по-трудна и ще означават, че лихвените проценти трябва да се повишат още повече, за да се контролират цените.

В едно добро общество би трябвало да осигурим най-добрия буфер за тези, които имат най-голяма нужда от него. Таванът на цените на енергията е много скъп отговор (в размер на около 100 милиарда паунда), който осигурява подкрепа на много хора, които не се нуждаят от нея, и намалява стимулите за постигане на напредък по отношение на климатичните промени. Вместо таван, правителството трябва да осигури универсална екзистенциална тарифа за потреблението на енергия до определено ниво, за да защити най-бедните домакинства и малкия бизнес, и да остави тези, които консумират повече, да плащат пазарна цена. Това ще струва по-малко, ще помогне на всички и ще поддържа стимули за по-ефективно използване на енергията.

Що се отнася до стимулирането на растежа, имаме нужда от сериозен план за справяне с хроничния недостиг на инвестиции, който е причината за стагниращата производителност на Великобритания. Въпреки дългите години, посветени от икономистите на казуса с производителността, става ясно, че причината е доста проста - хронично ниски нива на инвестиции както от публичния, така и от частния сектор.

Когато бях в Световната банка, направихме стотици проучвания сред инвеститорите за това какво определя желанието им да инвестират в дадена страна. Основните мотиви бяха почти винаги едни и същи: на първо място, макроикономическата и политическа стабилност (която беше поставена в опасност в Обединеното кралство), висококачествената инфраструктура и професионалните умения. Ниските данъци и бизнес зоните за предприятия винаги бяха в края на списъка. Ключът към растежа е да се създаде среда, в която има страхотни търговски възможности - разликите в данъчните ставки от няколко процентни пункта са до голяма степен маловажни, ако изкарвате много пари.

По-добър отговор откъм политики би било да се използва всяко оставащо фискално пространство за инвестиране в сериозна програма за производителност. Това би включвало механизми за увеличаване на инвестициите в инфраструктура, умения, научни изследвания и иновации, заедно със стимули за фирмите да въведат технологии за увеличаване на производителността и постигане на цели за нулеви нетни емисии. Инвестиция от 100 милиарда паунда в тези области би била трансформираща за Обединеното кралство и би имала много по-голямо въздействие от същата сума във вид на намаляването на данъците за хората с високи доходи и корпорациите. Пазарите също така биха реагирали много по-благосклонно.

Правителството е право за друго – преразпределението не е панацея. По-добрият вариант е да се инвестира в хора, за да могат те да печелят сносни заплати на пазара на труда - това, което икономистите наричат ​​"предварително разпределение". Тези предложения всъщност извършват доста голямо преразпределение (в полза на богатите) с надеждата, че част от ползите ще се пренесат надолу по веригата. Много по-добра алтернатива е да се инвестира повече в предварително разпределение - образование в ранна възраст, обучение за възрастни, научни изследвания, иновации и инфраструктура, особено в бедните райони. Така всеки ще има шанс за приличен стандарт на живот.

Освен че са лоши икономически, настоящите предложения са и загубена възможност, която ще затвори опциите за бъдещето. По-добър вариант би се справил по-ефективно с краткосрочните енергийни проблеми, като същевременно използва тази криза за справяне с дългосрочните проблеми с производителността, пред които е изправено Обединеното кралство, така че икономиката да може да расте, да осигурява добър жизнен стандарт за всички и да продължи да постига напредък в справянето с изменението на климата.