Малко над 6,6 млн. са всички български граждани, които имат избирателни права, независимо къде живеят по света. Това заяви пред bTV Росица Матева, зам.-председател и говорител на ЦИК. Броят им може да не съвпада с този от преброяването, защото преброяването е по желание, а човек, който от 30 години живее в чужбина, не може да бъде изваден от списъците, обясни Матева.
Тя посочи, че за да се успокои обществото, че няма манипулация на софтуера, ще се броят контролните разписки от машините.
„За да се успокои обществото, ще се броят контролните разписки от машините. Резултатът от изборите е това, което е записано в машините. ЦИК реши, че е добре да се направи 100% преброяване, за да няма поводи да се говори срещу изборния процес. Един от ефектите на машинното гласуване е бързата обработка на резултатите“, каза говорителят на ЦИК.
Тя посочи, че няма законово основание за подвижни Covid секции, защото няма извънредна епидемиологична обстановка, но желаещите могат да гласуват с молба до мобилните секции за хора с увреждания.
Вече се извършва инсталацията на софтуера на машините, които ще бъдат използвани в изборния ден на 2 октомври. Ще има 11 013 машини, ремонтираните няма да се използват за вота.
Матева сподели, че не се очаква висока избирателна активност. „В последната седмица на предизборната кампания очаквам избирателите да преценят, че това е техен дълг, а начинът, по който се управлява държавата, зависи от нас“, посочи тя.
Какви са шансовете за стабилно управление след изборите, коментираха по БНТ социолозите Юрий Асланов и Юлий Павлов.
Юрий Асланов подчерта, че масовият интерес към тази изборна кампания е слаб. Той не вижда силни и оптимистични очаквания за развръзка на политическата криза, „макар че хората биха желали да се стигне до някакъв компромис и разбирателство между политическите сили и след изборите да се направи опит за сформиране на редовен кабинет“.
„Политическите сили, участващи в кампанията, използват посланията по-скоро за взаимни нападки или за оправдания, но не и за разговор с хората", коментира Юрий Асланов. Той посочи, че към вътрешно-политическата криза, която преживяваме от две-три години, се наслагват няколко външни кризи, които са тежки и те могат да разрушат социалните баланси и да влошат икономическото положение.
Асланов допълни, че тази година делът на колебаещите се за кого да гласуват е съществено по-нисък, отколкото миналата година.
"Факторът на умора е налице. Преди тези избори се увеличава делът на хората, които очакват отново да не бъде съставено правителство или то да е краткотрайно. Шансовете за съставяне на правителство сега не изглеждат добри и участниците в предизборната борба допълнително предлагат аргументи в тази посока с поведението си и с посланията си", каза още Юрий Асланов.
Юлий Павлов коментира, че в предизборната кампания преобладават негативните послания. По думите му кампанията е изтъкана от издигане не на червени линии, а на „червени зидове“ кой с кого няма да се коалира и не отговаря на очакванията на гражданите.
Той е категоричен, че почти всички кампании са насочени към твърдите ядра и поради тази причина няма голяма надежда да се повиши избирателната активност. Той отбеляза, че икономическите теми тревожат хората, а те много малко присъстват в разговора на кандидатите с избирателите.