Путин тласка ЕС към отдавна чакания енергиен съюз

През 2014 г., когато Владимир Путин за първи път нахлу в Украйна, беше ясно, че Европа ще трябва да се защитава от това да бъде заложник на чуждестранни доставчици на енергия. През нея година идеята за „енергиен съюз“ получи реторична подкрепа от лидери, някои от които продължиха с упоритата работа да направят своите енергийни тръбопроводи по-устойчиви, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

За тяхно разочарование Германия стана повече, а не по-малко зависима от Путин, след като прокара тръбопровода „Северен поток 2“. Но това дори не беше най-лошата грешка в европейската енергийна политика: още по-глупав беше провалът да се осигурят алтернативи, така че търговията с енергия да не означава геополитическа зависимост.

Една област на пренебрегване беше че се допусна разширяването на възобновяемата електроенергия да бъде частично компенсирано с намаляване на ядрената. Друга такава област е неизграждането на достатъчна инфраструктура, за да се ползва напълно световният пазар на втечнен природен газ. Преди всичко беше обърнато твърде малко внимание на увеличаването потока на всички форми на енергия във всяка посока в Европа, така че нито един доставчик да не може да приложи мъртва хватка на която и да е страна-членка.

Опасността, за която някои предупреждаваха, сега е реалност, ясна за всички. Използването на енергията от Путин като оръжие доведе до огромен международен трансфер на богатство от страни вносителки на енергия към износители като Русия. Политически по-опасно е преразпределението от потребителите към производителите на енергия в рамките на самите държавите. Фактът, че цената на електричеството се определя от пределните производствени разходи, позволи на Кремъл да повиши и цените на електроенергията до екстремни нива.

Милиони потребители на енергия са изправени пред сериозни трудности. Това може да доведе до политическа парализа, отвличане на вниманието от Украйна (както видимо се надява Путин) и дори граждански вълнения. Европейските правителства са наясно с рисковете – „три години на такива цени и ще получим Хитлер“, както ми каза един служител.

Ето защо е от насъщно значение държавите да се споразумеят за повече и по-задълбочена единна енергийна политика. Винаги е имало конфликт между общия енергиен пазар на ЕС - свързан, макар и несъвършено, чрез физически и финансови връзки - и прерогативите на националната енергийна политика. Например, цялата идея за национална автономия върху енергийния микс на дадена държава става нелогична, колкото повече електрони пресичат границите. Желанието за национален контрол забави премахването на физически тесните места в енергийните потоци на континента. Цената се плаща днес с риска, че може да е трудно да се достави достатъчно енергия на правилните места при извънредна ситуация, дори ако общото снабдяване е адекватно.

Въпреки че усилията, положени от много страни за осигуряване на нови, не-руски газови доставки, бяха впечатляващи, те биха могли да се окажат успехи за сметка на други държави, ако не бъдат придружени от много по-интегрирана обща политика. Рисковете от политическо разделение са многобройни: правителства, наддаващи за едни и същи оскъдни доставки, както подчерта германският канцлер Олаф Шолц; страни, изкушени да ограничат своя износ на електроенергия, както се обсъжда от Норвегия; или схеми за подпомагане на диференцирани цени, нарушаващи равните условия на единния пазар на ЕС.

Подобни рискове би трябвало да звучат реалистично, защото са изминали само две години, откакто те се реализираха за последен път. По време на пандемията държавите първо се втурнаха да трупат медицински консумативи. Различните ресурси, насочени към схеми за подкрепа на бизнеса, заплашваха да разрушат единния пазар. Но не забравяйте също, че в рамките на месеци страните от ЕС договориха съвместно снабдяване с ваксини и общ фонд за възстановяване.

Инвазията на Путин в Украйна е такъв външен общ шок, колкото и коронавирусът. Знаците са, че Европа остава вярна на чувството за общност, което преобладаваше тогава. ЕС договори енергийни санкции. По-ранните планове за „позеленяване“ на енергийната система бяха прокарани и подсилени. Заложени бяха нови планове за повишаване на енергийните сигурност и свързаност, и за пестене на енергия.

Идеите, предложени от Европейската комисия наскоро, и насърчението, което те получиха от министрите на енергетиката, са последната добре дошла стъпка. Брюксел с право иска правителствата да използват извънредните печалби в енергетиката за възможно най-целенасочена подкрепа на засегнатите, като същевременно оставят пазарите да работят и запазят стимулите за по-голяма ефективност. В контраст, изборът на Обединеното кралство е да ограничи цените за всички. Преди всичко, политиките на ЕС показват разбиране, че ако всеки се опитва сам да разреши енергийната си криза, той изобщо няма да може да го направи.

Предупреждението на Бенджамин Франклин, че „или ще се държим заедно, или ще увиснем поотделно“, се отнася за Европа днес. Ако лидерите на ЕС успеят да издържат заедно през тежката зима, те най-накрая ще изградят енергийния съюз, от който се нуждаят. И ако Обединеното кралство знае какво е в негов най-добър интерес, то ще се присъедини.