Наследството от войната в разединено Косово носи предупреждение за Европа

Отнема само минута да се пресече моста, който свързва двата бряга на река Ибър в Митровица, но това е пътуване, което те връща назад с години.

Ремонтиран след намесата на НАТО за прекратяване на етническия конфликт в Косово, надеждата беше, че мостът ще се превърне е символ на единство в разединената държава. Над две десетилетия по-късно той остава граница между светове, които отново се сблъскаха през последните седмици, разказва Bloomberg.

На юг лежи оживената част на Митровица, която е дом на етническото албанско мнозинство, подкрепяно от парични преводи от диаспората, която напусна заради войната. Има нови магазини, строят се апартаменти, както и оживени ресторанти, където плащаш в евро. На север много етнически сърби живеят в безизходица, парализирани от непреклонната политика в региона. Те не са нито част от Сърбия, нито – на практика – от Косово.

„За 23 години те направиха много малко, за да съберат двете общности заедно“, казва Веролюб Петронич, анализатор по сигурността в сръбската част на града, от офиса си на първия етаж, разположен в порутена сграда на централния площад. „Едната страна не ни иска, другата страна не трябва да ни взима“, казва той.

Последният разрив се разви над опита на Косово това лято да стандартизира личните документи и регистрационните номера – нещо, което може да изглежда сравнително тривиално за външни лица предвид бруталната война на Русия в Украйна. Но на континент, който е преследван от прокси борби между Изтока и Запада, провалът една малка страна с население от 1,8 млн. души да продължи напред носи зловещо предупреждение за Европа.

Де факто разделянето на Косово се случи след принудителното изтегляне на силите на Сърбия през 1999 г., а списъкът с недовършени дела е дълъг – от основни функции, например издаване на документи като паспорти на етнически сърби, до документиране на жертвите от войната.

Сърбия смята Косово за свое – люлка на православната страна, подобно на позицията на Владимир Путин към Украйна. Заедно със съюзника си Русия (и пет страни членки на Европейския съюз, наред с други) Сърбия отказва да признае основно мюсюлманското Косово за суверенна държава.

Митровица е обобщение на това как противопоставянето между сръбските и косовските лидери не позволява на двете страни да договорят финално следвоенно споразумение – предпоставка за някакъв шанс за членство в ЕС и от двете страни, заедно с Украйна.

Пешеходният мост, охраняван денонощно от италиански карабинери, е отворен за всички граждани. Потокът от хора обаче е толкова слаб, че дори не буди бездомните кучета, които се припичат на слънце. Повечето млади хора, родени след войната, които са били интервюирани из Косово през последната седмица, никога не са били от другата страна на националното си разделение. Тези, които са били, казват, че са отишли тайно.

„Никога не знаеш какво ще стане там“, казва 70-годишният пенсионер Бранко Милосавлевич, докато минава покрай моста от северната му страна. „Ситуацията не е по-добра, всичко си е същото. Няма напредък“.

Като цяло около 100 хил. сърби все още живеят в Косово, а голяма част от тях са в северната част на страната. Силно подкрепяни от Сърбия, те все още използват валутата си и украсяват градовете и селата си със сръбски знамена. Повечето политически партии са предани на сръбския президент Александър Вучич.

Но това превърна и населеният със сърби север в сива зона, регион, подкрепян от това, което косовското правителство възприема като агресор, и без ясно определена юрисдикция, тъй като и двете страни налагат власт над територията.

В сръбската част на Митровица децата играят футбол сред бездомни кучета на централния площад, защото няма пари за игрище за населението, което бавно изчезва. Към новодошлите се гледа с подозрение и дори местните продължават да гледат зад гърба си. Когато пътуваш до съседния град Звечан, на около пет минути от Митровица, съветът е да поддържащ постоянна скорост и да не правиш нищо, с което да привлечеш вниманието.

Напрежението избухна отново миналия месец, когато косовският премиер Албин Курти прокара искане сърбите, които живеят в страната, да имат документи, издадени от неговото правителство, а не от Сърбия. Това бе достатъчно, за да постави полицията и мироопазващите сили на НАТО от 3800 души КФОР в готовност, а западните лидери призоваха за деескалация.

Полицейски патрули бяха видимо увеличени в Митровица, а КФОР създаде контролно-пропускателни пунктове в района, повишавайки риска от инцидент, който може да предизвика насилие, според Милица Андрич Ракич, политически анализатор в северната част на Митровица. „Въпрос на време е да спрат някой радикален човек“, каза тя и допълни: „Ако има голям инцидент между полицията и местните жители, всичко ще се разпадне“.

Местни – от столицата Прищина до Митровица, обвиняват Курти и Вучич, че разпалват ситуацията с реториката си за война и етническо прочистване. В доминирания от сърбите регион някои изпращат децата си надалеч за пръв път от десетилетие, тъй като притесненията нарастват.

Сръбският премиер Ана Бърнабич направи рядко посещение в северно Косово във вторник. Тя обеща да запази финансовата и друга подкрепа за общността, докато страната ги насърчава да останат там и да не напускат домовете си.

Политици от двете страни обсъждат как могат да поправят отношенията. Всички минали усилия си провалиха, включително предложение от 2018 г., което включваше размяна на земя. Това срещна отпор от европейските лидери заради рисковете.

Стои и въпросът как да се документира миналото, например въпроса с изчезнали жертви по време на конфликта, който продължи почти 16 месеца и остави над 10 хил. убити, основно етнически албанци.

До днес сръбските и косовските лидери се карат за броя на жертвите, разселените или подложените на сексуално насилие. Това доведе до смущаващи размени на международния събития като конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 г.

Но не става въпрос само за числата. Липсата на желание да си сътрудничат, за да идентифицират жертвите, направи невъзможно много семейства да обърнат страницата, наранени от войната, а това предизвиква допълнителен гняв. Експертите все още се опитват да поправят грешките, направени, когато са се събирали доказателства и са се идентифицирали жертви.

„Все още се справяме с последствията от това“, казва Ларс-Гунар Вигемарк, ръководител на мисията на ЕС по върховенство на закона в Косово. „Изключително важно е сега в Украйна доказателствата да се събират правилно. Това е голямо изпитание за Украйна наред с воденето на война“, посочва той.

Лидерите в Косово и Сърбия са под все по-голям натиск от Вашингтон и Брюксел да изпълнят обещанията си за помирение, след като циментираха властта си. Курти спечели 50% от гласовете на последните избори, а партията на Вучич получи почти 60% от вота в Сърбия.

Но мандатите им позволиха и да засилят реториката си един срещу друг и да заглушат опозицията, правейки съвместното съществуване по-трудно на място.

„Ако искате циничния ми коментар, изглежда сякаш имаме Вучич, който иска да е по-малка версия на Путин, имаме Курти, който иска да е по-малка версия на Зеленски и имаме Запада, който се опитва да наложи трансатлантическото единство от 90-те“, казва Юлбер Хиса, бивш косовски дипломат, който сега е обратно в Прищина.

Въпреки неразрешените различия между враговете от войната, западната международна общност до голяма степен подкрепя едностранното обявяване на независимост на Косово от Сърбия през 2008 г. Предлагането на дипломатическа, финансова помощ и сигурност чрез силите на НАТО е ключово за напредъка на Косово и елементи от това може да важат и за Украйна.

Премиерът Курти каза в интервю от 24 август, че смята, че може да достигне до сделка със Сърбия по време на управлението си. Той още вярва, че икономическото развитие е това, което „ще интегрира всички граждани“, но не уточнява някакви инвестиции за по-слабо развития север.

Предизборното обещание на Курти бе да изкорени корупцията – явление, което тормози Източна Европа от десетилетия. Той успя да подобри позицията на Косово в класацията на Transparency International миналата година, придвижвайки страната от 87-о място в индекса за възприятие на корупцията от 104-о място през 2020 г.

Но това, което тревожи гражданите, интервюирани миналия месец от двете страни на етническото разделение в Косово, е наследството от конфликта за следващото поколение в страната с най-младото население в Европа. Те споменават пълната липса на взаимодействие между младите хора, които растат разделени от език, територия и тълкуване на историята, предавано от по-възрастните.

„Възрастните хора им разказват истории за конфликта и това създава омраза“, казва Петронич. „На тях им се разказва част от историята. Имаше някои опити хората да се сближат с помирение, но това не се случи“, допълва той.