Представете си обстановката: 1990 г. е и сте в британски пъб. През рамото си чувате някой да разказва нерасистки виц на свой приятел. Миг по-късно този приятел се радва на дългата присъда, наскоро издадена на местен младеж за притежание на канабис. След това третият член на компанията казва, че му се иска във Великобритания все още да има смъртно наказание, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.
Слушайки разговора им, би било лесно да преценим техните социални ценности. Но определянето на това колко печелят би било значително по-трудно: преди 30 години Британското проучване на социалните нагласи на практика не открива разлика в средните доходи между социалните консерватори, прогресивните, авторитаристите и либертарианците.
Днес обаче задачата би била много по-лесна. По изчисленията на автора през 2019 г. британците с ксенофобски наклонности печелят около една трета по-малко от тези с либерални възгледи за расата, традиционалистите печелят наполовина по-малко от либералите, а привържениците на смъртното наказание наполовина по-малко от тези, които са срещу него.
Подобна е картината и отвъд Океана. В САЩ през 1990 г. Националните електорални проучвания показват, че за белите консерватори е било почти толкова вероятно да бъдат в горната третина по доходи, колкото и прогресивните хора. Към 2020 г. вече е много по-малко вероятно да имат големи доходи, спрямо белите си сънародници, които имат либерални възгледи за расата.
Какво ни казват тези числа? След векове, през които личните убеждения са били до голяма степен независими от социално-икономическите резултати, двете наглед несвързани оси демонстрират все по-силна връзка. През последните три десетилетия хората с ярко изразен мироглед – оформен от природата, възпитанието и всичко между тях – се оказват няколко социално-икономически стъпала под много от своите бивши съученици.
Няма доказателства, че тази тенденция е резултат от някакъв съзнателен избор. Скорошни изследвания сочат, че тя се опосредства от ролята на висшето образование като механизъм за сортиране, тласкащ онези, които са по-отворени към нови преживявания и се чувстват комфортно с различното, към двигателя на доходите и възможностите, докато техните съученици остават встрани.
В продължение на години изследователите се опитват да разплетат мрежата от фактори, които водят до това, че завършилите университет са средно по-либерални в социално отношение от тези, които не са завършили. Две нови изследвания, едно на Ралф Скот през юни и друго на Елизабет Саймън наскоро, откриват, че повечето, ако не и всички разлики в светогледа, са се образували много преди студентът да стъпи в университета.
Последствията са поразителни. След като последователни правителства разшириха достъпа до висше образование и работодателите започнаха да гледат все повече на дипломите като на паспорт за кариера с високи заплащане, умения и статус, един нежелан резултат беше тихото разделение на обществата на успешни социални либерали и социално консервативни изостанали.
Механизмът е ясен. Според изчисленията на Джон Бърн-Мърдок между 1990 г. и 2019 г. делът на прогресивните британци с диплома е нараснал от 23 на 66 процента, докато увеличението сред социално консервативните е много по-малко - от 4 на 14 процента. Така разликата между двете прослойки се е увеличила от 19 на 52 пункта.
Това от своя страна е повишило дела на социално прогресивните в трудоспособна възраст на управленски и професионални позиции от 20 на 25 процента, докато делът на по-консервативните британци на такива позиции е спаднал от 16 на 15 процента.
Тъй като тези с по-традиционен мироглед се оказват все по-изтласкани от пътя към позициите с висок статус, скорошната тенденция в анти-експертната реторика има малко повече логика.
Както Леонардо Карела, политолог-изследовател в Оксфордския университет, посочи наскоро, тази тенденция може да има много по-широки последици. Колко от последните политически сътресения и прегрупирания на Запада, се пита той, биха могли да се дължат на 40 години пресяване на либералите към позиции с високи доходи, а на традиционалистите към такива с ниски?
13:30 | 14.09.22 г.
