Най-важният въпрос относно потенциалната война за Тайван между Съединените щати и Китай е дали такъв конфликт може да остане неядрен. Въпреки това когато президентът Джо Байдън отново заяви през май, че Америка ще защити острова в случай на китайска атака, никой не попита дали това означава, че той е готов да рискува ядрена конфронтация с Пекин. Ако бързо оформящото се мнение на външнополитическия елит във Вашингтон е вярно - че такава война вече не е просто възможна, а вероятна - тогава оценката на подобен риск трябва да бъде в основата на всяка дискусия, пише за Financial Times Майкъл Ослин, сътрудник в института Хувър към Станфордския университет и автор на „Новата геополитика на Азия“.
От първото използване на атомни оръжия преди почти осем десетилетия никоя ядрена сила не се е сражавала с друга в голям конфликт. По време на Студената война Америка и Съветският съюз водеха както преки, така и косвени прокси войни, но избягваха директен конвенционален конфликт, който можеше да излезе извън контрол. Надеждността на американския ядрен чадър и обещанията за „разширено възпиране“ редовно се поставят под съмнение от неядрените съюзници. Това е и причината, поради която НАТО беше толкова предпазлива в отговор на руската инвазия в Украйна по-рано тази година.
След като Студената война приключи, мнозина в САЩ предположиха, че ерата на кубинската ядрена криза и „прикритието“ е приключила, което бе подчертано от затварянето на страховитото Стратегическо въздушно командване (SAC) през 1992 г. Ядрените оръжия никога не са изчезвали, разбира се, и SAC в крайна сметка се превърна в Стратегическо командване на САЩ. Но страховете, че цивилизацията може да свърши сред вълни от ядрени гъби, бързо отшумяха, когато Америка се обърна към друго поколение войни в Близкия изток и срещу глобалния тероризъм.
Но властите и американската общественост вече не могат да пренебрегват факта, че е изгряла нова ядрена ера. Дрънкането на оръжие от страна на Владимир Путин в първите дни на войната в Украйна разкри, че въоръжените с ядрено оръжие авторитарни агресори може да не бъдат удържани. Тъй като Пекин смята Тайван за своя суверенна територия, не може да има гаранция, че конфликтът ще остане конвенционален. Не се заблуждавайте, това не би бил малък сблъсък. Контролът над Тайван е основната външнополитическа и стратегическа грижа на Китайската комунистическа партия, откакто Мао Дзедун пое властта през 1949 г.
Много ще зависи от това как би избухнала такава война, дали умишлено или случайно, и доколко Вашингтон всъщност ще бъде отдаден на защитата на острова. Но всички стари въпроси от Студената война относно контрола на ядрената ескалация, сигналите и пътищата за отстъпление ще влязат в действие.
Военните игри са едно, но в реалния свят, веднага щом една американска ракета удари китайска територия, въпросът за ескалацията става критичен. Почти неизбежно ще последват ответни ракетни удари от Народната освободителна армия срещу територията на САЩ, предизвиквайки ескалационна спирала. Възможно е китайците да не чакат да разберат дали летящите американски ракети наистина са конвенционални, а да ударят ядрените сухопътни установки на Америка, за да предотвратят пълна атака.
Един значим сблъсък всъщност би бил първата война с балистични ракети между велики сили. Американците отдавна прекратиха всякаква подготовка за гражданска защита и обществото е напълно неподготвено за ракетна атака. Подобна ескалация би оказала огромен натиск върху американските лидери да отвърнат още по-силно на китайските цели, по този начин рискувайки тотална конфронтация, като ядреният стимул ще нараства с всеки нов неуспех.
Последствията от евентуална война в Тайван са огромни, но нито един лидер на САЩ не трябва безгрижно да се ангажира да защитава острова, без да е наясно, че конфликт с Китай може да бъде като никой друг в американската история. Колко далеч са готови да стигнат САЩ трябва да е обект на открит дебат, като рисковете от действие или пък бездействието да бъдат еднакво оценени. Ако не мислим за немислимото, може да платим трагична цена, завършва Ослин.
12:24 | 14.09.22 г.
