Елитни части дълбоко в тила на руските военни са отговорни за взривовете във военни бази на полуостров Крим, съобщава NY Times, позовавайки се на свои източници. Във вторник (16 август) взривове разтърсиха областта Джанкой в северната част на Крим. Москва официално призна за "диверсия" във военни бази, в които се съхранява въоръжение и боеприпаси.
Преди няколко дни серия от взривове разруши ключово летище на окупирания през 2014 година полуостров. Тогава Русия обяви инцидента за нарушение на мерките за пожарна безопасност, а Украйна официално също не пое отговорност за него. Сателитни снимки показват унищожени самолети и техника на летището.
Всичко започна с атака по военноморската база в Севастопол, извършена от самоделен дрон точно за Деня на военноморските сили на Русия (31 юли).
Тези удари повдигнаха въпроса с какво въоръжение разполага Украйна, защото целите са дълбоко в руския тил, а според Запада ракетите, които Киев получава, нямат такава далекобойност.
Украйна официално не признава съпричастност към тези атаки. "Причините за взривовете на окупираните територии могат да бъдат различни, много различни", коментира в своето вечерно обръщение украинският президент Володимир Зеленски и допълни, че резултатът е един - унищожение на логистиката на окупаторите, боеприпасите, военна и друга техника.
Слънчевият Крим предлага не само плажове, но е и ключов за военните планове на Русия
Разположен край южното крайбрежие на Украйна полуостров Крим е благословен с обширни плажове и умерен климат, както и богати овощни градини. Но той е и ключов за военните планове на Русия в Украйна - дом на Черноморския флот и част от веригата за доставки на руската армия в южните части на Украйна, пише New York Times.
Крим е свързан с територията на Русия чрез Кримския мост над Керченския пролив. За руския президент Владимир Путин това е свещена земя, тъй като е обявена за част от Русия от Екатерина Велика през 1783 година и помага на нейната империя да се превърне във военноморска сила.
С разпада на СССР Крим остава в границите на Украйна, а Путин реши да поправи тази "историческа грешка" и да анексира полуострова през 2014 година.
Тогава руският президент намекна, че повече нищо няма да търси от Украйна, но осем години по-късно започна пълномащабна война, окупирайки Донбас и южното крайбрежие на Украйна. Москва готви и референдуми за присъединяването на окупираните области - Херсонска, Запорожка и Донбас, към територията на Русия.
Но последните атаки на военни обекти на руската армия в Крим може да обърка тези планове.
Обърна ли внимание Киев на западните предупреждения за война?
Washington Post публикува и пълното интервю на Володимир Зеленски, взето в началото на август в Киев. Неговият анонс, в който украинският държавен глава поиска ограничаване на пътуванията на руснаци в Европа, вече предизвиква широки дискусии.
В интервюто Зеленски коментира още критиките, че Киев не е обърнал внимание на предупрежденията на Запада за предстоящата руска офанзива.
"Днес всички казват, ние ви предупредихме, но вие ни предупредихте с общи фрази. Когато казахме, дайте ни подробности - откъде ще дойдат, колко хора са и т.н. - всички те имаха толкова информация, колкото и ние. И когато казах: "Добре, ако те идват оттук и тук ще има тежки боеве, можем ли да вземем оръжия, за да ги спрем?". Не го получихме. Защо са ми нужни всички тези предупреждения?", отбелязва Зеленски в интервюто.
На критиките, че така украинците не са били подготвени за войната, президентът допълва, че самият той не е евакуирал семейството си от страната, въпреки информацията, която е получавал. "Нашата земя е единственото, което имаме, и ще останем заедно. Пък да става каквото ще", казва Зеленски пред Washington Post.
Той коментира също, че още през декември 2021 година украинците са започнали да теглят парите си от банките, което означава, че те са се подготвяли за военни действия. Това е поставило украинската икономика пред трудности на фона на предстоящата война, но Централната банка и правителството не са ограничили правата на гражданите да изтеглят собствените си пари.
Ядрен шантаж
Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш отново ще посети Киев и заедно с турския президент Реджеп Тайип Ердоган ще разговаря с Володимир Зеленски, съобщава Ройтерс. Визитата е планирана за четвъртък (18 август). Очаква се основната тема на срещата ще бъде Запорожката АЕЦ. Украйна и Русия взаимно се обвиняват за обстрел над централата. Гутереш поиска обявяване на демилитаризирана зона в и около централата, както и инспекция от страна на Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ). На този етап експертите на организацията заявяват своята готовност да посетят Запороката АЕЦ, но визитата им така и не се осъществява.
Русия официално отказа създаването на демилитаризирана зона в региона.
В Украйна виждат обстрела над ядрената централа като опит на Москва да принуди Украйна да приеме преговори. Опасенията в Киев обаче са, че те само ще замразят конфликта и след време, когато набере сили, Русия поднови военните действия.
08:30 | 14.09.22 г.
