Гърция и нейните паралелни медийни вселени

През юли екип от френски и германски журналисти публикуваха информация от класифициран доклад, според която служителите на Европейската гранична агенция са работили с гръцките власти, за да обтблъскват търсещите убежище в Европа, пише европейското издание Politico.

Репортери в цяла Европа тръгват след тази история, за която има подозрения за извършени криминални престъпления. Заявки за интервюта към Der Spiegel - една от медиите в разследването, валят, но изненадващо една държава остава изненадващо тиха - замесената в скандала Гърция.

Трудно ще можете да прокарате тази история в проправителствените медии в Гърция, които са доминиращи, особено ефирните, коментират от германското издание. "В Гърция има две паралелни медийни вселени", казва Георгиос Христидес, репортер в Der Spiegel.

В Гърция се случва нещо, за което журналисти, анализатори и граждански организации предупреждават отдавна - медиите в страната днес са резлутат от дългогодишните опити да се подкопае свободата на словото.

Проблемът започна по времето на финансовата криза в южната ни съседка. Тогава в дестабилизираната ситуация мненията се поляризираха, а медиите се бореха да оцелеят. Загубили печалбите си, които им носеха независимост, журналистите ставаха все по-близки до партийните централи. Пандемията само влоши ситуацията - пресконференциите бяха спрени и реално все още не са върнати в същия обем.

"Заради финансовата ситуация собственици на медии предадоха ключовете на бизнеса си на правителството", разказва разследващият гръцки репортер Тасос Телоглу. Според него това, заедно с управляващи, които не виждат нищо лошо в своите действия, е "взривоопасна ситуация".

В опит да стабилизира медийния сектор правителството прие закон срещу дезинформацията. Но той само засили опасенията, че ще даде оправдание за затвор на журналисти, които са публикували критични за властта материали.

Но това е тенденция, която се наблюдава в цяла Европа - медийната свобода се оказва под въпрос и навсякъде се наблюдават опити за демонизиране на журналисти и медии от длъжностни лица, ограничават се публичните средства за сектора. Държави като Германия, Люксембург, Полша и Унгария губят позиции в годишната класация за свободата на словото.

Гърция е на последно място сред страните от ЕС в тазгодишната класация, отчита Politico. В страната през 2021 година беше убит разследващият журналист Йоргос Караиваз, а през есента се разрази скандал за подслушвани журналисти. Според източници на гръцки медии на закрито заседание в парламента по шпионската тема правителството е признало за тези действия. Публично обаче Мицотакис отрича всичко.

Правителството в страната не вижда никакъв проблем в медийната среда и посочва, че свободата на словото е гарантирана с Конституцията.

"Гърция е страна, в която всеки може да пише и публикува каквото си поиска за когото и да било, без никаква цензура и без държавен контрол", каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пред Европейския парламент преди време.

Проблемите в медийната среда обаче се зародиха преди години по време на различни правителства, изразяващи различни идеологии. Например по време на лявата "Сириза" медиите бяха смятани за част от елита, който доведе страната до финансов колапс.

Тогавашното правителство, водено от Алексис Ципрас, обеща, че ще се опита да премахне бизнес и политическите интереси от медиите и дори реши само да дава лицензи за медии вместо регулатора. Но този опит бързо беше спрян от съда, който посочи, че той противоречи на Конституцията.

Но явно днес нещата не са чак толкова променени, след като и един от журналистите в проправителствения "Катимерини" - Янис Палеологос, е категоричен, че курсът на новото правителство на "Неа демократиа" е същият и ако журналистите станат прекалено критични, ще има същите груби намеси в сектора.

Според него правителството днес използва като заплаха "Сириза". "Отклоните ли се твърде много от наратива на правителството и изпълнявате ли поръчки на опозицията, ще се върнете към бурните дни през 2015 - 2019 година", коментира още Палеологос.

Нещо повече - правителството има няколко инструмента, за да влияе на медиите - държавни средства, които насочва към послушните медии, натиск срещу критичните журналисти и редактори, както и закона срещу фалшивите новини, приет през ноември 2021 година. Текстовете му дават право на властта да изпрати в затвора за срок до пет години всеки, който разпространява информация, която може да предизвика безпокойство или страх у обществото, или да подкопае общественото доверие в националната икономика, отбранителния капацитет на страната и общественото здраве .

Правозащитните организации реагираха веднага с въпроса кой точно определя една новина като "фалшива" по този закон - правителството, прокуратурата? Премиерът Мицотакис призна проблемите в този закон и заяви директно, че втори път вероятно не би подписал тези текстове, но въппреки това законът остава.

Така днес медийната ситуация изглежда все по-лоша - прегледът на основните медии в страната често показва едно и също съдържание с подобни заглавия.

Разбира се, може би е пресилено да се каже, че медиите в Гърция са под по-сериозен натиск отколкото в Полша или Унгария, заявява още Палеологос, но допълва, че с всеки изминал ден нещата се влошават. И това се вижда не само от "Репортери без граници" - проучване на Ройтерс в 46 държави показва, че само 7% от гърците заявяват, че медиите са свободни от неправомерно политическо влияние, а само 8% - от бизнес влияние. В тази класация Гърция заема последното място.

"Когато правителството е до голяма степен имунизирано от медиен надзор, рефлексите му се притъпяват и стимулът му да се държи лошо се увеличава", коментира журналистът от "Катимерини" и допълва: "Би било добре за нас да правим неща, които изискват малко смелост сега, вместо да се изправяме пред необходимостта да покажем по-голяма смелост в бъдеще".