Дезертьорството вече беше отхвърлено от Кремъл като „личен“ въпрос. Разбира се. Истината обаче е, че Москва е затънала в украинската война, която ще се окаже далеч по-скъпоструваща, отколкото се предполагаше. Внезапното оттегляне на ключова фигура от постсъветските години – човекът, помогнал за възхода на Владимир Путин и дал му първата му работа в Кремъл – ще боли, пише Клара Ферейра Маркес в материал за Bloomberg.
Името на Анатолий Чубайс извиква хаоса и надеждата на това първо десетилетие на следкомунистическия живот. Той е икономист, реформатор на пазара, червенокосият пионер от управлението на Борис Елцин, който осъществи хиляди продажби на държавни активи. Неусетно Чубайс раздроби немощната икономическа система, като през това време направи шепа хора милиардери. Той често е обвиняван за неравномерното разпределение на богатствата в резултат на разпада, но самият той описва избора, който е имал по това време, като „между бандитски комунизъм и бандитски капитализъм“.
Но сега Чубайс оставя след себе си все по-изолираната Русия в замяна на Турция – най-високопрофилното дезертьорство от началото на злощастната инвазия на Путин в Украйна отпреди месец.
Но за да оценим какво това привличащо вниманието напускане означава за един режим под натиск, е важно да преценим какво не е.
Чубайс не е олигарх, така че действията му не са сигнал за метеж сред ранговете на най-богатите – които във всеки случай вече не крепят политическата система, както по времето на Елцин. Той също така не беше вече и в най-близкия вътрешен кръг на президента, който е съставен все повече от хора от силите за сигурност или такива, свързани с режима чрез въглеводороди. Последният пост на Чубайс бе ролята на представител по климатичните въпроси на Путин – президент, който не се притеснява особено от бюджетите за въглерод.
Неговото дезертьорство може и да е най-високопрофилното досега, но може би най-очакваното, коментира Бен Нобъл, който изследва руската вътрешна политика в University College London.
И все пак той бе един от няколко души от системата, които от години можеха да съществуват и извън нея в едно – по думите на Нобъл – междинно пространство, въпреки че Путинова Русия се превръщаше в едно все по-мрачно място. Сега обаче той бе принуден да вземе страна.
Основното е, че Чубайс не е сам. По-рано Bloomberg News съобщи, че високо ценената Елвира Набиулина – гуверньор на Руската централна банка, е поискала да подаде оставка след инвазията, но вместо това бе преизбрана миналата седмица за нов мандат и ще трябва да се справя с последиците от войната, която остави Русия икономически изолирана, изтривайки постигнатото от нея с години. Други представители на икономическия елит – ако не и на политическия – също са сигнализирали недоволство.
Разбира се, тези в най-далечната орбита от Кремъл проговарят или си тръгват първи. Чубайс има по-малко за губене от хора като Алексей Кудрин например, бивш финансов министър и настоящ шеф на Руската сметна палата, или Херман Греф, който е начело на най-голямата банка в страната „Сбербанк“. Техните коментари и действия си заслужава да бъдат наблюдавани.
Но нищо от това не трябва да отнема от важността на напускането на Чубайс. Високопоставени личности извън Кремъл сега не само призовават за мир, както милиардерът Олег Дерипаска, но също така и се оттеглят – с всички разходи, до което това води. Няма връщане назад. В една атмосфера, където малцина се заблуждават, че операцията в Украйна е бързият успех, който трябваше да бъде, всяко оттегляне вдъхва кураж на останалите, които искат да си тръгнат.