"Най-скъпото нещо в тази война - танковете, ракетите или самолетите - е произведено през последните години и десетилетия и вече е финансирано", обяснява пред Deutsche Welle Янис Клуге от германската фондация "Наука и политика". Единствените текущи разходи са за заплати и за консумативи като бензин и дизел. А те според Клуге в момента не са проблем за Русия. Допълнителните разходи за войниците и транспорта възлизат на между 10 и 20 милиона евро дневно.
Русия отдавна е направила по-скъпите инвестиции - с помощта на Запада. "Ние вече сме дали своя финансов принос за войната. Чрез нашия внос на енергия през последните години и десетилетия дадохме възможност на Русия да си позволи въоръжаването", казва икономистът.
Инвазията не пречи на Русия да печели
Само за последната година приходите на Русия от доставки на суров петрол и нефтопродукти възлизат на 180 милиарда долара. Още 64 милиарда долара са генерирани от търговията с природен газ. Информацията на Федералната статистическа служба гласи, че само през януари Германия е внесла петрол и газ за 2,6 милиарда евро.
По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) от началото на войната европейските страни членки плащат по 430 милиона евро на ден за газ и 230 милиона евро за нефт и нефтопродукти. Общо по време на инвазията от ЕС към Русия са изтекли над 15 милиарда евро за изкопаеми горива.
Според Клуге в момента страната получава почти един милиард евро на ден. "Ние не финансираме директно руските военни, но финансираме руския държавен бюджет заедно с други вносители", казва експертът. Предполага се, че между 20 и 25 процента от федералния бюджет се изразходват за военните.
Хазната се пълни от търговията с горива
Руските компании като "Газпром" и "Роснефт" плащат данъци на държавата за добиваните количества нефт и газ. А ако суровините се експортират, се внасят и мита. "Тези два компонента се заплащат от износителите на руската държава в рубли и са обвързани с цената на световния пазар. Колкото по-скъпи са петролът и газът, толкова по-големи са приходите в бюджета", обяснява Клуге.
Освен това държавните корпорации разпределят дивиденти и плащат данъци върху печалбите и доходите. "Така се пълни над половината от руската държавна хазна", казва Клуге. Въпреки западните санкции, Русия може да продължи да получава тези приходи и да стабилизира валутата си.
Причината: двете основни банки за обработка на енергийни плащания - "Газпромбанк" и "Сбербанк" - не са засегнати от изключването от SWIFT . "В момента плащанията за газ и нефт се правят през тези банки. И те, разбира се, могат така да финансират вноса на промишлени стоки от цял свят", допълва Клуге.
Руската оръжейна индустрия се издържа самостоятелно
Но дори да няма достъп до тези плащания, Кремъл може да продължи да финансира войната. "Руската оръжейна индустрия е до голяма степен автономна - както по отношение на суровините, така и по отношение на фабриките и инженерите", обяснява Маркус Койп, преподавател по военна икономика в швейцарския Федерален технологичен институт в Цюрих.
Освен това Русия напълно може да подсигури нуждите на войските от бензин, дизел и керосин самостоятелно - на ден се произвеждат около три милиона барела за собствени нужди. Така че чисто финансово преустановяването на доставките надали би имало особени последствия върху инвазията в Украйна. Парите могат да окажат по-сериозно влияние, само ако войната продължи с години.
Ефектът от ембаргото във вътрешнополитически план
Означава ли това, че спирането на доставките на петрол и газ изобщо няма да засегне Путин? "Ще го засегне, защото санкциите имат различни механизми на въздействие", смята Клуге. "Чрез ембаргото натискът върху руския бюджет се увеличава, респективно - животът на Путин се усложнява."
Покрай ограничаването на социалните разходи и субсидиите за предприятията може да възникне вътрешнополитически натиск, който би създал стимули за промяна на поведението. "В комбинация с руските загуби в Украйна и международната изолация, нещо подобно може да придобие тежест", подчертава икономистът Клуге.
"Ако спре износът на нефт и газ, Русия ще има огромни проблеми с държавния бюджет", смята и Койп. Докато цените на петрола и газа остават толкова високи, колкото са сега, Кремъл може да ги преодолее в краткосрочен план. За да възникне истински вътрешнополитически натиск в Русия, ще трябва много страни да организират бойкот едновременно, така че обемът да спадне рязко или цените да намалеят.
Рецесията и инфлацията - основни рискове
Койп свързва надеждите за прекратяване на войната по-скоро с банковата и финансовата система - от една страна инфлацията, от друга - бързият колапс на паричния пазар. Това може да засегне гражданското общество и да обезцени спестяванията. Под въпрос е обаче дали това недоволство би било достатъчно, за да промени нещо в политически план.
"Един от основните проблеми е блокадата на валутните резерви на централната банка", обяснява военният икономист. Руската централна банка има много малко ресурси, за да провежда активна парична политика, а има и два проблема, които не могат да бъдат решени едновременно: рецесия и инфлация от над десет процента. "Колкото повече се бори с рецесията, толкова по-голяма става инфлацията - и обратно."
Заради високите лихви от 20 процента много частни компании и домакинства може скоро да се сблъскат с проблеми със своите депозити и достъпа до кредити. Койп прогнозира, че в такъв случай може да се наложи банките да бъдат спасявани. При това положение руската икономика може да се свие с 10 до 20 процента в рамките на една година, което ще окаже голям натиск върху хазната. Дали по този начин Русия ще остане без необходимите за войната пари?