Високите цени са най-големият проблем пред България в момента - това са отговорили 44% от участниците в проучване на социологическата агенция "Тренд" на отворен въпрос (без предварително зададени опции). Инфлацията се възприема като най-големия проблем от значително повече хора от пандемията от COVID-19, която заема второто място с 12%.
На трето място се нарежда корупцията с 11%. Сред отговорите по-надолу преобладават социалните проблеми – повишаване на доходите, обедняването и здравеопазването.
На въпрос с предварително зададени опции за това кой е първият проблем, с чиито решаване трябва да се заеме приоритетно новото правителство, отново с огромна преднина се нарежда овладяването на цените (58%). Второто място се дели от овладяването на пандемията от COVID-19 и мерки срещу корупцията с по 15%. Съдебната реформа остава на 4-о място с 4%.
Половината от респондентите (50%) заявяват, че поскъпването на цените на стоките, които обикновено пазаруват, е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20%. Опцията, че поскъпването е между 5% и 10%, е посочена от една десета от запитаните, а само 1% заявяват, че покачването на цените е под 5%.
Нагласи спрямо основните институции
Традиционно изборите презареждат основните институции с определена доза доверие. Това се регистрира и в първото национално представително проучване на "Тренд" за тази година.
През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха около 15%, като дори през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък отбелязаха нива от 77%. Изборите за 47-ото Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29%, а отрицателните оценки падат до 51%.
Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39% от всички запитани, като почти толкова (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година. Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са по-колебливи – около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна.
През втората половина на 2021 г. президентът Румен Радев беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа, отбелязват социолозите. Те обясняват това най-вече с отговорността, която той носеше за служебното правителство, при което неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта рефлектираше и върху оценките за работата на президента.
Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива отпреди назначаването на служебния кабинет. През януари положителната оценката за неговата работа е 49%, а отрицателната е 36%.
Електорални нагласи
Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори очаквано електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.
„Продължаваме промяната“ е първа политическа сила с 26,4% от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22,3%.
БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11,5% и 10,9%. От агенцията уточняват, че проучването се провежда на територията на страната и не се отчита потенциалът на формациите от чужбина, което може да размести позициите на БСП и ДПС.
Пета политическа сила остава „Има такъв народ“ с 8,1% от заявилите, че ще гласуват, а шести са „Демократична България“ с 6,8%.
Регистрира се лек ръст при „Възраждане“ в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5,9% от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори.
Под парламентарната бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 1,9% и ВМРО с 1,1%.
Проучването е проведено по поръчка на в. "24 часа" в периода 12-19 януари сред 1004 пълнолетни респонденти.
10:21 | 14.09.22 г.
