Икономиката на еврозоната неочаквано отбеляза стагнация

В края на миналата година еврозоната е отбелязала стагнация, след като политическите проблеми в двете най-големи икономики – Германия и Франция - попариха доверието на бизнеса и потребителите, предаде Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) за четвъртото тримесечие 2024 г. е останал без промяна в сравнение с предходните три месеца, сочат данни на Евростат от четвъртък. Резултатът се размина с прогнозите на анализаторите, според които блокът трябваше да постигне скромен ръст от 0,1%.

Икономиката се е свила с 0,2% в Германия и с 0,1% във Франция. За цялата 2024 г. БВП на еврозоната се е увеличил с 0,7%, съобщи още Евростат.

Регионът се опитва да намери двигатели на растежа, тъй като производственото неразположение в Германия натежава върху цялата икономика, а настроенията са допълнително помрачени от заплахата за мита от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Известна подкрепа се очаква от Европейската централна банка (ЕЦБ), която най-вероятно ще намали депозитната си лихва с четвърт пункт по-късно в четвъртък до 2,75%. Но базираната във Франкфурт финансова институция все още следят внимателно инфлацията. Отделни данни показаха, че потребителските цени в Испания са се повишили с 2,9% този месец - повече от очакванията на анализаторите.

Според анализ на Bloomberg несигурността около плановете на Тръмп вече се е пренесла сред компаниите, като разговорите за потенциалните мита са преобладавали в разговорите по отчетите този месец.

За Германия разочароващите данни излизат по-малко от месец преди предсрочните парламентарни избори, на които канцлерът Олаф Шолц вероятно ще бъде изместен от Фридрих Мерц, който оглавява консервативния блок ХДС/ХСС и обещава по-ниски данъци и по-малко регулации.

Макар че някои се надяват, че вотът на 23 февруари ще доведе до по-ориентирани към растежа политики, които ще помогнат на най-голямата европейска икономика и цялата еврозона, много анализатори са скептични.

През 2024 г. брутният вътрешен продукт на Германия се сви за втора поредна година, а в сряда правителството преразгледа прогнозата си за растеж през 2025 г. от 1,1% на едва 0,3%.

Във Франция, където експертите очакваха единствено стагнация на икономиката, положителният ефект от провеждането на Олимпийските игри в Париж миналото лято отдавна е отшумял. Активността бе ограничена от по-бавния ръст на потребителските разходи и застоя в бизнес инвестициите.

Основният проблем е бюджетната криза, която принуди правителството в Париж да разчита на временни закони, за да избегне спиране на работата. Икономическата нестабилност усложнява нещата, като слабите данъчни приходи и разочароващият растеж доведоха до това, че фискалният дефицит за миналата година достигна около 6% от производството.

Разговорите по пълния бюджет за 2025 г. ще достигнат своята кулминация през следващата седмица, когато плановете за данъци и разходи на новия министър-председател Франсоа Байру ще бъдат подложени на гласуване в парламента.

Сред данните за европейските икономики днес се наблюдава и светъл лъч: Испания отчете ръст на БВП с 0,6% в сряда и остава отличникът в региона. Португалия и Литва също отчетоха растеж.