Новите чуждестранни инвестиции се забавят значително в повечето страни в Централна и Източна Европа. Изключение е Молдова, където се наблюдава увеличение.
Международните инвеститори все повече обръщат гръб на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Това е заключението в нов доклад на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw) за преките чуждестранни инвестиции, осъществени или обещани, в региона, пише Emerging Europe.
През първите три тримесечия на тази година броят на обявените инвестиционни проекти намалява с 44% в сравнение със същия период на миналата година, сочат данните.
Въпреки че сумата, обещана за преки инвестиции, се свива не толкова рязко, тя все пак спада с 39%. Броят на обявените инвестиционни проекти в страните членки на Европейския съюз (ЕС) от региона и шестте държави от Западните Балкани също намаляват с над 40 на сто спрямо предходната година.
„Кризата в германската промишленост и геополитическата несигурност сега оказват пълно въздействие върху региона“, обяснява Олга Пиндюк, икономист в wiiw и автор на доклада.
Данните показват значително забавяне на новите чуждестранни инвестиции в повечето страни от региона, като само Молдова регистрира увеличение. Сред страните от ЕС в региона България, Полша и Естония регистрират най-сериозни понижения на инвестициите, а ангажиментите са свити наполовина.
В Албания, която все още е в бум поради туризма, броят на инвестиционните проекти се понижава с 88%.
Данните показват още, че структурата на инвестициите се променя в полза на по-малко капиталоемки проекти за услуги.
Австрийските инвеститори са предпазливи, германските се оттеглят
Инвестиционните ангажименти от Германия се свиват особено рязко: те намаляват с около 44% от 171 на 96 обявени проекта, и с 67% по отношение на обещания капитал - от над 9 млрд. евро през първите три тримесечия на 2023 г. до само около 3 млрд. евро през същия период на 2024 г.
Австрийските компании, традиционно важни инвеститори и бизнес партньори в региона, също значително намаляват броя на обявените проекти в Източна Европа (от 34 на 15 в сравнение със същия период на миналата година). Те обаче обещават да инвестират с 20% повече пари в сравнение с миналата година (965 млн. евро в сравнение с 804 млн. евро през 2023 г.). Това все пак ще е с около 80 процента по-малко в сравнение с 2022 г.
Румъния, Унгария и България са страните, които ще се възползват най-много от австрийските инвестиции. „Докато виждаме как германските инвеститори се отвръщат от Източна Европа към САЩ, Австрия остава силно ангажирана с Източна Европа и вероятно ще продължи да инвестира повече там, отколкото в САЩ, въпреки различните икономически проблеми“, смята Пиндюк.
Китай доминира в новите инвестиции
Китай дава най-сериозни обещания за инвестиции в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, като изпреварва Германия. Обемът на обещаните инвестиции на Пекин спада със само 30% - над два пъти по-бавно в сравнение с германските.
Делът на китайските инвестиции в общите преки чуждестранни инвестиции в региона обаче е само около един процент, подчертават от wiiw.
Докато Унгария в ЕС и Сърбия в Западните Балкани доскоро бяха най-големите получатели на преки китайски инвестиции, тази година Румъния държи първото място по брой проекти. Словакия е напът да получи най-много китайски капитал.
Държавният автомобилен производител в Пекин SAIC иска да произвежда електрически превозни средства в Словакия. Това, което прави впечатление, е високата капиталова интензивност на китайските проекти, които произтичат главно от ангажименти към проекти за автомобили и батерии: тяхната стойност надвишава тази на германските проекти с коефициент осем.
Проучването предполага, че спадът в Централна, Източна и Югоизточна Европа може да се задълбочи през годината. Това е така, защото обявеният спад на инвестициите е още по-драматичен през третото тримесечие, когато глобалната несигурност се увеличи в навечерието на президентските избори в САЩ.
Инвеститорите се насочват към САЩ
Със Закона за намаляване на инфлацията на отиващото си правителство на САЩ и високите цени на енергията в ЕС, страните от Източна Европа изглежда се изправят пред конкуренция от Америка за преки чуждестранни инвестиции.
Броят на китайските проекти в САЩ намалява от 47 до 41 за периода януари-септември 2024 г. в сравнение с предходната година, докато броят на германските проекти спада от 162 на 138. Числата обаче надвишават като брой обявените проекти в Централна, Източна и Югоизточна Европа – само 28 проекта на Китай и 96 на Германия.
Преориентирането на германските инвеститори към САЩ става още по-ясно, когато се погледнат обявените инвестиции. Докато капиталът, обещан за проекти в Централна, Източна и Югоизточна Европа, е с 40% повече от този за проекти в САЩ за периода януари-септември 2022 г., сумата, ангажирана за САЩ през същия период на 2024 г., е почти три пъти по-висока.
Структурна промяна на инвестициите
Дългосрочното развитие на преките чуждестранни инвестиции в Централна и Източна Европа в периода 2010-2023 г. показва структурна промяна в много страни, особено в Централна Европа. Словакия например, в която автомобилната индустрия доминира, отбелязва най-лоши резултати по отношение на притока на чуждестранни инвестиции от 2020 г. до 2023 г. спрямо БВП.
„Това е още една индикация, че моделът на растеж на Централна и Източна Европа, който се основава на привличането на преки чуждестранни инвестиции, може би е изживял времето си“, според Пиндюк.
В няколко проучвания wiiw многократно изтъква, че концентрацията върху производството и индустрията – т.е. моделът на „разширена работна маса“ за западните компании, ще бъде недостатъчен за осигуряване или увеличаване на просперитета в дългосрочен план.
Институтът посочва, че страните в региона трябва да инвестират повече в образование, научни изследвания и развойна дейност, както и да излязат с добре обмислена, съобразена индустриална политика.
12:12 | 18.12.24 г.
