Призрачните градове в Гърция показват "екзистенциалната" заплаха от демографския срив

В Ласта, планинско градче в гръцката област Пелопонес, вече не е останал никой, за да работи в кафене „Свети Георги“, пише CNBC.

Вместо това е установена система на честта – вземате си питие, оставяте дарение и се потапяте в реликвите от отминала епоха.

Снимки на жизнерадостни местни жители на стените контрастират на реалността навън, където пуст площад, изоставено училище и порутени къщи предлагат мрачен поглед към бъдещото на страната, застрашена от срив на населението.

Ласта е само един от стотиците обезлюдени и изоставени „призрачни“ градове и села в Гърция, които илюстрират твърде видимо годините на намаляваща раждаемост, икономически затруднения и масова емиграция.

Икономисти предупреждават, че спадът на населението подлага на голям натиск страната, която тъкмо излезе от криза, тъй като няма достатъчно млади хора, които да подкрепят икономиката през идните поколения.

„Макар че Гърция отчита много стабилен растеж за момента, занапред, с по-малко хора, които да работят, той трудно ще бъде задържан“, коментира Берт Колин, главен икономист на ING.

Спадащата раждаемост е „екзистенциална“ заплаха

Гърция е сред страните с най-ниска раждаемост в Европа. Нивото от 1,3 деца на жена е наполовина на това през 1950 г. и е много под изискваните 2,1 деца за заместване на населението.

Миналата година страната отчете малко над 71 400 раждания, най-ниския брой от началото на воденето на статистика преди почти един век и спад с около 6% спрямо 2022 г. Гърция вече има около едно раждания на всеки два смъртни случая, а делът на населението на възраст над 65 години е близо два пъти по-висок от този на жителите на възраст между 0 и 14 години.

Това накара премиера Кириакос Мицотакис да предупреди за „екзистенциална“ заплаха за гръцкото общество, тъй като страната е по-предразположена от повечето други към по-широки демографски промени, засягащи развитите страни.

„Истината е, че днес нашите хора са сред най-възрастните в Европа“, заяви Мицотакис миналата година на гръцка демографска конференция.

Проблемът засяга някои райони от континенталната част на Гърция и широкия ѝ архипелаг повече, отколкото други.

„Спадът на населението не се проявява еднакво в цялата страна. Той има върхове в конкретни райони и това означава, че националните стратегии не са достатъчни, нужни са и усилия на местно ниво, тъй като общият демографски срив буквално се превръща в екзистенциална заплаха за нашето бъдеще“, допълни Мицотакис.

Спадът на раждаемостта е най-видим чрез появата на редица призрачни градове и села – места, където буквално няма никой, тъй като местното население е напуснало или е измряло. Трудно е да се посочи точният брой на тези места, тъй като те често са отдалечени, но по неотдавнашни данни напълно изоставените градове и села са близо 200.

Много от тях са напълно забравени, а порутени сгради са единствените признаци за предишния живот. Други като Ласта са се превърнали в източници на любопитен туризъм, тъй като посетителите на кафенето и на изоставени сгради искат да преживят част от историята.

При последното преброяване на населението в Гърция през 2021 г. Ласта обяви 12 постоянни жители, но при посещението на екип на CNBC през 2024 г. там няма признаци за постоянни жители.

Остатъци от гръцката финансова криза

Демографският спад в Гърция през последно време се дължи до голяма степен на дълговата криза в страната през 2009 г. Последвалите спасителни програми предизвикаха години на строги икономии и финансови затруднения за страната, чиято икономика се сви с една четвърт в следващите десет години.

Младите хора бяха сред най-тежко засегнатите от забавянето, като младежката безработица достигна връх от 59,5% през първото тримесечие на 2013 г., над два пъти повече от връхната точка на национално ниво от 27%.

В резултат на това мнозина не успяха да започнат живот извън дома на родителите си. От тези, които го направиха, много младежи избраха да заминат за чужбина. Според някои данни над 400 хил. души - около 9% от работната ръка, са емигрирали през този период. Много от хората, които избират да останат в родината си, са се установили в големи градове в Гърция в търсене на по-добра работа и образование.

Днес над половината (53,5%) от гръцкото население живее в столицата Атина и в заобикалящата я област Атика, както и във втория по големина град в страната Солун. Междувременно всички други области, включително гръцките острови, отчитат спад на населението през последните години.

Много специалисти по демографското развитие казват, че причините за спада на населението на страната може да се открият още през 80-те години на миналия век, друг период на икономически спад. Намалението на раждаемостта през този период доведе до по-малко жени в детеродна възраст, като делът на жените на възраст между 20 и 40 години сега е със 150 хил. по-малко спрямо пет години по-рано.

Инициативи в подкрепа на ръста на населението

Правителството прогнозира, че населението може да намалее от около 10,4 млн. души днес на 7,5 млн. души до 2050 г., което е понижение с над една четвърт.

За справяне с проблема Мицотакис създаде миналата година ново Министерство на социалната сплотеност и семейните въпроси, за да обединява и засилва подкрепата за децата и уязвимите групи.

През октомври министерството съобщи, че ще вложи 20 млрд. евро до 2035 г. в инициативи за спиране на спада на населението като детски надбавки, удължаване на майчинството и бащинството и данъчни облекчения. София Закараки, която ръководи министерството, казва, че мерките целят да изпратят сигнал за пробуждане към населението.

„Нуждаем се от шок, от нещо, което създава усещане за сигурност и оптимизъм, особено у по-младото население“, коментира тя.

„Изправени сме не само пред икономически последици..., а също и пред проблем с начина на мислене, насаден в умовете на младите хора, вероятно поради последователните кризи, те вероятно са обезверени“, продължава Закараки и допълва, че финансирането трябва да даде на повече хора избора да създадат семейство.

Но Колин от ING е скептичен, че мерките в подкрепа на децата ще бъдат достатъчни, за да променят тенденцията, и вероятно ще са нужни големи промени на политиките, за да се стигне до демографски промени.

„Няма примери за една политика, въведена някъде, която да е довела до бързо преобръщане на спада“, отбелязва той и допълва, че другите политики може да включват стимули за насърчаване на повече млади хора да останат в Гърция и за връщане обратно на напусналите.

Демографските промени натежават на икономическия растеж

Демографският спад в Гърция контрастира със силното подобрение на икономическите перспективи пред страната. Очаква се гръцката икономика да постигне ръст от 2,2% през 2024 г. и от 2,3% през 2025 г., изпреварвайки големите икономики в Европа. Първоначалната прогноза на страната за ръст от 2,9% на брутния вътрешен продукт през 2025 г. беше ревизирана към понижение само ако се стигне до по-широко забавяне в ЕС.

Но икономисти предупреждаат, че демографският спад може в крайна сметка да подкопае растежа в дългосрочен план.

„Демографските развития са ключови за икономическия растеж като цяло. Въпросът е колко ръце имаме, за да работят, и колко производителни могат да бъдат тези ръце“, казва Колин и допълва, че съществува „силна взаимовръзка“ между ръста на населението в трудоспособна възраст и БВП на човек от населението.

Гърция не е сама в това явление – демографският спад е проблем пред много развити страни. Япония и Южна Корея, с раждаемост от съответно 1,2 и 0,72 деца на жена през 2023 г., са сред най-известните примери на страни в демографски спад. Но много от западните страни и Китай също имат застаряващо население и нужда от по-голяма държавна подкрепа.

„Намираме се насред безпрецедентен демографски преход, при който ръстът на световното население трайно се забавя и няма особени признаци, че тенденцията ще се промени“, коментира Джим Рийд, глобален ръководител на макроанализите в Deutsche Bank, в доклад от ноември.

„Като се има предвид, че демографското развитие почти сигурно ще се влоши още за четвърт век от 2024 до 2049 г., имаме основания да очакваме още четвърт век под дългосрочното средно равнище на реалния ръст на БВП и на реалната възвръщаемост на капитала, особено в развитите страни в света“, допълва той.