fallback

Амбициите на следващия канцлер на Германия ще се сблъскат с безсилието му

Фридрих Мерц иска да направи страната си велика отново, но тя е изправена пред глобални рискове извън контрола на местните лидери.

10:57 | 02.12.24 г. 9
Автор - снимка
Създател

Фридрих Мерц, най-вероятният следващ канцлер на Германия, води кампания по образец на Доналд Тръмп, като обещава да възстанови изгубеното чувство за величие на страната си в несигурни времена.

Като се имат предвид обаче огромните глобални предизвикателства, пред които е изправена Германия - от индустриалния упадък до войната в Европа, Мерц може да се окаже практически безсилен да реализира носталгичната си визия за възстановяване на икономическия растеж и чувството за сигурност, пише Politico.

„Европа и светът отново трябва да гледат на Германия с възхищение, а не с недоумение“, каза Мерц, след като обяви кандидатурата си за канцлерския пост по-рано тази година. „Ще вложа всичките си сили за изграждането на Германия, с която отново можем да се гордеем“, добави той.

Мерц и неговият консервативен Християндемократически съюз (ХДС) изглежда ще поемат властта в рамките на няколко месеца след разпадането на лявата коалиция от три партии в Германия през ноември. Предсрочните избори са насрочени за 23 февруари 2025 г., а консерваторите в Германия са далеч напред в проучванията на общественото мнение с 32% подкрепа.

Това поставя 69-годишния Мерц, адвокат по професия, на прага на сбъдването на дългогодишната му мечта да стане канцлер. Той обаче едва ли си е представял, че тя ще се реализира в момент на опасност за Европа - и за Германия в частност.

Страната се сблъсква с икономически и политически проблеми, докато Европейският съюз (ЕС) е изправен пред редица трудности - сред тях са заплахата от нова дългова криза, идваща от Франция, засилващата се крайна десница, руските саботажи и операции за оказване на влияние, както и ескалиращата война в Украйна. При положение че икономическият двигател на Германия се задъхва, а политиката ѝ се раздробява все повече заради възхода на радикалните партии, Берлин просто няма сили да изведе Европа от блатото.

Проблемът за Мерц е, че въпреки амбициите му и вероятността за ясен управленски мандат, Германия днес е силно уязвима от глобалните събития, които са извън непосредствения контрол на който и да е национален лидер.

В продължение на десетилетия сигурността и просперитетът на страната разчитаха на три стълба: американска гаранция за отбрана; почти неограничена международна търговия, която позволява на експортно ориентираната икономика да процъфтява; евтина енергия от Русия, която подкрепя германската индустрия.

Докато Мерц се подготвя да поеме управлението и обещава да поведе Германия в коренно нова посока, Берлин няма мащабна стратегия, която да замени тези остарели стълбове.

Мерц представи консервативна визия за това как ще управлява. Той планира да съкрати социалните помощи, да намали рязко броя на търсещите убежище в страната, да намали регулациите, за да стимулира частните инвестиции, и да превърне военните разходи в по-висок бюджетен приоритет, като същевременно поддържа фискална дисциплина.

Не е ясно дали тези политики, дори и да бъдат реализирани, ще бъдат достатъчни, за да се справят властите с монументалните предизвикателства, пред които е изправена Германия в момента.

Краят на епохата "Меркел"

Основната мисия на Мерц е да избяга от наследството на Ангела Меркел, неговата предшественичка от ХДС, която беше канцлер в продължение на 16 години.

След като през 2002 г. спечели партийната борба за власт с Мерц, Меркел на практика го изгони от ръководството на ХДС. След години на политическата сцена Мерц напусна германския парламент, за да се занимава с бизнес, като в крайна сметка оглави германското подразделение на американския инвестиционен фонд BlackRock.

Докато Меркел приближаваше ХДС към центъра и позволи на над един милион кандидати за убежище да влязат в Германия по време на бежанската криза през 2015 г., Мерц и други твърдо десни консерватори тихо се замислиха. Те смятат, че центризмът на Меркел е отворил място в политическия спектър на Германия за крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) - в момента втората по сила партия в страната, според социологическите проучвания.

Малко след изборите през 2021 г., които доведоха на власт канцлера Олаф Шолц, членовете на ХДС с огромно мнозинство избраха Мерц за лидер на партията, с което затвърдиха политическото му завръщане и върнаха партията обратно вдясно.

Остроумната и понякога популистка реторика на Мерц също така представлява значителен разрив със сдържаните тонове на Шолц и Меркел. Германските гласоподаватели не го харесват особено - според проучванията други консервативни политици са по-популярни - но според колегите му от партията Мерц е правилният човек за тази работа.

„Фридрих Мерц наистина не е много обичан, но е уважаван“, казва Гюнтер Йотингер, бивш високопоставен политик от ХДС и европейски комисар. „Той не печели сърцата на хората, но ситуацията в Германия е трудна. Ние сме в рецесия. Имаме нерешен проблем с миграцията. Губим конкурентоспособност. Имаме неуспешен преход в областта на енергетиката. Сега хората се нуждаят от възстановител и това е точно неговият профил“, посочва Йотингер.

Политиците от ХДС също така смятат, че консервативният тон на Мерц и грубият му стил ще го позиционират много по-добре за работа с Доналд Тръмп, който изпитваше особена антипатия към Меркел и Германия по време на първия си мандат като президент на САЩ.

Мерц смята, че ще може да се противопостави на Тръмп много по-добре от Шолц. „Тръмп ще се разправи с теб като със слабак“, каза Мерц на канцлера по време на неотдавнашен парламентарен дебат.

Въпросът е дали Мерц ще се справи по-добре в отношенията си със следващия американски президент. Както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на сигурността, завръщането на Тръмп създава екзистенциална трудност за Германия. В момент, когато руският президент Владимир Путин засилва нападенията си срещу Украйна и води хибридна война срещу Европа, Тръмп многократно е нападал Германия, че „просрочва“ разходите си за отбрана. По-рано тази година той заяви, че е насърчил Москва да „прави каквото си иска“ със страните от НАТО, които „не плащат“.

Новоизбраният президент на САЩ също така заплаши, че ще оттегли военната подкрепа на Вашингтон за Киев - ход, който ще остави Европа на въдицата, въпреки че германската разузнавателна агенция предупреждава, че Кремъл се подготвя за възможността за „пряка военна конфронтация с НАТО“.

Заплахите на Тръмп за налагане на мита върху европейски стоки биха могли да засегнат особено тежко ориентирания към износ индустриален сектор на Германия в разгара на икономическия спад, който вече води до затваряне на заводи и масови съкращения. Базираният в Мюнхен Институт за икономически изследвания Ifo изчислява, че бъдещите мита могат да струват на Германия 33 млрд. евро, а износът за САЩ да спадне с 15%.

Мерц обеща да се противопостави на Тръмп, като защитава по-настойчиво външнополитическите интереси на Германия. Когато става въпрос за подробности обаче, Мерц засега е предложил само неясни обещания да посрещне следващия американски президент „с изправена стойка и яснота“ и готовност за сключване на „сделки“.

Мерц предложи, че ще купува американски оръжия, за да угоди на Тръмп, а политици от ХДС твърдят, че ще призоват новоизбрания президент да се откаже от митата за Европа, като се аргументират, че свободната търговия между ЕС и САЩ има смисъл, ако и двете страни искат да намалят зависимостта си от Китай.

„Нека по-скоро да улесним трансатлантическата търговия, тъй като имаме общо предизвикателство да намалим икономическите си зависимости от Китай, особено в областта на суровините и критичната инфраструктура“, казва Томас Силберхорн, консервативен баварски политик, който обобщава аргументите, които Мерц ще изтъкне пред Тръмп. „За да успеем, трябва да станем по-силни в трансатлантическата търговия, а не да се отслабваме взаимно“, добавя Силберхорн.

Все пак Германия остава на милостта на решенията на Тръмп. След десетилетия на разоръжаване след Студената война нейната армия не е в състояние да води война. През 2023 г. Берлин изразходва само 1,5% от БВП за отбрана (66,8 млрд. долара). Междувременно убеждаването на Тръмп в ползите от свободната търговия, макар и само с Европа, изглежда трудно, като се има предвид, че митата са в основата на икономическата програма на новоизбрания президент на САЩ.

Мерц настоява, че Германия може да процъфтява въпреки глобалните предизвикателства. „От заспала сила от средно ниво трябва да се превърнем отново във водеща икономика“, каза той пред германското списание Stern.

Светът се връща към съперничеството между великите сили, а Европа страда от политическа и икономическа слабост. Съдбата на Германия може до голяма степен да зависи от сили извън нейните граници.

(БГНЕС)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:57 | 02.12.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още