Пламен Димитров, "Кофас": България едва ли ще постигне пълно икономическо възстановяване скоро

Как се отразяват на България геополитическите катаклизми, остава ли Централна и Източна Европа анклав на сигурността по отношение на икономическия растеж, какви са рисковете пред икономическото възстановяване у нас и в кои сектори се увеличава най-силно броят на клиентите, за които е проблем да събират вземанията си? Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от управителя на компанията за кредитно застраховане, бизнес информация и събиране на вземания "Кофас България" Пламен Димитров.

– Г-н Димитров, в началото на тази година казахте, че ще запомним 2023 г. с рекордните фалити в бизнеса. Какви са тенденциите през тази година?

– Да, прогнозите ни за висок брой фалити през 2023 г. се потвърдиха. Всяка година през април "Кофас" провежда проучване за нивата на неплатежоспособност в Централна и Източна Европа, включително и България. За 2023 г. наблюдаваме спад на българските фалити с 10,53% спрямо предходната година, което ни прави едно от малкото изключения в региона.

Въпреки това ситуацията далеч не е стабилна. Смятаме, че реалният брой на компаниите, които не могат да изпълнят задълженията си, всъщност може би дори се е увеличил, тъй като много предприятия избягват процедурата по несъстоятелност, предпочитайки да преустановят дейността си или да продадат активите си.

Засега е рано да прогнозираме тенденциите за 2024 г., но България вероятно ще следва общоевропейските тенденции, при които неплатежоспособността остава висока, над нивата от периода преди COVID.

– Как се отразяват на България геополитическите катаклизми – от Украйна до Близкия изток, по-трудно ли става за търговията, основана на съюзи?

– Войните в Източна Европа и Близкия изток оказват силно негативно влияние върху нашата икономика. Войната между Русия и Украйна, започнала преди две години, нанесе трайни последици както за българската, така и за европейската икономика, включително недостиг на суровини, прекъснати вериги за доставки и криза с енергията. Тези проблеми са особено тежки за страни като България, където индустрията е зависима от вносни суровини и готови продукти.

Войната в Близкия изток също носи сериозни рискове за Европа, като основният проблем би бил възможно блокиране на Ормузкия проток. Това би застрашило доставките на петрол и втечнен природен газ (LNG), поставяйки под риск бизнеса не само в Европа, но и в световен мащаб.

– Преди време посочихте, че Централна и Източна Европа се оказва анклав на сигурността на фона на останалите региони в света, що се отнася до икономически растеж. Все още ли смятате, че регионът се развива по свои правила?

– Все още смятаме, че ЦИЕ се отличава със стабилност спрямо други световни икономики, като тази на Германия, където икономическото забавяне е силно осезаемо. Според последния ни анализ има тенденция на спад в инфлацията, но тя продължава да е пречка за икономическото възстановяване в България и региона. Очакваме обаче ниско ниво на инвестиции през следващата година, което ще задържи икономическия растеж на сравнително скромно ниво. Прогнозата ни за България е ръст на БВП от 2% за 2024 г., което е в синхрон с очакваните показатели за други страни в региона, като Румъния, Чехия и Словакия.

– Пренасочва ли се българският бизнес към нови търговски партньори заради рецесията в Германия?

– Германската икономика е подложена на сериозен натиск поради високите енергийни разходи, което създава трудности за българския експорт. Секторите, ориентирани към германския пазар, като автомобилостроене и производството на машини, са особено уязвими. Германската индустрия изпитва сериозни затруднения да се конкурира с производителите от Азия и Близкия изток, където енергийните разходи са по-ниски. Макар някои компании да търсят нови пазари, процесът е бавен и изисква значителни усилия и ресурси. На този етап българският бизнес все още разчита основно на пазарите в Западна Европа, и особено на Германия.

– Има ли наистина икономическо възстановяване в България и какви сигнали за това дава бизнесът? Какви рискове го съпътстват?

– Въпреки положителните сигнали за инфлацията пълно икономическо възстановяване едва ли ще бъде постигнато скоро поради очакваното ниско ниво на инвестиции през следващите 12 месеца. Прогнозата ни е БВП на България да нарасне с 2,8% през 2025 г., което е стабилен, но умерен резултат на фона на политическата нестабилност в страната.

Най-големите рискове за икономиката ни през 2024 г. ще бъдат в секторите на леката промишленост, строителството и транспорта, където компаниите изпитват сериозни трудности заради високите разходи за материали и ниските маржове на печалба.

– От гледна точка на вашия бизнес увеличават ли се клиентите, за които е проблем да събират вземанията си?

– Да, през последните години наблюдаваме значително увеличение на просрочените плащания. Секторите с най-сериозни затруднения са транспортът и строителството, където компаниите често изпадат в неплатежоспособност поради ниска ликвидност. Увеличените разходи за съдебни процедури също представляват пречка, тъй като един процес може да отнеме години, а невинаги води до успешното обезщетение на кредиторите.

– По какъв начин вашата експертиза помага на клиентите да се ориентират в тази несигурна и променлива среда?

– В "Кофас" предлагаме не само застраховка на вземанията, но и стратегии за превенция на кредитния риск. Чрез задълбочени анализи и оценки на платежоспособността на партньорите на нашите клиенти можем значително да смекчим риска от неплащане. Постоянният мониторинг на финансовите показатели и глобалната мрежа на "Кофас" ни позволяват своевременно да предоставим ключова информация, която помага на клиентите ни да вземат информирани решения и да адаптират стратегията си към динамичната икономическа среда.