Русия се готви за ново вдигане на данъците, за да финансира войната в Украйна

Русия ще трябва да повиши още данъците, за да финансира войната си в Украйна, считат икономисти, според които мерките за повишаване на приходите, които вече бяха обявени, няма да са достатъчни, за да финансират нарастващите военни разходи на страната, предава Ройтерс.

Проектобюджетът на Русия за 2025 г. предвижда около една трета от общите разходи, или 6,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), да отидат за армията, най-високото ниво от Студената война насам. За първи път делът на разходите за отбрана ще бъде два пъти по-голям от социалните разходи.

Огромното увеличение на военните разходи предизвиква инфлационен натиск в руската икономика. Лихвите нараснаха до най-високото си ниво от 2003 г. насам, а рублата достигна едногодишно дъно спрямо долара. Тъй като западните санкции на практика забраняват достъпа на Москва до международните облигационни пазари, вариантите ѝ за набиране на средства са ограничени.

Правителството вече започна да повишава данъците, за да финансира войната си в Украйна, която води вече трета година. Очаква се голяма данъчна реформа да донесе допълнителни приходи на стойност 1,7% от БВП през 2025 г. Икономисти твърдят, че това няма да е достатъчно.

„Коригирането на местните данъци ще остане постоянно във фокуса на вниманието на властите. Възможно е през 2025 г. да видим много инициативи за поправка на данъчното законодателство и на регулациите“, коментира Алексей Климюк от Alfa Wealth.

Очакваният спад на цените на петрола, основната износна суровина на Русия, също хвърля сянка върху финансите на страната. Проектобюджетът предвижда цената на петрола да намалее средно от 70 долара за барел през 2024 г. до 65,5 долара за барел през 2027 г., подкопавайки приходите.

„Тази структура прави бюджета силно зависим от цените на петрола. Това означава, че ако не през 2025 г., то поне през идните години въпросът къде да се намерят допълнителни приходи ще изникне отново“, коментира Наталия Орлова, главен икономист на Alfa-Bank.

Малко пространство за маневри

Финансовият министър Атон Силуанов заяви миналата година, че няма пространство за повишаване на разходите и предупреди, че ако те не бъдат ограничени, бремето ще падне върху руските гражданите и бизнеса чрез инфлация и по-високи данъци.

И двете се случиха. Инфлацията е над два пъти по-висока от целта на централната банка, а ключовата лихва е на ниво от 21%, най-високото от ранните години на управлението на президента Владимир Путин.

Руската икономика се справя изненадващо добре от началото на войната въпреки западните санкции и няма съществени признаци за обществено недоволство на фона на исторически ниската безработица и рекордно високия ръст на заплатите.

Очаква се повишените данъци върху корпоративната печалба и личните доходи наред с данъците върху новите коли и поредица от по-малки данъчни инициативи, които трябва да влязат в сила през 2025 г., да генерират 14,7 трлн. рубли за срок от три години.

„Това е бюджетът на по-високите данъци, разходи за обслужване на дълга и геополитическите разходи“, казва Евгений Надоршин, икономист в PF Capital.

Той посочва по-високия „данък за напускане“ за чуждестранните компании и планът за повишаване на приноса на руските купувачи на техните активи като примери за данъчни инициативи от правителството.

„Бюджетът никога не е бил толкова фискално фокусиран върху извличането на приходи от всеки възможен източник, както през последно време“, отбелязва Надоршин.

Съкращения на разходите другаде

Други мерки, които ще бъдат въведени през 2025 г., включват намаляване с 11,6% на подкрепата за дребния бизнес и свиване с 11 на сто на финансирането на програмите за развитие на образованието, показва анализ на Ройтерс на проектобюджета.

Субсидиите за регионалните бюджети за социални помощи, включително средства за добавка към държавните пенсии, ще бъдат съкратени с 31%, а финансирането на програма за модернизиране на обществените услуги ще намалее с 35 на сто.

„Бюджетът за 2025 г. показва, че Путин е принуден да съкращава разходи в почти всички области, за да финансира войната“, казва икономистът Сергей Алекнашенко, бивш заместник-председател на централната банка.

Заместник-финансовият министър Владимир Колишев отбелязва, че докато военните разходи са нараснали с 3%-3,5% от БВП във военните години, общите разходи са се увеличили само с 2%.

„Това показва приоритизиране, което означава, че оставащите разходи на практика са били намалени с 1-1,5% от БВП, такава е фискалната консолидация сега“, казва Колишев в едно от редките публични признания за промяната в приоритетите на правителството.

Дори „националните проекти“ на президента Владимир Путин – планове за развитие на стратегически важни области, са в опасност, тъй като част от финансирането е пренасочено за 2028-2030 г., казва икономистът Андрей Клепач, бивш заместник-министър на икономиката.

„През 2026-2027 г. ще трябва да намерим добри възможности чрез неразпределени средства и резерви, за да осигурим последователност и стабилност. В противен случай целевите параметри ще бъдат застрашени“, отбелязва той.