fallback

Може ли БРИКС да стане новата Г-7 и да определя реда в многополюсния нов свят?

Докато Китай и Индия не се съгласят да действат заедно, организацията едва ли ще има водеща роля

07:34 | 25.10.24 г. 40
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Срещата на БРИКС в Казан изглежда като събрание, на което група държави с растящи икономики, някои шумни като Русия и Китай, други по-сдържани, отбелязват колко е хубаво да си част от организация, в която не влиза САЩ и че е нужен нов световен ред. Това коментира пред Ройтерс бившият главен икономист на Goldman Sachs Джим О`Нийл, който е "кръстникът " на организацията. В свой анализ преди 15 години той за първи път използва акронимът БРИКС - началните букви на основателите Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

За това време организацията не постигна много, смята днес О`Нийл и допълва, че перспективите някога да се превърне в новата Г-7 и да задава темпа на новия, многополюсен свят, не изглеждат особено изпълними. Причината са Китай и Индия.

В днешния свят ЕС и САЩ задават дневния ред и инициатива, която не е одобрена от някоя от двете страни (или по-често и от двете), няма шанс, смята икономистът. По същия начин в БРИКС инициативи, които не са подкрепени от Индия и Китай, не могат да бъдат реализирани. Така например идеята за обща валута на организацията засега е само на хартия (включително и на показана от руския президент Владимир Путин банкнота в Казан), защото Пекин не изглежда заинтересован.

Противопоставянето със САЩ пък не се харесва на Индия (и още няколко държави, които гравитират близо до БРИКС като например Саудитска Арабия).

Но всичко това може да се промени, ако Индия и Китай заиграят заедно, а не продължат своето противопоставяне. В Казан лидерите на двете страни Си Дзинпин и Нарендра Моди се срещнаха за първи път от повече от четири години - след сблъсъците в спорния планински регион Ладак през май 2020 година. И коментираха, че са пример за повечето развиващи се икономики, както и че съседните държави трябва да решават по мирен път своите различия, посочва The New York Times. И двамата подчертават още желанието си за "многополюсен свят", очевидно смятайки, че глобалният ред, в който доминира САЩ, е нечестен за тях.

Но всичко това може да се окаже доста крехко, коментират анализатори пред NYT  и посочват, че подписаното наскоро споразумение за приграничния район Ладак е доста мъгливо и не е ясно описано как двете срани ще патрулират в спорната зона.

Индия изглежда не е готова да замени хегемонията на САЩ с хегемонията на Китай. За това свидетелства и признанието на министъра на търговията на Индия Пиюш Гоял, който беше категоричен, че страната му няма интерес да бъде част от най-голямото търговско споразумение в света, защото в него участва Китай. За Пекин обаче сближаването с Индия може да бъде от полза, за да бъде прекъсната връзката на Ню Делхи с Вашингтон.

И при Доналд Тръмп, и при Джо Байдън Белият дом прави всичко възможно да привлече Индия към по-задълбочени отношения в различни области, включително и военни. Един от последните пример е сделката за доставка на дронове Predator на стойност 3,5 млрд. долара.

БРИКС и Русия

Другата голяма икономика в организацията - Русия, използва срещата в Казан, за да докаже, че не е изолирана и изоставена от всички заради войната в Украйна. В заключителната декларация обаче съюзниците не споделят идеите за обща валута, каквато Москва опитва да прокара, за да може да поддържа търговията си и да получава средства за войната си. Изявлението на Пекин и Ню Делхи за решаването на междусъседските проблеми по мирен начин изглежда тънък намек именно към Путин, въпреки подкрепата като цяло, заявена от Си при срещата си с руския президент. 

В общата декларация войната в Украйна се споменава само веднъж и действително няма и дума за териториалната цялост на страната. Но в същото време е посочено, че решението трябва да бъде в съзвучие с Хартата на ООН, която предвижда спазването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, а международно признатите граници на страната са от 1991 година и в тях влизат и Крим, и Донбас и останалите две области, окупирани от Русия през есента на 2022 година.

Анализаторите смятат, че привличането на още членове - Путин съобщи, че за статута кандидатстват "повече от 30 държави", може да усложни още повече ситуацията в БРИКС. Повечето желаещи са силно разочаровани от САЩ и сегашният световен ред. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:17 | 25.10.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още