Линиите на разлома в световната икономика се изместват от инфлацията към политиката

Световната икономика се насочва към края на годината с неочакван попътен вятър, след като забавянето на инфлацията проправя път за малко вероятно меко приземяване. Но въпреки че икономическата страна на уравнението изглежда благоприятна, има политически препятствия, пише Bloomberg.

Пред перспективите стоят редица въпросителни, свързани с президентските избори в САЩ, чиито различни резултати предполагат коренно различни икономически резултати за света.

Освен това държавните дългове растат, конфликтът в Близкия изток върви към ескалация, войната между Русия и Украйна се разгаря, а напрежението в Тайванския проток расте. На този напрегнат фон финансовите министри и шефовете на централните банки се събират тази седмица във Вашингтон за годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

"Не очаквайте да празнуваме победа", заяви в четвъртък управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в коментар преди срещите. "Очакванията ми са, че хората ще си тръгнат оттук малко по-приповдигнати, малко по-изплашени - надявам се, изплашени, за да включат висока скорост за действие."

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) безработицата в развитите икономики остава същата, каквато беше през 2022 г., приблизително по времето, когато централните банки започнаха да вдигат разходите по заемите с най-бързия темп от десетилетия. Bloomberg Economics прогнозира, че глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 3% през тази година, което е под темпа от 3,3% през 2023 г., но е далеч от мечите прогнози в началото на годината.

Американските потребители продължават да харчат, а компаниите - да наемат служители. И макар че търсенето в Европа отслабва, икономиката би трябвало да продължи да расте. 

Междувременно китайските политици с всеки изминал ден въвеждат стимули, за да подкрепят сектора на недвижимите имоти. Тези мерки може и да не оправдават надеждите на бичи настроените трейдъри на борсите, но би трябвало да са достатъчни, за да помогнат на китайската икономика да се доближи до тазгодишната цел за растеж от около 5%.

Но устойчивостта на големите световни икономики ще бъде подложена на изпитание.

Докато вицепрезидентът на САЩ Камала Харис като цяло предлага широка политическа приемственост с администрацията на президента Джо Байдън, нейният опонент, бившият президент Доналд Тръмп, очерта политики, които биха предизвикали шокови вълни в световната търговия.

Тръмп заплаши да наложи мита от поне 10% върху всички вносни стоки и 60% или повече върху стоките от Китай. Това е рецепта, която би посяла "хаос за бизнеса" според съвместен анализ на Уенди Еделберг от Института Brookings и Морис Обстфелд от Института за международна икономика Peterson.

Тръмп обаче не смята така. "Колкото по-високи са митата, толкова по-вероятно е бизнесът да дойде в Съединените щати и да построи фабрика в Съединените щати, за да не се налага да плаща митата", каза бившият президент пред главния редактор на Bloomberg News Джон Микълтуейт в интервю на 15 октомври в Икономическия клуб на Чикаго.

Въпреки това икономическите прогнози показват, че САЩ са тези, които могат да загубят най-много. Ако Китай предприеме ответни мерки срещу митата, предложени от Тръмп, БВП на САЩ може да бъде с 0,8% по-нисък до изборите през 2028 г., според Bloomberg Economics. 

Ударът за китайската икономика би бил около два пъти по-слаб, а за Европейския съюз и Япония - още по-малък. Европа би понесла по-големи щети, ако китайските стоки намерят път към региона в момент, когато производителите вече се борят със слабото търсене. Инвестициите така и не се възстановиха напълно след пандемията и намаляват от края на миналата година, а частните разходи остават недостатъчни въпреки силното нарастване на заплатите, отслабването на инфлационния натиск и стабилния досега пазар на труда.

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвените проценти за трети път от юни насам, предположи, че инфлацията ще се върне към целевото равнище от 2% по-рано от предвиденото, и изрази увереност, че рецесията може да бъде избегната. 

"Все още очакваме това меко приземяване", заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард пред репортери след решението, като добави, че нова търговска война би застрашила този резултат. "Всяко ограничение, всяка несигурност, всяка пречка пред търговията е от значение за икономика като европейската, която е много отворена", каза тя.

Войни, дългове 

Призракът на търговската война надвисва, докато в Украйна и Близкия изток продължават да бушуват бойните действия. 

Евентуална пълномащабна война в Близкия изток би имала последици далеч извън региона. Bloomberg Economics изчислява, че ако цената на петрола достигне 100 долара за барел и финансовите пазари избягват риска, това ще отнеме половин процентен пункт от глобалния икономически растеж през следващите четири тримесечия и ще ускори инфлацията с 0,6 пункта. 

Друг риск носят държавните дългове. Когато и да настъпи следващото забавяне, правителствата ще имат по-ограничени възможности да реагират. Преди дни МВФ изчисли, че световният държавен дълг ще достигне 100 трлн. долара, или 93% от глобалния брутен вътрешен продукт, до края на тази година, и предупреди, че правителствата ще трябва да вземат трудни решения, за да стабилизират заемите.

В петък Министерството на финансите на САЩ съобщи, че лихвеното бреме по дълга на Вашингтон се е покачило до 28-годишен връх, което се дължи на е комбинацията от огромния бюджетен дефицит и по-високите лихвени проценти.

"Много се притеснявам от липсата на фискално пространство, а също и от това дали притесненията за инфлацията няма да доведат до неоптимални решения относно фискалния отговор на голям шок", коментира Карън Динан, професор от Harvard Kennedy School и бивш икономист на Федералния резерв. "Паричната политика ще се сблъска с трудни компромиси." 

Ето защо и геополитиката, и дългът са в центъра на вниманието на финансистите, които се събират във Вашингтон. "Как може да има меко приземяване в свят, който се разпада? Не мисля, че САЩ или която и да е друга икономика може да имат меко приземяване в настоящата среда", казва Петер Прает, бивш главен икономист на ЕЦБ. "Ще има сътресения."