В Брюксел това, че най-стабилната страна в Европейския съюз (ЕС) е Италия, вече е злобна шега, тъй като точно Италия беше печално известна с краткотрайните ѝ правителства. Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия претърпяха обаче големи изборни унижения тази година. Премиерът на Испания Педро Санчес оглавява правителство на малцинството в страна, обхваната от разделение.
В Полша Доналд Туск се радва на много по-силна позиция, но се бори с тромава коалиция и президент, съюзник на опозицията.
За хората от ЕС слабите правителства и вътрешните проблеми на държавите не са за смях, пише Guardian.
Изправени пред войната в Украйна, възможното преизбиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ и интензивната икономическа конкуренция, настоящите европейски лидери – според техните критици, не са годни да изпълняват задълженията си.
„Не бих могъл да спомена един държавен глава, за когото бих казал, че по надежден начин може да ръководи“, коментира Бас Ейкхаут, който ръководи групата на Зелените в Европейския парламент (ЕП).
Тъй като лидерите на Франция и Германия са обременени от вътрешни проблеми, светлината на прожекторите се насочи към Урсула фон дер Лайен, която затяга властта си в Европейската комисия (ЕК). Очаква се тя да започне втори мандат като председател на Европейската комисия на 1 декември, близо шест месеца след европейските избори.
Спусната с парашут на работа в последния момент през 2019 г., Фон дер Лайен вече натрупа опит в Брюксел. „Във втория ѝ мандат Фон дер Лайен знае какво прави“, казва Хедър Граби от мозъчния тръст Bruegel. „Тя знае каква власт има, как да накара машините да работят за нея и как да продава нещата на столиците... Въпросът е, може ли тя действително да предостави политиките и – най-важното, да ги приложи? И това е мястото, където проблемът със слабите правителства проличава“, добавя Граби.
Когато очерта дневния си ред пред ЕП през юли, Урсула фон дер Лайен обеща „чиста индустриална сделка“, насочена към насърчаване на зелени работни места и индустрии в рамките на първите 100 дни, по-високи и по-добре координирани европейски разходи за отбрана и подновени усилия за привеждане на Украйна и Западните Балкани към членство в ЕС.
Без действия по отношение на икономиката ЕС рискува „бавен и агонизиращ упадък“, според Марио Драги, бивш италиански министър-председател и председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), който публикува доклад от 400 страници за предизвикателствата пред блока. Лекарството може да струва до 800 млрд. евро годишно – инвестиции, еквивалентни на 5% от икономическото производство на ЕС, заключава Драги в доклада, като подчертава, че това е консервативна оценка, която не отчита разходите за подобряване на уменията или адаптиране към климатичните промени.
Досега Фон дер Лайен не е одобрила общи заеми за плащания по тази програма. Решението трябва да се вземе единодушно от 27-те национални лидери на страните от ЕС. Германия, най-голямата икономика в ЕС, побърза да полее със студен душ амбициите за втори кръг от общ дълг, моделиран по новаторския план за възстановяване на блока от пандемията.
Люк ван Миделаар, бивш високопоставен представител на ЕС и съосновател на Брюкселския институт за геополитика, казва, че е притеснен от риска от разминаване между дневния ред на Драги и това, с което националните правителства могат да се съгласят. „Европейските национални лидери... могат да харчат само ограничен политически капитал за европейски инициативи. Звездите за това трябва да са подредени, за да се получат нещата, а в момента те изобщо не са подредени“, коментира той.
В Брюксел има „усещане за неотложност относно състоянието на света и как Европа губи и трябва да направим нещо“, съчетано със „слаби национални правителства“, изправени пред дневен ред, който е по-скоро важен, отколкото спешен, посочва Ван Миделаар. „Когато нещо не е спешно, е много трудно да се мобилизира политическата воля на 27 или поне на добро мнозинство от националните правителства за действие“, заключава той.
В допълнение, крайнодесните партии постигнаха напредък навсякъде в Европа и вече управляват в или подкрепят правителства в седем държави членки на ЕС - Хърватия, Финландия, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия и Швеция. Крайната десница сега е най-голямата партия в Австрия, въпреки че е малко вероятно да състави правителство.
През следващия петгодишен мандат ЕС ще се сблъска с още по-нестабилни коалиции и крайнодясно присъствие.
„Първият мандат на Фон дер Лайен беше доминиран от зеления и цифров преход, два приоритета със силни синергии. Сега вторият мандат ще бъде доминиран от компромиси“, според Георг Рикелес, бивш служител на Комисията, сега в Центъра за европейска политика. Той прогнозира, че ще има компромис за зелената сделка във връзка с икономическата сигурност.
„Поради основателни причини вероятно не искаме да пуснем Китай във веригата на доставки на критична инфраструктура. И все пак без китайски климатични технологии нашата зелена сделка ще бъде много по-скъпа“, казва той.
Като добавим и задачата за съгласуване на нов бюджет на ЕС за следващия петгодишен период и картината изглежда още по-мрачна, защото ще има още по-тежки политически битки. Длъжностните лица на ЕС, които отговарят за бюджета, ще трябва да преминат през много кръгове, като най-трудният от всички е проблемът с нетните платци, които не искат по-голям бюджет на ЕС във време на повишен натиск върху разходите.
Освен това дългът на ЕС нарасна до 459 млрд. евро през 2023 г., като се удвои спрямо 2021 г. до голяма степен благодарение на фонда за възстановяване от пандемията. Досега правителствата на ЕС не успяха да се споразумеят как да генерират средства за изплащане на заемите, въпреки че времето, в което трябва да започнат плащанията, неумолимо наближава (2027 г.).
Това може да бъде объркан, политически бурен период за ЕС. Все пак силата на външния натиск няма да изчезне, което означава, че има голям шанс много точки от дневния ред на Урсула фон дер Лайен да станат приоритети на националните правителства след пет години. Външният натиск създава собствена инерция, независимо дали чрез въздействие върху климата (наводнения, пожари и бури), обществени очаквания за висококачествени работни места или заплаха от реваншистка Русия.