Брюксел иска европейските компании да се обединяват и конкурират с американските и китайските съперници. В много случаи обаче местните политици и инвеститори може да имат различни идеи, пише Ройтерс. Ако председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен не успее да преодолее това напрежение, тя няма да постигне целта си.
За инвестиционните банкери с дълга памет е иронично, че исторически скептичната към сделки Комисия сега се тревожи от липсата на корпоративна тежест. Отиващият си еврокомисар по конкуренцията Маргрете Вестагер и предшествениците ѝ блокираха редица сделки, включващи планираното сливане на Alstom и железопътното подразделение на Siemens през 2019 г., придобиването на NYSE Euronext от Deutsche Borse през 2021 г. и покупката на Legrand за 6,4 млрд. евро от по-големия му конкурент Schneider Electric през 2001 г. Тези сделки, твърдеше Комисията, може да създадат компании с твърде голямо пазарно влияние и власт да вдигат цените за потребителите.
Времената обаче се менят и сега лидерите в Брюксел явно са по-разтревожени за малкия размер на местните компании. През септември в „писмо мисия“ към бъдещия еврокомисар по конкуренцията Тереза Рибера, която ще поеме поста по-късно тази година, Фон дер Лайен иска преглед на европейските насоки за сливания, фокусирайки се върху нуждата от по-голяма „устойчивост, ефективност и иновации“. Няколко дни по-късно Рибера обеща, че правилата ще „се развиват“, за да помагат на европейските компании да се обединяват. Блокът не е сам: новото лейбъристко правителство във Великобритания ще поиска от антитръстовия си орган да даде приоритет на растежа, инвестициите и иновациите като част от по-широка война срещу бюрокрацията, съобщи в понеделник Sky News.
Промяната на позицията отразява осъзнаването, че често малкият частен сектор на Европейския съюз може би се затруднява да се справи с капиталоемки тенденции като нарастващите нужди в сферата на отбраната, прехода към зелена икономика и изкуствения интелект. Скорошният доклад на бившия гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги изчисли, че енергийният преход, инвестициите в цифрови технологии и нужните допълнителни военни разходи ще изискват годишни инвестиции от до 800 млрд. евро както в публичния, така и в частния сектор.
Сравнително малките европейски компании може да се затрудняват да съберат подобна сума. Регионът е дом на само 99 от 500-те най-големи публично търгувани компании в света по пазарна капитализация спрямо 112 за Азия и 277 за Северна и Южна Америка, показват данни на LSEG. Само Amazon.com ще инвестира около 66 млрд. долара чрез капиталови разходи тази година, показват анализаторски оценки, събрани от lSEG. Това е повече от инвестициите на трите харчещи най-много компании в ЕС общо – Volkswagen, Deutsche Telekom и TotalEnergies. Общата пазарна капитализация на петте най-големи американски технологични компании – Apple, Nvidia, Microsoft, Alphabet и Amazon – надвишава стойността на целия общоевропейски индекс STOXX Europe 600, който включва и компании с листнати акции във Великобритания.
Въпросът е дали единствено по-хлабавата политика по конкуренцията може да реши този проблем. Докладът на Драги споменава нуждата от консолидация при телекомите, полупроводниците и отбраната. Има добра причина за това: и трите сектора са геополитически важни, но и с нищожен размер в сравнение с китайските и американските си конкуренти.
Проблемът е, че сливанията и придобиванията (M&A) очевидно не са правилното решение.
Да започнем с телекомите. Повечето страни имат няколко оператора на мобилни и интернет услуги, като най-големият пазарен дял обикновено се държи от бившия държавен телефонен монопол, например Telecom Italia и базираната в Мадрид Telefonica. Вътрешнопазарни сделки може да помогнат за намаляване на разходите: френската Orange например планира да генерира годишни синергии за 490 млн. евро, обединявайки испанското си подразделение с местния играч MásMóvil. Въпреки това консолидацията в рамките на държавите няма да помогне за създаването на гиганти от американски тип. Дори ако всички основни пазари преминат от типичната структура от четирима играчи към трима, Европа все още ще има мозайка от местни играчи, а не трансгранични лидери.
В същото време сделките, които генерират значителен мащаб, нямат голям финансов смисъл. Сливане на Deutsche Telekom с Orange например ще създаде лидер за 160 млрд. евро в мобилните и широколентовите услуги с приходи за 156 млрд. евро тази година – повече от американския лидер Verizon, показват анализаторски оценки, събрани от LSEG. Отвъд размера обаче е трудно да видим логиката за индустрията.
Трансграничните синергии липсват във фрагментираните и силно политизирани телекомуникационни пазари в Европа, казват банкери и анализатори. А операторите с глобално разрастване са склонни да понасят загуби в цените на акциите си. Британската Vodafone например се разделя на части, след като не успя да убеди акционерите в предимствата на бизнес модел, покриващ много различни европейски държави.
Секторът на полупроводниците е друг пример. Базираният в Нидерландия производител на оборудване ASML, оценяван на 300 млрд. евро, е единствената европейска компания в сектора с 12-цифрова пазарна капитализация. Два други големи регионални производителя на чипове – германската Infineon за 40 млрд. евро и френско-италианската STMicroelectronics за 23 млрд. евро, на хартия изглеждат като възможни кандидати за голямо сливане. Въпреки това логиката за инвеститорите вероятно ще бъде ограничена до наличието на по-диверсифициран набор от клиенти, коментират анализатори пред Reuters Breakingviews. Това може да се окаже недостатъчно, за да компенсира политическите противоречия на подобен проект. Държавите са склонни ревниво да пазят местните инвестиции в чипове, което означава, че икономиите на разходи може да бъдат минимални.
Подобен риск съществува и в отбранителната промишленост, където обединения, включващи национални играчи като френската Thales, италианската Leonardo и германската Rheinmetall, биха били успешни само с помощта на политическа подкрепа на национално ниво. Засега такава липсва и не е ясно дали Фон дер Лайен има достатъчно сила, за да промени това.
Общата тема е, че трансграничните сделки в стратегически ключови сектори са или финансово, или политически трудни, а често и двете. Не помага и фактът, че инвеститорите често не изглеждат благоприятно настроени към идеята за амбициозно сключване на сделки.
Акциите на норвежката петролна група Equinor поевтиняха с 4% веднага след като тя разкри дял от 10% в датската група за вятърна енергия Orsted миналата седмица. През 2019 г., когато Infineon обяви трансатлантическо придобиване на стойност 10 млрд. долара, акциите ѝ се сринаха с 5% сутринта на същия ден и през следващите месеци изостанаха от тези на STM. Разбираемо е, че акционерите по принцип са подозрителни към експанзионистичните проекти, които добавят риск и сложност към капитала на компанията.
Това не значи, че усилията на Фон дер Лайен и Рибера ще бъдат безполезни. Да се позволи разгръщане на местните телекомуникационни оператори би намалило натиска върху инвестиционните бюджети на операторите, което може да стимулира инвестициите в широколентов оптичен интернет. А в ситуации, в които националните столици подкрепят дадена сделка, какъвто беше случаят със Siemens-Alstom, изглежда вероятно Комисията вече да не бъде пречка. И все пак случаите, в които политици, изпълнителни директори и инвеститори се съгласяват с трансгранично сливане, са сравнително редки. Фон дер Лайен и Рибера не могат да направят повече от това.