За четвърти месец тази година, макар и не подред, в България имаме дефлация – от 1% през септември. Това говори, че влизаме в период на забавяне на цените и след почти три години на много високи инфлационни нива и опасения, че това ще продължи много дълго време, и България, и Европейският съюз (ЕС), и светът като цяло се изправят пред риск от дефлационни процеси. Това каза икономистът Юлиан Войнов в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обърна внимание, че годишният темп на инфлация в страната за септември е 1,2% по данни на Националния статистически институт (НСИ), което е наполовина по-малко спрямо годишната инфлация през юли от 2,4%.
Още когато цените започнаха да се увеличават, застъпвах тезата, че инфлацията е преходна въпреки битуващата теза, че се намираме в съвсем нова ситуация, каза Войнов.
Според него още от самото начало се е очаквало инфлацията да отслабне много бързо, след като мине пикът вследствие на Covid кризата и енергийната криза. По думите му високите цени са се дължали частично и на реакцията на правителствата.
Войнов отбеляза, че основна причина за изоставането на ЕС от САЩ е това, че Европа продължава да бъде Европа на отделните нации, отделните държави, които защитават своите национални интереси.
Няма обща фискална политика, обща дългова политика, разработен капиталов пазар, завършен банков съюз, каза още Войнов. Той посочи, че спестяванията на европейците са малко под 2 пъти от тези на американците, но инвестициите им са в пъти по-малко.
Войнов обърна внимание и на забавянето на германската икономика.
„Германия заложи твърде много на търговските си взаимоотношения с Китай, чиято икономика сега се забавя сериозно, а това се отрази крайно негативно на Германия. На второ място, дълги години германската държава фокусираше енергийната си политика върху покупка на руски газ, което също се отрази негативно след избухването на войната в Украйна. От друга страна, Германия се съсредоточи върху производството на електромобили в Китай, но там автомобилната промишленост се оказа много по-конкурентна. От дълги години Германия води и консервативна финансова политика, която допълнително забави икономическото развитие в Европейския съюз“, каза икономистът.
„Външният дълг на САЩ е 110% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният дефицит е около 5%“, отбеляза той. Въпреки това, американската икономика продължава да расте. Това е така, защото американският долар дава сигурност на правителството и бизнеса, че е много малко вероятно икономиката да стигне до фалит, защото доларът е световна резерва валута в 80% от страните по света.
Според него проблемът на банковата система в Европа е, че банките се превръщат в посредник между бизнеса и спестяванията на хората. Това не оставя място за рисков капитал и инвестиции. По думите му фиксацията на ЕС е да се запази макроикономическата стабилност на отделните държави.
„Да, бюджетът и дълговете са важни, но трябва да се мисли как да се окрупни капиталовият пазар, за да се насърчи растежът. Нужно е политическо съгласие за промяна на политиката за фискална консолидация и въвеждане на политика за стимулиране на бизнес средата“, смята Войнов.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
09:34 | 16.10.24 г.
