Европа отслабва под натиска на геополитическите сътресения и икономическите неволи

Европейският проект наближава повратна точка.

Комбинация от политическа парализа, външни заплахи и икономическо буксуване заплашва да сложи край на амбициите на Европейския съюз (ЕС) да се превърне в глобална сила сама по себе си – тласкайки държавите членки вместо това да защитават собствените си интереси, пише Bloomberg.

След десетилетия на нисък растеж, лидерите в региона изведнъж се сблъскват с порой от доказателства, че упадъкът става неудържим.

Президентът на Франция Еманюел Макрон отстъпи правото си на вето върху правителството си на крайната десница; най-големият производител на автомобили в Европа се готви да затваря фабрики в Германия за първи път в своята история; американските технологични гиганти обръщат гръб на европейския пазар заради новите ограничения върху изкуствения интелект (AI).

Всички тези развития са в основата на провала на ЕС да действа като сплотен и динамичен икономически блок, подкопавайки статута му и влошавайки капацитета му да реагира на широк спектър от заплахи - от китайската индустриална политика до руската военна агресия или дори на бъдеща антагонистична администрация в САЩ .

Последният израз на апатия и отпор от страна на правителствата след призива за събуждане на бившия италиански премиер Марио Драги за повече инвестиции и общи облигации за борба със слабия растеж подчертават как регионът почти се е отказал да се опитва да подобри ситуацията.

„Ако искате да бъдете геополитическа сила, тогава икономическата мощ е ключовата съставка“, коментира Гунтрам Волф, професор в Свободния университет в Брюксел и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „Ръстът на производителността просто е катастрофален“.

Основният проблем е, че светът преживява драматичните ефекти от климатичните промени, демографските процеси и преминаването към постиндустриална икономика – все явления, при които способността и желанието на Европа да реагира изостават.

Геополитическите съперници в региона се стремят да се възползват от тези трансформации, докато твърде много от най-големите членове на ЕС са обременени с икономически модели, които не успяват да дадат резултат вече  доста време – и недоволни гласоподаватели, които няма да приемат алтернативи.

„Нещо се променя много, много драматично и много, много дълбоко в този свят“, изтъква бившият полски президент Александър Квашневски. „Не можем да реагираме правилно, защото сме твърде бавни“.

Разбира се, Китай се бори със собственото си икономическо забавяне , а САЩ се насочват към потенциално разрушителни избори с публични финанси на неустойчива основа. Но и двете страни имат системи, които централизират вземането на решения до голяма степен и генерират огромни количества частен или публичен капитал за отбрана и инвестиции в авангардни технологии.

Европа няма нито едно от тези предимства – и това става все по-очевидно.

Разбира се, стандартът на живот в богатите икономики не е на ръба на колапса. Някои страни може да се възползват от инвестиционни или търговски сделки със САЩ, Китай или Русия. Но колкото по-дълго продължават настоящите тенденции, толкова по-голяма ще става уязвимостта на Европа към драматични сътресения.

„Наистина вярвам, че сме изложени на риск“, предупреждава френският президент Еманюел Макрон по-рано този месец в Берлин. „След две-три години, ако следваме нашия класически дневен ред, ще изчезнем от пазара. Не се съмнявам в това”.

Тези рискове вече започват да изкристализират в ЕС, тъй като зависимостта на блока от китайската икономика се увеличава въпреки ескалиращото търговско напрежение с Пекин.

Макрон твърди, че загубата на евтини руски изкопаеми горива след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. и навлизането на агресивната промишлена политика на президента на САЩ Джо Байдън отбелязват разрив със стария модел, който позволи на европейските икономики, базирани на износа, да процъфтяват.

Това засилва съществуващите предизвикателства, породени от възхода на Китай и неговата собствена огромна производствена машина, както и глобалния скок в технологичните иновации, който до голяма степен заобикалят Европа.

„Европа е в опасност“, посочва Дейвид Гълбрайт, технологичен предприемач и инвеститор, който е прекарал кариерата си, работейки от двете страни на Атлантическия океан и смята, че световната икономика е в разгара на трансформация, подобна на  индустриалната революция.

„Вижте какво се случи със страните, които не успяха да се индустриализират“, коментира той.

Резултатът заплашва да причини щети, които надхвърлят изоставането в инвестициите и производителността: лидерите на региона губят вяра в европейския проект.

Не става въпрос само за евроскептиците като унгарския Виктор Орбан, вечен трън в очите на блока. Политици в най-големите европейски икономики започват да гледат на ЕС като на пречка, която трябва да заобиколят, а не като на източник на просперитет и защита, който той представляваше досега.

Френски политици говорят за изграждане  на по-дълбока интеграция с по-малка група страни извън рамката на блока поради дългогодишната опозиция на Германия. Полски официални лица сигнализират за готовност за подобни инициативи в областта на отбраната. Премиерът на Испания Педро Санчес, традиционно една от най-проевропейските държави, подкопава търговската ѝ политика, за да ухажва китайските инвестиции.

Корпоративните ръководители и инвеститорите също започват да демонстрират подобни съмнения относно Европа, най-ярко със скорошните решения на Apple Inc. и Meta Platforms Inc. да заобиколят пазара на ЕС по отношение на най-новите си продукти с AI.

Преди повечето глобални корпорации приемаха единния пазар като твърде голям и доходоносен, за да се откажат от него въпреки тежките регулации. Сега американските технологични гиганти решиха, че правилата на ЕС за AI са твърде ограничителни.

На фона на този глобален политически и корпоративен фон, Марио Драги – бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) – изложи план за съживяване на икономиката на блока през септември, като същевременно описа в най-малки подробности опасността от разпадането на региона като икономическа сила.

Относителният упадък на ЕС продължава през годините след формирането на валутния съюз. Анализ на Bloomberg Economics показва, че икономиката на блока би била с около 3 трлн. евро по-голяма, ако действаше подобно на САЩ – достатъчно, за да увеличи доходите на средностатистическия работник с около 13 000 евро годишно.

„Основите, върху които градихме, сега се разклащат“, изтъква Драги във въведението към своя доклад. „Това е екзистенциално предизвикателство“.

Неговите ключови препоръки за стимулиране на финансовата мощ на ЕС с повече съвместно емитиране на дългове бяха отхвърлени от германците. Други приоритети, като например създаването на съвместен капиталов пазар, тепърва ще се обсъждат.

„Очевидно е, че Европа изостава от основните си търговски партньори, САЩ и Китай“, каза гръцкият финансов министър Костис Хацидакис в интервю на 24 септември. „Ако не предприеме незабавни действия, спадът в крайна сметка ще стане необратим“.