Заплатите ще продължават да растат, макар и не с темпа, който се наблюдаваше по време на резкия скок на инфлацията, каза в интервю за БТА финансистът и преподавател в УНСС доц. Емил Хърсев. Той коментира декларацията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която поиска пенсиите и заплатите да бъдат замразени от 2025 г. като мярка срещу неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит.
Според Хърсев това искане на работодателите е от същия вид като издиганите от синдикатите искания за приравняване на работната заплата към тази в Германия или в Австрия. "Намаляване на заплати или замразяване при положение, че не сме в ситуация на природно бедствие или война, не вярвам някой да обсъжда. Инфлацията влияе върху всички, а всички ние имаме своите доходи, имаме нужда от тях и от увеличение, за да можем да поддържаме стандарта, който имаме, и той не е толкова нисък, колкото е общоприето да се наскърбяваме непрекъснато", каза той.
По думите му подобна мярка може да касае единствено държавните служители и минималната работна заплата, която е един регулатор, който отдавна би трябвало да бъде отменен. Хърсев акцентира, че заплатите в частния сектор се определят от възможностите на работодателя и ситуацията на съответния сектор.
"Има сериозно търсене на работна сила в България, защото просто няма хора, и това обуславя едно непрекъснато повишаване на доходите, включително далеч надхвърлящо ръста на брутния вътрешен продукт. Ние се конкурираме с другите страни на същия пазар в Европейския съюз (ЕС) и ако България и работодателите тук не са в състояние да платят съответните работни заплати спрямо условията и издръжката на живота в България, работната сила ще вземе влака, самолета и други превозни средства, за да се придвижи към по-конкуренти части от общия пазар на труда", посочи финансистът.
Той е убеден, че заплатите ще растат и никой няма да е в състояние да ги замрази, особено пък да подкрепи такова искане преди парламентарни избори.
"Инфлацията все още я има. Цените растат и при едни и същи доходи ние получаваме по-малко потребление, така че доходите трябва да растат, за да се запази стандартът. Ето защо твърдя, че е невъзможно някой да си поставя за задача да замразява заплати", посочи Хърсев.
Той припомни, че през последните 10 години заплатите се увеличават непрекъснато, включително с двуцифрени проценти от над 10 на сто годишно. Според него възнагражденията ще продължават да се покачват у нас, а в същото време в повечето страни от ЕС се понижават.
"Средните работни заплати в почти всички страни от ЕС намаляват. Прогнозите за Германия например са за намаление горе-долу с такъв процент в следващата година, с какъвто ще се увеличават заплатите в България. Тази година имаме минимално, но все пак превишаване с 57 000 души на завърналите се в страната спрямо тези, които са трайно отпътували, а догодина ще имаме удвояване на тази бройка, защото при нас заплатите растат, а в Европа те намаляват. Това има своето обяснение и то се нарича рецесия, която е налична в по-голямата част от ЕС, но при нас я няма поради ниското развитие на икономиката. Ние сме далеч от потенциала на българската икономика, но страните, изчерпали този потенциал, влизат в рецесия", обясни финансистът.
За представената рамка на държавния бюджет за следващата година от служебния министър на финансите Людмила Петкова той коментира, че какъвто и да е резултатът от изборите, това правителство няма да изпълнява този бюджет и, следователно, да носи отговорност. По думите му сериозен проект на бюджета ще имаме тогава, когато имаме правителство, което ще изпълнява финансовия закон.
Увеличение на заплатите от 4-5 на сто до 7 процента вече трябва да изглежда като добър ръст, защото инфлацията се сви до 2-2,5 на сто, коментира и икономистът Лъчезар Богданов. Според него в годините на висока инфлация и, съответно, на номинален ръст на икономиката е било много лесно да се вдигат заплатите и пенсиите с 10-15 на сто, но при овладяната инфлация трябва да се разсъждава в други числови категории.
По отношение на варианта за съкращаване на броя на служителите в администрацията, той посочи, че в България населението е намаляло с 1 милион души за последните 10-12 години, но в същото време заетите в нея се запазват, което не е оправдано. Освен това вече доста успешно се прилагат електронните услуги, което означава, че има голям потенциал държавната администрация да функционира с много по-малка човешка намеса.
"Както казват работодателите - с 20 на сто, звучи като 20 процента навсякъде, но какво правим, когато някаква функция се изпълнява от един или двама души например в някое териториално поделение, защото ако те бъдат съкратени, поделението няма как да функционира. Трябва много по-структурно да се анализират нещата и да си зададем въпроса например за териториалната администрация - трябва ли да има толкова много гишета на място. За много от нещата хората могат да използват услугата по електронен път или пък дали изобщо трябва да съществуват определени звена, ако тяхната работа може да бъде заменена с централизирана комуникация между различни регистри на администрацията и да няма пренос на хартия от едно гише на друго", коментира той и добави, че трябва да се промени начинът, по който се извършват услугите.
Относно инвестициите в страната Богданов коментира, че те очевидно страдат от политическата ситуация, в която се намираме. Той посочи, че когато имаше сформирано редовно правителство и имаше парламентарно мнозинство през миналото лято, се отпушиха общинските проекти, които получиха финансиране.
"По отношение на частните инвестиции България не отскоро е на опашката в Централна и Източна Европа като дял на инвестирането от БВП. Политическата несигурност изключително много влияе на големи и сложни проекти, които са свързани с регулаторната среда. Ако искате да стартирате добив на полезни изкопаеми, ако вашата дейност е свързана с някаква лицензионна дейност, независимо от какъв вид, това засяга и инфраструктурата - достъп до железопътен транспорт, пристанища, и това изисква да имате от друга страна партньор, с когото да разговаряте, така че вашата дейност да се развива през следващите години. При тези ситуации липсата на редовно правителство и на парламентарно мнозинство, което да е поело курс на политиките, се отразява безспорно негативно", отбеляза Богданов.
Според него е добре България да има ниско данъчно облагане, за да привлича инвеститорите. "България като страна, която иска да догонва по-богатите, а ние сме част от един общ пазар, в който сме в по-бедната периферия и искаме да забогатяваме, трябва да се стреми към бърз икономически растеж, което означава повече инвестиции, повече труд, повече предприемачество и в този смисъл за нас е добре да имаме система с относително ниско облагане. Заради това според мен е добра стратегия в дългосрочен план да се поддържат данъците ниски и тя отговаря на структурата и потребностите на българската икономика, така че в следващите 20 години тя да расте с изпреварващ темп", посочи икономистът.
Относно предложената рамка на бюджет за следващата година от служебния финансов министър Людмила Петкова, Богданов коментира, че тя е влязла в ролята си на служебен министър без ясен политически мандат, зад който да стои парламентарно мнозинство. Според него бюджетът ще бъде гласуван най-вероятно от следващото Народно събрание (НС), което ще бъде излъчено след предстоящите предсрочни избори на 27 октомври.
Богданов смята, че финансовият министър в трудната ситуация, в която се намира, дава заявка, че нейният екип прави някаква прогноза за следващата година, за да запознае обществеността и политиците с това изчисление. "Това обаче не е заявка за някакво финално предложение. Това са някакви разчети, някаква картина. Ние сме изпратили допълнително запитване да ни предоставят, ако може по-подробна информация, за да видим какви са разчетите, защото ако се погледне средносрочната фискална рамка, която беше направена през 2024 г. с прогноза за 2025 г. и 2026 г., там нещата са доста различни и няма такъв ръст на разходите", отбеляза той.
В крайна сметка отговорността ще е на бъдещия състав на парламента да гледа приоритет по приоритет и разход по разход какво трябва да се направи и какъв ефект ще има това, и ако дефицитът е твърде висок, какви коригиращи мерки трябва да бъдат взети, смята Богданов. Според него вероятно след 3-4 месеца ще бъде гласуван бюджетът за следващата година.
"Какъвто и проект да дойде от Министерството на финансите (МФ), той ще бъде прекроен от Народното събрание и ако има редовно правителство вероятно бъдещият финансов министър, ако бъде избран в рамките на тази година, най-вероятно ще изтегли проекта на бюджета на служебното министерство и ще изготви свой като бюджет на ново парламентарно мнозинство, в който ще са отразени вижданията и приоритетите за икономиката, за финансите, за разходите, за социалната политика, за данъците на новото мнозинство", отбеляза Богданов.
(БТА)
12:41 | 12.10.24 г.
