Експозицията на чуждестранните инвеститори към Чичо Сам е по-голяма от тази на американските инвеститори отвъд граница от десетилетия – дисбаланс, за който мнозина анализатори отдавна предупреждават, че може да предизвика криза на доверието в долара, пише Джейми Макгийвър в анализ за Ройтерс.
Такава криза още не се е материализирала и засега няма причина да вярваме, че изобщо ще се случи, но САЩ навлизат на една неизследвана територия, що се отнася до статута си на нетен длъжник.
Отрицателната нетна международна инвестиционна позиция (NIIP) на САЩ нараства все по-бързо и сега е най-голямата от когато и да е било – както номинално, така и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).
Това повдига нови въпроси за това колко дълго може да продължи тази американска изключителност.
Цената на всичко това
NIIP на дадена държава е разликата в стойността на държаните в чужбина активи, включително акции, облигации, преки чуждестранни инвестиции и др., и техният местен еквивалент, държан от чужденци. Вторите се класифицират като пасиви.
Според Службата за икономически анализ NIIP на САЩ в края на юни е отрицателните 22,52 трлн. долара, или 77,6% от годишния БВП, което е ръст от 4,27 трлн. долара и 11 пр. п. спрямо миналата година
Но не само обемът на тези пасиви се е променил драстично през последните години, но също и съставът им.
„Ролята на САЩ като банкер на света се променя“, коментира Крис Марш, старши консултант на Exante Data и бивш икономист на Международния валутен фонд (МВФ). „САЩ сега са световен иноватор и чуждестранният апетит (…) преоформя външния баланс на САЩ“, допълва той.
Всъщност сега САЩ са нетен длъжник по всички водещи метрики на своите външни позиции: акции, дълг, преки чуждестранни и „други“ инвестиции. Притеснително ли е? Не е задължително.
Това всъщност като цяло е сигнал за доверието в относителната сила и привлекателност на американската икономика и нейните активи, най-вече тези, които се търгуват на Wall Street, в сравнение с чуждестранните.
Американските акции представляват рекордните 72% от международните акции, според метриките на MSCI. Това е ръст от 63-те процента преди пандемията и е нагоре с 20 пр. п. за малко повече от десетилетие.
„Американските компании за изключително печеливши, икономиката е силна. Защо да ходя където и да е било другаде“, коментира Ян Лойс, управляващ директор на звеното за международни проучвания на JP Morgan. „Цената, която плащате за тази американска сила, не е евтина“, но все още я няма мотивацията да се отиде другаде, допълва той.
Разбира се, всичко това само спомогна за ускоряване на положителните тенденции в растежа на САЩ, корпоративните печалби и цените на активите.
Това очевидно е от полза за инвеститорите в страната. Разпределението на собствения капитал на домакинствата в САЩ като дял от общите притежавани финансови активи никога не е било по-високо на ниво от почти 45%, според JP Morgan.
И ако това е причината позицията на външните активи на Америка да се „влошава“, то това може би не е чак толкова зле.
Но докога може всичко това да продължи?
Със сигурност няма индикации, че чуждестранните инвеститори ще зарежат скоро американските акции. И все пак оценките започват да стават леко завишени по историческите стандарти, особено за някои от компаниите с мегакапитализации, които движат вече двугодишния бичи пазар.
И не е ясно колко сок още е останал в американския икономически бум или дали изкуственият интелект (AI) може да донесе възвръщаемостта, на която трилиони инвестирани долари залагат. Също така, ако надценената търговия е движила американския пазар през последните години, то е логично да предположим, че една истинска корекция – ако се задържи – може да се окаже болезнена.
Стигаме и до американския дълг, който трябва да бъде изплатен или удължен. Нетните притежания на чужденци в американски дълг в момента приближават 11 трлн. долара. По-голямата част е в държавни ценни книжа – най-сигурният, ликвиден и търсен актив в света. Но това не означава, че няма от какво да се притесняваме.
„Растящата стойност на пасивите отразява силата на американската икономика. Но заемането създава пасиви, които ще трябва да бъдат стабилизирани евентуално“, коментира Джан Мария Милеси Ферети от Центъра „Хътчинс“ за фискална и парична политика към Brookings Institution.
И макар партито да продължава вече известно време, ако финансовата история е научила инвеститорите на нещо, то е, че никое парти не продължава вечно – особено такова, което е водено от големи и все по-разрастващи се дисбаланси.
09:04 | 13.10.24 г.
