Група мъже от Субсахарска Африка играят бинго в конферентна зала на хотел близо до северния испански град Леон. Макар сега да изглеждат развеселени, когато се паднат числата им, мнозина от тези хора - търсещите убежище в Европа - имат нелека съдба. Сред тях е Майкъл, който избягал от Гана, за да се спаси от вражда, при която сестра му и баща му били убити, разказва ВВС. След като пътувал по суша до Мароко, той платил на трафикант, който го взел на претъпкана надуваема лодка до Канарските острови.
„Бях много щастлив, тъй като знаех, че всичките ми неприятности и хората, които се опитваха да ме убият, са зад гърба ми. Защото веднъж стигнал до Испания, съм в безопасност“, казва той.
В Гана Майкъл работел на бензиностанция и в магазин. Той също така започнал да учи управление на човешките ресурси и се надява да успее да продължи образованието си в Испания, след като се установи.
„Испания е една от най-уважаваните страни в света. Да съм тук е добра възможност за мен“, казва Майкъл.
Около 170 души, търсещи убежище, отсядат в хотел в град Вилакиламбре, който е превърнат в мигрантски център. Те са сред хилядите хора, които поемат по морския маршрут между африканското крайбрежие и Испания всяка година.
От началото на тази година над 42 хил. мигранти без документи са пристигнали в Испания, ръст с 59% спрямо 2023 г., като голямото мнозинство от тях са предприели опасното преминаване на Канарските острови.
Затрудненията на архипелага да управлява тези големи тълпи от мигранти допринесоха за ожесточения дебат относно миграцията, отразявайки вълненията и в много други европейски страни. В Испания спорът е подхранван в голяма степен от крайнодясната партия „Вокс“, която често определя тенденцията като „нашествие“.
Но мигрантите са също голям потенциален източник на работна ръка за икономиката, която е изправена пред тежки демографски предизвикателства.
Хавиер Диас-Хименес, преподавател по икономика в бизнес училището IESE и експерт в пенсионната област, казва, че „бейби бумът", който продължи от средата на 50-те години до края на 70-те години на миналия век, е създал поколение испанци, които навлизат в пенсионна възраст, а последвалият „бейби срив“ означава, че няма достатъчно работници, които да ги заменят.
„Следващите 20 години ще бъдат критични, тъй като още и още хора се пенсионират. Според най-скорошния демографски сценарий 14,1 млн. души ще се пенсионират през този период“, отбелязва Диас-Хименес.
Един от начините за справяне с дефицита на работна ръка е възприемането на икономическия модел, въведен от Япония, която има сходна ниска раждаемост. Страната инвестира усилено в алгоритми и машини, казва Диас-Хименес. Очевидната алтернатива на това е имиграцията.
„Ако искате да увеличите брутния си вътрешен продукт, ако искате да плащате пенсии на всички пенсиониращи се бейби бумъри (родените от 1946 до 1964 г., бел. ред.), трябва да увеличите БВП по различен начин от начина, по който го увеличавате сега, тъй като няма да има толкова хора, освен ако не ги внесем чрез имиграция“, отбелязва Диас-Хименес.
Испания има застаряващо население
Испанската централна банка съобщи в доклад, публикуван през април, че страната ще се нуждае от около 25 млн. имигранти през идните 30 години.
Лявото испанско правителство изтъкна ползата за икономиката от имигрантите, като премиерът Педро Санчес ги определи като „богатство, развитие и просперитет“ за страната му при неотдавнашна обиколка в Мавритания, Гамбия и Сенегал.
„Приносът на работниците мигранти за нашата икономика е от основно значение, подобно на устойчивостта на нашата социална и пенсионна система“, допълни той.
Коалиционното правителство на Санчес се надява, че предложение за узаконяване на статута на до 500 хил. мигранти без документи, основно от Латинска Америка, ща бъде прието от парламента. Испания задейства девет такива масови узаконявания в демократичната си ера, най-скоро през 2005 г. при предишното правителство, ръководено от Испанската партия на социалистическите работници.
Но икономиката на страната се нуждае от разграничение с представата на обикновените испанци за имиграцията. Ново допитване показва, че 41% о хората са „много притеснени“ от явлението, което е на пето място сред най-големите им опасения след инфлацията, жилищата, неравенството и безработицата.
Само 9% от испанците свързват имигрантите с икономически напредък, докато 30% ги свързват с несигурност, а 57% смятат, че те са твърде много.
Същевременно Вилакиламбре е пример за това как имигранти без документи могат да се интегрират в трудовата сила. Хората, търсещи убежище, имат право да работят в града шест месеца след пристигането си в Испания.
„Преди да получат разрешение да започнат работа, полагаме големи усилия да научат испански, както и да им предложим курсове за обучение и уроци по избягване на риска“, казва Долорес Кейро от фондация „Сан Хуан де Диос“, неправителствена организация, която управлява мигрантския център във Вилакиламбре.
„Когато наближи моментът да започнат работа, се свързваме с различни компании, те също се свързват с нас, и започваме да им търсим работа“, допълва тя. Според Кейро компаниите се свързват, „тъй като знаят, че имаме хора, които искат да работят“.
Макан от Мали тъкмо започнал работа за местната компания GraMaLeon, която произвежда стени, бани и кухненски плотове от мрамор и гранит. Той изминава краткото разстояние между хотела и завода всеки ден с електрически скутер.
„Щастлив съм да работя“, казва той на развален испански, след като приключил смяната си. Работата му се състои в това да разнася парчета мрамор в завода.
Рамиро Родригес Алаес, съсобственик на компанията, която има около 20 работници, казва, че намирането на работна ръка не е лесно.
„Нуждаем се от много работници в тази професия. Но е трудно, става студено, трябва да вдигат тежко, така че това не е работата, която много млади хора тук искат да вършат“, казва Алаес. „Тук няма много компании в тази индустрия, но всички съществуващи фирми се нуждаят от хора. Търсим местни хора и не можем да ги намерим“, допълва той.
„Имигрантите са важен източник на трудова сила за нас“, коментира Алаес.
11:17 | 10.10.24 г.
