От няколко седмици насам банковите, а и политическите, среди в Европа следят със затаен дъх една постепенно разгаряща се битка в сектора - ще успее ли италианската UniCredit да сложи ръка върху германската Commerzbank.
Ако това се случи, може да се стигне до раждането на първия "европейски шампион" в банковия сектор. Терминът беше изкован от бившия президент на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги в неговия представен в началото на септември дългоочакван доклад за перспективите пред европейската икономика и методите и средствата, с които тя би станала по-конкурентоспособна.
Банките в Европа са малки, дори "джуджета", в сравнение с американските и азиатските гиганти и като такива не могат да се състезават с тях на равна нога на световната сцена, смятат експерти, а от европейските банкови среди под сурдинка признават, че това е така.
На този фон създаването на "европейски шампиони" звучи като логична стъпка, но пък правителствата в Европа продължават да са "ревниви" по отношение на банковия сектор и държат той да си остане "национален". Което и спъва трансграничните сливания и придобивания в сектора.
Но италианската UniCredit реши да разбие това негласно табу и през септември рязко вдигна дела си в Commerzbank от 9 на 21 процента. В средите веднага се заговори, че се готви сливане, ако не и направо придобиване.
За да го осъществи главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел предприе маневри, използвани през първото десетилетие на века от Porsche и Schaeffler Group, за да се стигне до сделки с Volkswagen и Continental - посредством дериватни инструменти, които дават достъп до акциите на по-късен етап.
Така при все че според европейските правила UniCredit няма право на дял в Commerzbank, надхвърлящ 10 на сто, италианският кредитор владее 21 на сто и негласно признава, че може да го вдигне до 30 процента.
А това по различни причини предизвиква недоволство сред политиците и в Германия, и в Италия, и страхове сред служителите на Commerzbank.
В опит донякъде да ги разсее новият изпълнителен директор на Commerzbank Бетина Орлоп обяви на 1 октомври, първият й ден на този пост, че управителният съвет на банката напълно подкрепя нейната стратегия за поддържане на независимостта на банката. Тя заяви, че UniCredit е увеличила дела си в Commerzbank без самата управа на германския кредитор да го е желаела. "Работим неуморно, за да намерим най-добрия начин да се разберем с UniCredit сега и за в бъдеще", заключава Орлоп. От което обаче не става ясно как точно банката ще отстои независимостта си при все по-очевидното настъпление на италианския кредитор.
Самият Орчел малко по-рано беше заявил, че за него Commerzbank е просто бизнес и той и неговият екип няма да предприемат никакви стъпки за придобиването и "ако условията за това не са подходящи".
За германските политици обаче не става дума за бизнес, а по-скоро е въпрос на чест. Лично канцлерът Олаф Шолц се обяви против придобиването на Commerzbank от италианския му конкурент, макар и без ясно да се аргументира. "Неприятелските атаки и опитите за "враждебно придобиване" не са добри за банките и затова германското правителство се противопоставя на подобни стъпки", заяви Шолц.
Финансовият министър Кристиан Линднер също изрази притеснения от евентуалното "превземане" на Commerzbank от UniCredit, а лидерът на опозиционния Христиандемократически съюз стигна и по-далеч като заяви, че евентуалното сливане на двете банки би било "катастрофа за германския банков пазар". По думите му придобиването през 2005 г. на мюнхенската HypoVereinsbank е довело да загуба на много работни места.
Италия засега официално мълчи по темата, но в политическите среди зрее съпротива, макар и по съвсем различни причини. Рим се страхува, че ако придобие Commerzbank UniCredit може да премести централата си в Германия, казват правителствени служители, цитирани от Ройтерс. Банката отрича да има такива намерения и твърди, че повишаването на дела й в Commerzbank е просто бизнес инвестиция.
Италианското правителство обаче може да използва специалните си права във финансовия сектор, за да блокира евентуалното сливане. От кабинета на премиера Джорджа Мелони засега запазват мълчание по темата.
Италиански зам.-министър обаче направо обвини Берлин в "лицемерие". Той припомни, че наскоро германската "Луфтханза" (Lufthansa) е придобила изпитващия проблеми италиански превозвач Ita Airways, бивша Alitalia, а Рим е одобрил сделката. "Германия винаги е била про-ЕС, от десетилетия те ни напътстват по отношение на банковия съюз и на общия пазар. На хартия правителството на Мелони са националисти, но когато стане дума Commerzbank да бъде придобита от италианска банка, германците наричат това "враждебен акт", посочи министърът.
Европа също не мълчи по темата. Нещо повече, лично президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, макар и непряко, подкрепи евентуалната сделка. Пред Европейския парламент тя заяви, че "трансграничните сливания на банки, които биха ги направило конкурентни на големите институции по света, включително на американските и китайските банки, е желателно". Тя допълни, че ролята на ЕЦБ в това отношение е ограничена до надзор дали са спазени правилата.
В Европа се чуват и други гласове в подкрепа на евентуалното сливане и в критика на германската политическа опозиция на сделката. "Трансграничната банкова консолидация не трябва да е предмет на политическо обсъждане. Това е технически въпрос", заяви управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас. "Няма значение дали става дума за германска или за италианска банка. Важното е да има силни европейски банки". Той припомни, че наскоро UniCredit е придобила 9 на сто от гръцката Alpha Bank, което е било приветствано в Гърция.
Дали ще се роди "европейски банков шампион" ще се разбере в следващите седмици или месеци. Но едно е сигурно. Ако Европа иска да има някаква тежест на световните финансови пазари трябва колкото се може по-скоро да окрупни банковия си сектор.
(БТА)
16:59 | 06.10.24 г.
