fallback

Няма как Европа да се предпази напълно от Доналд Тръмп

Политиците на Стария континент трябва да си отворят очите за реалността, предупреждава Лионел Лорен от Bloomberg

14:21 | 04.10.24 г. 2
Автор - снимка
Създател

Нищо не е сигурно освен смъртта и данъците. Последното е в съзнанието на всички в Европа, където Франция се впусна в болезнен кръг на затягане на коланите на стойност 60 млрд. евро за възстановяване на публичните финанси. Италия обмисля нови данъци върху корпоративните печалби, а петролният гигант TotalEnergies SA отправи критики към данъчните планове на Великобритания. Ефектът ще бъде лош за големите фирми и ще забави растежа, макар и несъществен, поне във Франция, където се равнява на увеличение с осем пункта на корпоративния данък до около 33%.

По-големият риск вероятно е геополитиката, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен в материал.

Истински и търговски войни се разгарят:

близо 3000 мерки за ограничаване на търговията бяха наложени през 2023 г., почти трикратно увеличение от 2019 г. И може да има още, ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ и изпълни заплахата си за мита в изобилие. Това очаква европейската икономика – която е по-зависима в търговско отношение от САЩ или Китай – и нейните най-големи фирми, докато излизат от инфлационния шок.

В края на краищата Pax Americana (концепцията за мир на запад след Втората световна война, бел. ред.) и глобализираната търговия бяха чудесни за германските автомобили и френските чанти, като LVMH на Бернар Арно отговаряше за по-голям дял от френския износ, отколкото целия селскостопански сектор. Между 2000 г. и 2015 г. нетният износ представляваше почти една трета от икономическия ръст на Германия.

Но силните страни на международната верига на доставки са слабости в един по-фрагментиран свят, където достъпът до евтини енергоизточници, покупателната сила на китайския потребител и чадърът на сигурност на САЩ вече не са гарантирани. Икономиката на Германия се влошава, откакто Владимир Путин нападна Украйна през 2022 г., докато протестиращите френски фермери затрудниха подкрепата на търговски споразумения като Меркосур.

Бавното възприемане на тази нова реалност от страна на Европа и разделението по отношение на това какво трябва да бъде направено излязоха на показ по време на конференцията Berlin Global Dialogue тази седмица.

Френският президент Еманюел Макрон, чиито позиции подобно на тези на германеца Олаф Шолц бяха отслабени от икономическа стагнация и възраждащата се крайна десница, даде да се разбере, че 2022 г. е повратна точка - не само заради Украйна, но и заради световната надпревара за субсидии за зелени технологии. Пред Стефани Фландърс от Bloomberg той каза, че ЕС няма друг избор, освен да изравни условията, като „намали риска“ от САЩ и от Китай, чието подкрепяно от държавата лидерство при електромобилите кара Брюксел да обмисля въвеждането на мита (по-рано днес страните от ЕС одобриха налагането на мита върху китайските електромобили - бел. ред.).

И все пак на същото събитие германският министър на икономиката Роберт Хабек отхвърли идеята за митата и каза, че световната търговия просто навлиза в „нова фаза“. Това е еквивалентът на натискане на бутона „още 10 минути“, когато ви звънне алармата сутрин.

По-належащото предупреждение, на което трябва да се обърне внимание, беше отправено тази седмица от Изабел Шнабел от Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя каза в реч, че „силните насрещни ветрове“, пред които е изправена Германия,

няма да бъдат отслабени само чрез понижаване на лихвените проценти.

По-малко отворена и по-политизирана търговска система, по-скъпа електроенергия и повишена конкуренция от Китай може да бъдат "новото нормално", изискващо повече инвестиции и иновации, а не повече строги икономии. „Времената, когато глобализацията стимулираше търговията и растежа, може би са зад нас“, каза тя.

Дали събуждането става бавно, или бързо, зависи много от това кой ще спечели изборите в САЩ следващия месец. Последиците от победа на Тръмп биха били много по-объркващи и по-враждебни. Технократската машина в Брюксел вече работи за планирането на подобна възможност. Ще има опити за очароване на президента, като се намери подходящо лице, което да умее да разговаря с него, като новия шеф на НАТО Марк Рюте или италианския десен премиер Джорджа Мелони.

Ще има и опит да се предложи някакъв вид компромис за безмитна търговия в някои области. Но нещата могат бързо да станат грозни. Вместо да обедини Париж и Берлин, както при предишни кризи, може да се окаже, че Тръмп играе на „разделяй и владей“. Правил го е и преди.

Дори и с най-доброто желание на света изглежда невъзможно в краткосрочен план Европа да устои на Тръмп или да „намали риска“. Разходите за превъоръжаване трябва да се увеличат с 2,8 трлн. долара, за да съответстват на тези за отбрана на САЩ от 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), според Bloomberg Economics. Инвестициите, необходими за създаване на по-автономен ЕС в области като енергетиката, се оценяват на 800 млрд. евро годишно, или около 4,5% от БВП, според доклада на Марио Драги за преустройството на европейската икономика. Те биха си стрували от геополитическа гледна точка, но са в противоречие с реалността на днешните европейски бюджети – освен ако не настъпи промяна в нагласата на Германия за по-дълбока интеграция.

Все пак трябва да се надяваме, че ЕС в крайна сметка осъзнава, че

повишаването на данъците и затягането на бюджетите не са лостове за растеж,

тъй като населението му застарява, популизмът нараства и светът става все по-опасен. Одобрението на митата върху китайските електромобили ще покаже дали истината ще изплува наяве; изборите в САЩ също. „Сега всичко е разклатено“, каза Макрон в Берлин. Увеличаването на волатилността е почти сигурно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:21 | 04.10.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още