Защо фокусът на британците върху спестяванията спъва плановете на лейбъристите?

Първата кредитна карта във Великобритания се появява с гръм и трясък. Barclays изпраща 1,25 милиона карти на клиенти в мащабен старт на услугата през 1966 г.

Този ход отприщва огромни промени: внезапно заемането на пари става по-лесно от всякога. Това особено облагодетелства жените, тъй като банката, необичайно за времето си, не изисква присъствието на мъж, който да подкрепи молбата за кредит, пише Telegraph.

Следващите десетилетия отчитат бум в заемите, вариращи от ипотеки до потребителски кредити. До финансовата криза през 2008-9 г. домакинствата трупат дълг от 1,3 трлн. паунда, сочат данни на Английската централна банка (АЦБ), което далеч надвишава единия трилион паунда, отлежаващ в техните банкови сметки.

Планината от заеми спомага за стимулиране на икономическия растеж, тъй като британците, които харчат свободно, купуват всичко - от къщи и ваканционни пакети до ресторанти и билети за концерти.

Днес не е така. След слабото десетилетие след финансовата криза, пандемията от коронавирус решително „излекува“ пристрастяването на страната към дълга. Сега домакинствата дължат 1,6 трлн. паунда, като междувременно са натрупали спестявания от почти 1,9 трлн. паунда.

„Британците все повече се превръщат в германци“, изтъква шеговито Яел Селфин, главен икономист в KPMG UK. „Те стават все по-пестеливи и внимателни. В миналото хората просто теглеха заеми, за да ги харчат за почивки. Мисля, че това сега остана в миналото”, добавя тя.

Проблем за лейбъристите

Това представлява заплаха за плановете на британския премиер Киър Стармър да превърне Великобритания в най-бързо развиващата се икономика в рамките на Г-7. Потреблението съставлява около две трети от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, така че разходите на домакинствата са жизненоважни за растежа.

Преди Covid домакинствата отделят около 5,50 паунда за всеки 100 паунда, които заработят, насочвайки ги предимно към пенсионните фондове. По време на пандемията, когато хората бяха принудени да останат по домовете, спестяванията скачат до рекордните над 27 паунда на всеки 100 паунда.

Но не се очакваше това да продължи дълго. Прогнозите показваха, че след отпадането на Covid ограниченията купувачите ще възстановят предишния темп на харчене, за да компенсират изгубеното време.

Но след като спадна до около 6,60 паунда в средата на 2022 г., темпът на спестяване се покачи отново до необичайно високи нива.

В първите месеци на тази година повече от 11 паунда на всеки 100 заработени паунда са заделени за черни дни, показват данни на британската статистическа служба (ONS).

Като се изключи пандемията, делът на спестяванията е най-високият, наблюдаван от над десетилетие.

Изглежда, че няколко фактора задвижват това устойчиво нарастване на спестяванията.

По-високите лихвени проценти със сигурност играят роля тук. Анализ на Goldman Sachs показва, че британските спестители са по-чувствителни към възвръщаемостта от потребителите в други страни, като заделят повече пари в банките, когато лихвите са високи или се повишават.

Домакинствата също така възстановяват своите буфери след кризата с разходите за живот, въпреки че Томас Пю, икономист в RSM UK, казва, че това вече е постигнато.

Това предполага, че кризата с разходите за живот може да е променила представата на хората за спестяванията, като домакинствата смятат, че трябва да спестяват повече, за да се чувстват сигурни.

Кредитополучателите също така искат да изплатят дълговете си в условията на нарастващи лихвени проценти. Компаниите за ипотечни кредити, които са теглили заеми, когато парите са били евтини, имат особен стимул да плащат повече сега. АЦБ изчислява, че типичният ипотечен кредитополучател, чийто заем с фиксирана лихва изтича в периода между това лято и края на 2026 г., ще плаща средно със 180 паунда повече на месец, което е увеличение от 28%.

За 400 000 такива домакинства увеличението на месечните сметки ще е над 50%.

Подобен натиск означава, че като цяло работниците спестяват ръста на заплатите си, вместо да го харчат, коментира Сонали Пунхани, икономист в Bank of America.

Традиционните модели на поведение изглежда са разклатени от събитията от последните години. Обикновено домакинствата спестяват, когато се тревожат за перспективите за работа и финансовата си сигурност, и харчат, когато са спокойни за състоянието на икономиката.

Но ниво на безработица от 4,2 процента е много ниско по историческите стандарти. Икономическият растеж, макар и да не е на върха в рамките на Г-7, също е силен.

Йън Стюарт, главен икономист в Deloitte, изтъква: „При тези нива на безработица бихте очаквали много по-ниски нива на спестяване. Това предполага предпазливост от страна на потребителите в Обединеното кралство“.

Той вярва, че поредицата от скорошни сътресения – от Covid през енергийната криза до кризата с разходите за живот – са изтръгнали семействата от старите им навици на харчене и са подтикнали хората да пестят повече.

Първи в Г-7?

Последствията за икономическия растеж и целите на министър-председателя са мрачни: тази нова предпазливост прави дупка в потребителските разходи, изтъква Пю от RSM UK.

Продажбите на дребно носят белезите от тази пестеливост: след кратък спад след Covid-блокировките продажбите паднаха под нивата от 2019 г. и не се възстановяват.

Това помага да се обясни слабото икономическо възстановяване на Великобритания след пандемията, включително миналогодишната плитка рецесия. Икономиката на Обединеното кралство е с 2,3% по-голяма, отколкото беше през последното тримесечие на 2019 г. За сравнение, икономиката на САЩ се е разширила с 9,4% през същия период.

Не е съвпадение, че темпът на спестяванията в Америка е паднал до 16-годишно дъно от под 3 процента, с оптимистични купувачи, които стимулират икономически бум.

Единствената надежда за Стармър е, че домакинствата са в много по-добра позиция да харчат, ако пожелаят. С по-ниски дългове и по-високи нива на спестявания, съпоставени с размера на икономиката, един отприщен бум на потребителските разходи би могъл да задвижи подобен на САЩ растеж и да помогне на лейбъристите да постигнат целта си да наблюдава най-бързо развиващата се икономика в Г-7.

Ако това не се осъществи, Великобритания рискува да страда от парадокса на спестовността: че трупащите се спестявания за всяко отделно домакинство, може да лишат икономиката от жизненоважни разходи и ситуацията да се влоши в крайна сметка.

Всичко много зависи от увереността на домакинствата за бъдещето. Тук обаче прогнозите не са обещаващи.

Очаква се намаляването на лихвените проценти да се случи с по-бавен темп във Великобритания, отколкото в САЩ. Междувременно данъците се увеличават и намаляването на зимните надбавки за гориво за повечето пенсионери ще навреди на покупателната им способност.

Това се отразява на доверието сред потребителите, което доведе до спад в дългосрочния индекс на GFK за настроенията на домакинствата до най-ниското му ниво от една година през август.

„Хората чуват какво казва Киър Стармър за всички тези трудни предизвикателства, които предстоят, и го приемат лично“, коментира Нийл Белами, директор на отдела за потребителски анализ в GFK. „Ако има икономически растеж, в момента той няма да бъде воден от потребителите. Хората намаляват разходите си и защитават преди всичко себе си и семействата си“, добавя той.