„Галъп“: Българите са демократично ориентирани, расте доверието в ЕС и НАТО

Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, половината (49,9%) биха предпочели България да е част от демократичния свят, представен чрез Европейския съюз и НАТО, показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 28 август и 5 септември 2024 г.

Малко над една четвърт от анкетираните (25,5%) не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали общности около Русия и Китай.

Социолозите от „Галъп“ открoяват отчетливи поколенчески и политически разделения както по оста Запад – Изток, така и по отношение на демокрация – автокрация. При най-младите убеждението, че мястото на България е в ЕС и НАТО достига до над 70%, докато при най-възрастните картината е разнородна, но като водещо се запазва предпочитанието към демократичните държави. 

Ако въпросът се насочи към личните възгледи на анкетираните, то 48,8% са в „западна“ посока, а в „източна“ са 20,6%.

Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо, като спрямо миналата година дори се отчита повишение от 54,2% на 59,5%. За същия период се е увеличило и доверието в НАТО – от 32% на 40,1%. Данните показват и спад на недоверието към двата съюза.

Изследването говори за устойчиво предпочитание на българските граждани към демократичните модели.

Германия е най-харесвана от българите 

Водещи по доверие сред българското общество са демокрации като Германия (49,9%), Франция (38,9%), Великобритания (37,3%). Германия е с положителен рейтинг (разликата между „доверие“ и „недоверие“), който възлиза на +13 пункта, но въпреки това се очертава известна ерозия на отношението към страната през последните месеци. 

Любопитно е да се отбележи, че сред държавите с високо доверие попада и Унгария – с 41%, но и с немалки дялове на колебание. Социолозите си го обясняват със симпатиите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на ЕС, което демонстрира унгарският политически елит.

Недоверието към Русия расте, доверието в САЩ не зависи от президента

Същевременно се наблюдава задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което нараства от началото на войната в Украйна. През септември 2021 г. – преди руската инвазия, рейтингът на Русия е бил положителен (+2 пункта), но след началото на войната спада до -15 пункта. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14 пункта), а през настоящата година бележи нов спад до -22 пункта: „доверие“ заявяват 30%, а „недоверие" – 52%. Наскоро проучване на „Алфа Рисърч“ също показа промяна на нагласата към Русия вследствие на агресията в Украйна, като то изведе дори по-високи стойности на доверие към ЕС и НАТО (съответно – 61% и 49%). И двете социологически изследвания обаче са категорични относно демократичната нагласа на обществото.

Що се отнася до отношението към САЩ, настоящото изследване регистрира 27% доверие. Според „Галъп“ обаче то не се влияе от текущата американска администрация и независимо дали на власт е бил Доналд Тръмп, или Джо Байдън, за периода от 2016 г. досега доверието се движи устойчиво в рамките на 26-31%. 

Китай се приема положително от едва 23,6% от българите, а с недоверие – от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа, предполагат социолозите от „Галъп“.