Европа се сблъсква с икономическата цена на опустошителните наводнения

Малкото полско село Ромнов е оживено от работа. С помощта на войници и местната пожарна мъже, жени и деца са направили импровизирана производствена линия, за да опаковат чували с пясък, които да бъдат натоварени на трактори към реката.

Те се тревожат, че близък резервоар в областта около град Вроцлав ще прелее, изтласквайки вода надолу по течението. Жителите не знаят колко време имат, преди да подсигурят жилищата си и да сведат до минимум разрушенията.

На около 145 км южно през границата в Чехия хората в Опава знаят точно какво се опитват да избегнат съседите им.

Градът също е оживен, но с хора в гумени ботуши с лопати в ръка. Хлъзгавите улици са затрупани с купчини кал и мебели, играчки, дрехи, кутии, уреди – всичко, което може да се извади от наводнените домове. Наводнението обхвана 6500 сгради.

Сцените улавят драматичните събития през последната седмица, след като централна Европа изживя най-лошите наводнения от десетилетия, когато лятната жега се превърна в опустошителна буря. Докато шокът от случилото се отминава, вниманието неизбежно е насочено към цената – както икономическа, така и политическа.

Твърде рано е за конкретни цифри за щетите от наводненията, довели до смъртта на над 20 души. Това, което е ясно обаче, е, че полската и чешката икономики ще поемат удар, а държавните хазни ще бъдат под натиск, докато министрите се опитват да действат бързо, за да покажат, че са овладели кризата.

В Полша – най-голямата икономика в източната част на Европейския съюз, премиерът Доналд Туск иска да избегне съкращаване на разходите преди президентските избори следващата година. Наводненията обаче може да доведат до промяна в бюджета, който вече върви към рекорден дефицит за 2025 г., посочват икономисти от Santander Bank Polska. Потребителските цени също може да се повишат леко заради щетите върху реколтата и прекъсвания в доставките.

Стремейки се да избегне атаките на опозицията, Туск се опитва да покаже, че управлява отлично усилията за спасяване. От началото на наводненията основните новинарски канали предават на живо проверките, провеждани два пъти на ден, с кризисния му екип във Вроцлав.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен трябва да пристигне в града в четвъртък, заедно с Туск, германския канцлер Карл Нехамер, чешкия премиер Петер Фиала и словашкия му колега Роберт Фицо.

Полското правителство обеща поне 2 млрд. злоти (520 млн. долара) за незабавна помощ, като всяко засегнато семейство ще получи по 10 хил. злоти за разходи за живот, а след това 100 хил. или 200 хил. злоти за ремонт на жилищата. Всеки път, когато Туск говори за помощта, той подчертава, че е безплатна и не подлежи на връщане.

„Не се страхувам да го кажа, тъй като съм сигурен в това: ще има достатъчно пари за възстановяване на всичко след наводненията“, каза Туск пред телевизия TVP в сряда вечерта. „Както това, което хората и местните власти изгубиха, така и щетите върху инфраструктурата“.

Макар че придошлите води продължават да намаляват в Чехия, хиляди домакинства остават без електричество, а някои пътища и жп линии са затворени за инспекция и ремонт, включително магистрална връзка с Полша. Някои мостове са били повредени толкова тежко, че ще трябва да бъдат разрушени и заменени, посочват властите.

ING Group изчислява, че щетите в страната ще достигнат 40 млрд. крони (1,8 млрд. долара), или 0,5% от брутния вътрешен продукт  (БВП), като под половината от сумата е покрита от застраховки. Цената може да принуди правителството да повиши тавана на бюджетния дефицит, пише икономистът на ING Дейвид Хафлант в доклад. Усилията за възстановяване може да имат инфлационни ефекти, добавя той.

Засега оценката на щетите е предимно неофициална. В Опава лекар, разчистващ кабинета си, сравнява щетите с последното наводнение в региона от 1997 г., когато нивото на водата е било дори по-високо с 20 см. Той изчислява щетите на поне 500 хил. крони.

Наводненията временно затвориха и няколко електрически и топлоцентрали в Чехия, както и други бизнеси. В полския град Строни Сласки, на около 90 км южно от Вроцлав, оценяват загубите на около 1млрд. Злоти, след като водите пометоха полицейско управление и унищожиха сгради в неделя.

Самият Вроцлав, разположен на река Одер, се опитва да се увери, че няма да е следващият ударен. Спомените за 1997 г. все още преследват града с 650 хил. жители, когато 65% от територията му е ударена от наводненията. Носейки травмата от щетите, жителите бяха мобилизирани в сряда, за да обезопасят домовете си, подобно на съседни райони,

Пиковата вълна на наводненията достигна Вроцлав през нощта. Водата надхвърли прогнозираните по-рано нива, но според местните власти ситуацията в града е стабилна.

Доброволци са били заети с разтоварването на чували с пясък, а геодезист е правил измервания на парковия терен, за да определи колко са необходими.

Всъщност няма друг избор освен адаптиране, посочват експерти по климатичните промени. Централна Европа е изправена пред още по-силни проливни дъждове, тъй като по-топлата атмосфера, затоплена от изкопаемите горива, задържа повече влага, посочва Джойс Кимутай, изследовател в Imperial College London.

Данните от метеорологичните станции показват, че от 1950 г. насам валежите през септември са станали по-тежки в Германия, Полша, Австрия, Чехия, Унгария и Словакия, добавя тя.

Научени са и уроци. Макар че нивото на водите може да е по-високо от наводненията през 1997 г., това бедствие доведе до над 100 смъртни случая и щети за 4,5 млрд. долара. Туск заяви в сряда, че този път сметката няма да е толкова висока.

Цялостното човешко и икономическо влияние също бледнее в сравнение с много по-смъртоносните наводнения в Чехия през 2002 г., които нанесоха вреди на стойност 2,7% от БВП.

Освен това има възможност за повече пари от ЕС. Словения, която беше засегната от наводнения миналата година, ще получи 428 млн. евро от европейския фонд „Солидарност“ за възстановяване, което ще продължи и през следващите години. Оценката на правителството за нанесените щети обаче скочи от 500 млн. евро до внушителните 10 млрд. евро.

А тъй като климатичните промени все повече се превръщат в икономически проблем, някои жители на засегнатите от наводненията региони се надяват, че притокът на пари ще доведе и до по-добра защита.