fallback

Защо Европа приема новия модел на растеж на САЩ

Следването на пътя на САЩ ще изисква повече правителствена намеса в индустриалната и търговската политика

11:51 | 17.09.24 г. 6

Икономическите стратези на Европейския съюз (ЕС) може и да обмислят план за растеж, подражавайки на САЩ, но иронията е, че подобна стъпка точно в този момент би включвала повече държавна намеса, пише Wall Street Journal.

Блокът беше разтърсен миналата седмица, след като бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, на когото се приписва заслугата за спасяването на еврозоната през 2012 г., публикува дългоочаквания си доклад за това как да се спре икономическият застой на съюза, влошен от конкуренцията от китайския износ и края на евтината руска енергия.

Германия вече се противопостави на предложението му за още общ дълг, което едва ли е изненада.

Това обаче е просто политически футбол с цел разсейване. Ключовият момент в доклада е, че „ЕС трябва да се доближи повече до примера на САЩ от гледна точка на производствен растеж и иновации“, подчертавайки, че през последните 50 години не е била създадена нито една европейска компания, чиито акции да се търгуват на фондовата борса и да бъде оценена на над 100 млрд. евро. В САЩ капитализациите на Apple, Microsoft, Nvidia, Amazon.com, Alphabet и Meta Platforms надвишават 1 трлн. долара.

Какво означава обаче доближаване до САЩ? Драги подчерта важността на технологичния сектор, заявявайки, че е отговорен за почти цялото превъзходство на производителността в САЩ през последните 20 години. Той твърди, че „Европа не може да си позволи да остане заклещена“ в стари индустрии.

Този „вертикален“ акцент върху един сектор е сериозно отдалечаване от статуквото след 80-те години, което насърчаваше свободните пазари, предприемачеството и „хоризонталните“ политики, целящи да стимулират цялата европейска икономика, например образование на работната сила и изграждане на инфраструктура. Това виждане е заложено в самата основа на Европейския съюз – договора от Маастрихт от 1992 г.

Защо САЩ са по-производителни е стар въпрос. Той е повдигнат още през 1928 г. от Алин Йънг, американския председател на London School of Economics. В реч той отрича разликата да е свързана с по-доброто управление на американските компании. „Най-големият вътрешен пазар в света“, твърди той, означава, че „в Америка са икономични и печеливши производителни методи, които не биха били печеливши другаде“. С времето това води до появата на най-сложните индустрии там.

Изводът е, че компаниите ще правят големи инвестиции за повишаване на производителността само ако работят в сектори на растеж, където има смисъл. Ето защо Европа има разлика в нивата на инвестициите, които не са в строителството, в сравнение със САЩ. Нейните топ три компании, заделящи най-много за изследвания в последно време, винаги са били производители на бензинови автомобили. За сравнение, в САЩ компаниите, заделящи най-много за развитие и проучвания, са били за производство на автомобили и фармацевтични продукти през 2000-те години, след това – за софтуер и хардуер през 2010-те, а напоследък – за цифрови приложения.

Държавите обаче не могат лесно да се насочат към тези по-сложни сектори, тъй като нарастващата възвръщаемост от мащаба създава естествена бариера срещу всеки предприемачески конкурент.

Наистина, днешният свят на компании от типа "победителят взима всичко“, вкоренените търговски дисбаланси и агломерацията в няколко метрополни района не могат да бъдат изцяло обяснени със сравнителни предимства или дори с въздействието на несъответстващите обменни курсове и капиталови потоци.

Нито пък историята на която и да е страна, която някога се е опитвала да навакса икономически. По време на собствената си фаза на догонване на Обединеното кралство през 19-и век САЩ бяха пламенен потребител на индустриалния протекционизъм. По-скорошни успехи, например Япония и Южна Корея, разчитат до голяма степен на привилегировани сектори и експортни пазари.

САЩ бяха шампион на многостранната свободна търговия през втората половина на 20-и век и имаха достатъчно стимули да са такъв до съвсем скоро. Компаниите от Силициевата долина, родени отчасти от по-ранни военни инвестиции, използваха мрежовите икономики, за да се превърнат в световни лидери.

Но Америка започна да променя мнението си, след като Китай стана пряк конкурент. Индустриалните субсидии и огромният вътрешен пазар сега помагат на азиатската страна да наводни световните пазари с електрически превозни средства, соларни панели и други напреднали технологии, направени на цена, която е непостижима за по-ниските западни конкуренти.

Отговорът дойде първо чрез митата на Доналд Тръмп, а след това чрез Закона за чиповете и науката и Закона за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън, които изсипаха федерални пари в местната индустрия за производство на полупроводници, електрически превозни средства и чиста енергия. Въпреки нарастващите трудности, както показват неволите на Intel, те доведоха до бум в производственото строителство.

ЕС не успя да реагира в същата степен, но имиджът на Драги като най-добрия технократ му дава възможност да промени това, като същевременно избягва разрушителен протекционистки завой. За целта документът от 400 страници предлага търговска политика, базирана на „анализ на всеки отделен случай“ за това какво ще повиши растежа на производителността и на индустриална стратегия, основана на избор на сектори, а не на конкретни победители.

В случая на полупроводниците анализът определя сектори, фокусирани върху силните страни на Европа, като автомобили и мрежово оборудване, като подходящи за субсидии. В космическата икономика насърчава целенасочени правила за фокус върху разрастването на местни компании. По отношение на соларните технологии предлага отблъскване на китайските търговски практики и свръхкапацитет, но също така предупреждава, че твърде суровото отмъщение може да застраши търговския излишък на блока във вятърните технологии.

Има прецедент: в началото на 90-те Airbus беше губещо съвместно предприятие на различни европейски държави. Благодарение на правителствената подкрепа и добре насочената търговска стратегия, сега той е водещият производител на самолети в света.

Така нареченият Вашингтонски консенсус от края на 20-и век проповядва свободна търговия и икономическо управление без намеса в частните инициативи. Днес да бъдеш „отбор САЩ“ означава целенасочен протекционизъм и агресивни субсидии за високотехнологичните сектори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:51 | 17.09.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още