В германската химическа промишленост цари хаос. BASF намалява производството в завода си в Лудвигсхафен и предпочита да инвестира в Китай. Covestro също съкращава работни места – и скоро може да бъде погълната от Adnoc, държавния петролен гигант на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Около 2000 работни места също са изложени на риск в групата за специални химикали Evonik, пише Berliner Zeitung,
След резкия спад от 20 процента през 2022 г. производството продължава да страда. Според индекс на Ifo в момента бизнес настроенията леко се е подобряват, но очакванията за следващите няколко месеца пак се влошават. Още по-големи бяха очакванията на компаниите за появата на германския канцлер Олаф Шолц на срещата на високо равнище в областта на химическата и фармацевтичната индустрия в Берлин в края на тази седмица.
Но осъзнава ли Шолц мащаба на проблемите? П овреме на срещата канцлерът излезе на сцената и изнесе монолог за това защо Германия трябва да остане водеща сила по отношение на химическата и фармацевтичната индустрия. Той обяви облекчаване на бюрокрацията, удължаване на компенсациите на цената на електроенергията, по-бързо разширяване на мрежата и достъпни мрежови такси. Той обаче забравя, че производствените процеси в химическата промишленост разчитат почти наполовина на молекули вместо на електрони, т.е. трябва природен газ, не само на електричество. Тук по-специално много компании, включително най-големият производител на амоняк и урея в Германия SKW Piesteritz, се оплакват от липсата на рентабилни алтернативи, тъй като според настоящите изчисления водородът ще бъде твърде скъп, а биометанът все още не е признат за зелен биогаз в Германия.
Шолц не разглежда тези алтернативи, той дори не споменава думата природен газ - и по-късно е иронично критикуван за това от министъра на финансите Кристиан Линднер (Свободна демократическа партия), който отговаря за цялостното икономическо развитие на страната.
Но Шолц предлага да се съсредоточим върху положителното. Само европейският вътрешен пазар носи на Германия печалба от 1000 евро на глава от населението всяка година, твърди канцлерът. И след това много ентусиазирано добавя: „Какво чудо е, че Германия, с 84 милиона жители население, е третата по големина икономика в света!“.
Но той не казва нито дума за липсата на икономически растеж.
Това, което Шолц също не казва е, че Германия все още е на трето място по икономически показатели след САЩ и Китай, но разликата с двете световни сили е много голяма. За сравнение: Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е 27,358 трлн. долара през 2023 г., в Китай е 17,662 трлн. долара. Междувременно БВП на Германия е 4,457 трлн. долара. Германия отново изпреварва Япония, но само защото спадът в стойността на йената тласна азиатската страна в техническа рецесия.
Освен това Индия вече диша във врата на федералната република: ако Германия не продължи да расте, третото място скоро може да бъде загубено. Според данни на Световната банка просперитетът на глава от населението в Германия вече леко е намалял през миналата година - и според икономическите резултати, коригирани спрямо покупателната способност, Германия вече е на седмо място след Русия и Индонезия. Не е ли това достатъчно ясен знак, че твърде много неща се объркват в Германия?
Зъбните колела на автомобилната индустрия отдавна скърцат. Не само Шолц, но и Роберт Хабек (Зелените) не се занимават със заплахата от затваряне на фабрики и съкращения в рамките на Volkswagen, както и с фалитите на автомобилни доставчици като Recaro - и ако го направят, то е доста дистанцирано, почти с нежелание.
Като производител на автомобили Volkswagen носи голяма отговорност за десетки хиляди работни места, посочи наскоро Хабек. И как правителството планира да стимулира търсенето на електрически автомобили, след като стимулът за покупка е премахнат? Берлин дължи отговор на този въпрос.
Това едва ли е изненадващо, защото дори като ръководител на партията на Зелените в провинция Шлезвиг-Холщайн, Хабек не вярваше в автомобилната индустрия.
„Нямаме нужда от голяма автомобилна или петролна индустрия тук“, изтъква Хабек в по-старо интервю – той вижда потенциала на зелената енергия и така наречената биоикономика преди повече от десет години. Само че сега той е не само министър на климата, но и министър на икономиката и трябва също да гарантира, че неудобните автомобилни компании ще осъществят прехода без големи загуби.