fallback

Какъв е ефектът на Temu и Shein в България и кой може да контролира пратките?

Спад с 15% на търговския оборот в магазините за дрехи втора употреба и 10% затворени обекти, отчитат от Българска асоциация „Кръгов текстил“

15:28 | 11.09.24 г. 6

Размерът на онлайн търговията от Китай към клиенти в чужбина през 2019 г. възлиза на 155 млрд. долара, а през 2025 г. по данни на HSBC се очаква да достигне 500 млрд. долара.

Същевременно на базата на остарели европейски регулации вносът на пратки от трети страни на стойност под 150 евро е освободен от мита в ЕС. Това води до възхода, който наблюдаваме в последните години, на търговията през китайски платформи като Temu и Shein. Това са част от данните, изнесени по време на кръгла маса за икономическите и здравни последици от бързото и безконтролно навлизане на китайските платформи за онлайн търговия в България и Европа, организирана от Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ).

"Обезпокоени сме от това, което се случва през последната година заради голямата експанзия на китайските онлайн платформи за стоки", каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. Той посочи, че за доставката на тези стоки се ангажират карго полети от Китай до Европа с година напред.

По думите му има редица примери за намаляване на производството, закриване на обекти и намаляване на работни места като ефект от навлизането на платформи като Temu и Shein.

Спад на търговския оборот и затваряне на магазини в България

Севдалин Спасов от Българска асоциация „Кръгов текстил“ определи проблема като въпрос от национална сигурност. Говорейки за своя бизнес с дрехи втора употреба, той посочи, че от над 40 магазина се е наложило да бъдат затворени 9.

„Направихме проучване сред членовете на нашата асоциация – 15% имаме спад на търговския оборот и 10% затваряне на магазини“, каза Спасов. Той посочи, че ако за 2022 г. към ЕС са изпратени 1 млрд. пратки от трети страни, основно от Китай, то за 2023 г. пратките са 2 млрд., което според него означава, че около 20 млн. стоки са влезли в България при средна цена 7 долара.

Той цитира данни на ЕК, според които през 2023 г. 65% от пратките към ЕС от трети страни са с документно занижена стойност, а според проверки на германските власти от 2023 г. на 5000 пратки под прага от 150 евро цели 92% са били определени като недопустими по обичайните митнически критерии.

За решаване на проблема от Асоциацията предлагат премахване на изключението, което позволява безмитен внос на стоки на стойност под 150 евро от трети страни, по-строг контрол на здравните изисквания за внасяните продукти и въвеждане на екотакса.

Реалната цена на свръхбързата мода

Експерти от различни институции коментираха по време на кръглата маса различните ефекти от стоките, разпространявани от китайските платформи и върху здравето, и върху конкуренцията.

Венка Крайчева от Българската ритейл асоциация заяви, че се нанася и имиджова щета върху търговците, защото много от стоките им представляват реплики на големи марки. Ниските цени, предлагани от китайските платформи, карат потребителите да си мислят, че това е реалната стойност на съответните продукти.

Същевременно по браншови данни, представени от БАКТ, Temu субсидира поръчките си под себестойност, за да печели пазарен дял и негативният марж от всяка поръчка през Temu възлиза на около 40% в световен мащаб.

Севдалин Спасов припомни и изследванията, проведени от Южна Корея, които откриват завишени нива на токсични химикали в 43% от стоките на двете онлайн платформи. Спасов даде пример с детски часовник, при който стойността на олово е 278 пъти над нормата.

Иван Люцканов от БАКТ направи сравнение между количествата продукция на веригата за бърза мода H&M, която създава по 4 хил. нови модела на година, и Shein, които представят по 315 хил. нови модела. Същевременно заради възможността за безмитен внос на стоки под 150 евро натоварването за тези онлайн вериги е много по-малко, отколкото за местните търговци, които внасят големи количества накуп, които се облагат с мито.

Той обърна внимание и на факта, че за производството на текстил в Китай се разчита на принудителен труд от т.нар. „центрове за превъзпитание“ в нарушение на човешките права.

По думите на Люцканов зa 2023 г. Temu е най-големият рекламодател в платформите на Meta (Facebook, Instagram), влагайки около 2 млрд. долара в световен мащаб.

Росица Карамфилова-Благова, съветник по екология на президента, коментира цената на стоките от Shein и Temu, които впоследствие генерират разходи за отпадъци, нови площи за сметища и разходи за рециклиране.  

„Ако остойностим единица продукт, ще се изплашим от разхода, който ние трябва да платим само като средства за управлението на подобни боклуци, които влизат в Европа, в частност в България, скрити като продукти“, каза Карамфилова.

Кой може да контролира пратките от Temu и Shein в България?

Оказва се, че на практика няма как да бъде наложен контрол над пратките от китайските платформи. Министерството на здравеопазването извършва т. нар. „тематични проверки“ на границата и осъществява контрол над стоките от трети страни, като се проверяват текстил, детски играчки, бижута, козметични продукти, дори цимент.

Тези проверки обаче са целеви и всяка година са насочени към различен тип стоки. Към настоящия момент в действащото законодателство няма изискване тези проверки да бъдат постоянни, а няма и ресурс да се случват целогодишно, обясни Виктория Христова, главен експерт в министерството. Това на практика означава, че здравните проверки обхващат нищожна част от пратките, не се води и статистика по темата.

Цецка Дочева от Агенция „Митници“ от своя страна подчерта, че Агенцията няма „абсолютно никакво отношение“ към контрола върху стоките от двете китайските онлайн платформи, защото той се осъществява в първата страна от ЕС, на чиято територия влязат пратките. С оглед на огромните карго полети, на които Shein и Temu разчитат, това най-често са летища във Франция, Белгия и Германия, и съответно – контролът се осъществява там.

След като няма карго полети, които пристигат в България, на практика нито един от органите в страната няма отношение към проблема. Дочева подчерта, че 80% от пратките от трети страни, които влизат на територията на България, са вътрешнообщностни стоки (т.е. в рамките на ЕС).

Останалите стоки от Китай в България пристигат основно през пристанищата във Варна и Бургас. От началото на годината там Агенция „Митници“ е задържала над 200 хил. артикула от Китай.

В момента на европейско ниво се водят сериозни дискусии по темата как да бъде спряна безконтролната експанзия на китайските платформи, като се обсъжда идеята прагът за безмитен внос да стане 45 евро. Според участниците в кръглата маса обаче това няма да бъде достатъчно, за да се реши проблемът.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:28 | 11.09.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още