Президентът Си Дзинпин обеща да предостави финансова подкрепа на Африка на стойност 50 млрд. долара през идните три години и да засили военното сътрудничество. Ходът е част от обхватни усилия за задълбочаване на отношенията на Китай с континента, смятан за ключов за геополитическите му амбиции, пише Bloomberg.
Китайският ръководител очерта визията си за по-близки отношения в реч пред ръководителите на около 50 страни в четвъртък на церемонията по откриването на Форума за сътрудничество между Китай и Африка в Пекин. Това стана след тържествена вечеря, която Си даде за най-влиятелните политици от континента.
Си заяви, че Китай ще отмени едностранно вносни мита за продукти от 33 африкански страни, считани за най-малкото развити икономики, както и че ще разшири достъпа до пазара на втората по големина икономика в света. Отделно Китай съобщи, че ще предостави военна помощ на стойност 1 млрд. юана на Африка, която ще помогне за обучаването на 6000 военни и още 1000 полицаи и служители на правоохранителните органи.
„Това е голям успех за мащабната стратегия на Си за Глобалния юг“, коментира Шърли Ю, директор на Инициативата „Китай-Африка“ в London School of Economics, преди речта на Си. „Китай има всички основания да продължи да задълбочава връзките“, допълва тя.
Тридневното събитие показва стратегията на Пекин да се позиционира като лидер на Глобалния юг в момент, когато Си се опитва да оспори световния ред начело със САЩ. Китайският президент посети пет пъти африканския континент, откакто дойде на власт. Нито Джо Байдън, нито предшественикът му Доналд Тръмп, който омаловажаваше африканските страни, докато беше на власт, са посетили континента по време на мандатите си.
Макар че не беше публикуван официален списък с присъстващите, сред видните гости са президентът на Нигерия Бола Тинубу, ръководителят на Замбия Хакаинде Хичилема, етиопският премиер Аби Ахмед и президентът на Демократична република Конго Феликс Чисекеди. Си се срещна с най-малко 26 африкански ръководители в дните преди събитието, като обеща по-дълбоки връзки в областта на търговията, политиката и сигурността.
През последните десет години заеми от Китай предизвикаха бум в инфраструктурното строителство в Африка като част от ключовата инициатива на Си „Един пояс, един път“, но финансирането намаля значително по време на пандемията, след което отново беше увеличено миналата година. Макар че форумът предоставя платформа на африканските страни да настояват за опрощаване на дългове, Пекин не е особено склонен да опрости оставащи плащания, като предпочита да предложи варианти за рефинансиране.
Страни като Замбия, Етиопия и Гана призоваха Китай да облекчи дълга им, след като пандемията засегна техните икономики. Продължаващата имотна криза в азиатската страна вероятно ще ограничи още повече Пекин.
Издигането на търговски бариери в западните страни заради твърдения, че втората по големина икономика в света изнася свръхкапацитет, също правят неотложна необходимостта Китай да намери дружелюбни партньори, които да осигурят нови пазари за доставките му. Но някои африкански ръководители вече изразиха притеснения от дисбаланси.
„Южна Африка иска да намали търговския дефицит и да реши въпроса за структурата на нашата търговия“, заяви южноафриканският президент Сирил Рамафоса на среща със Си в понеделник. „Призоваваме за по-устойчиво промишлено производство и инвестиции за създаване на работни места“, допълни той.
Търговският излишък на Китай с Африка нарасна до рекордните 64 млрд. долара миналата година, като износът се увеличи до нов връх от 173 млрд. долара, а вносът се забави спрямо 2022 г.
„Ако африканските страни само изнасят суровини и внасят повече промишлени стоки от Китай, икономическите отношения няма да се различават от тези с бившите им колониални сили. Трябва да има разлика“, коментира Пол Нантуля, изследовател във финансирания от американското правителство Африкански център за стратегически изследвания във Вашингтон.
Китай се позиционира и като партньор в прехода на африканските страни към възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия. Континентът, който изпитва затруднения с надеждната енергия, беше най-бързо растящият регион за китайски износ на соларни панели миналата година.
Дипломатическият ангажимент на Пекин го поставя в по-добра позиция за засилване на влиянието върху континент, който се очаква да съставлява над една четвърт от световното население до 2050 г. Азиатската страна имаше 60 дипломатически представителства в Африка миналата година, с четири повече от САЩ, сочи индексът на глобалната дипломация на базирания в Сидни Lowy Institute. Китай издигна двустранните отношения с най-малко 19 африкански страни от 2023 г. насам.
Африканските държави използват и дипломатическата си сила, за да гласуват в подкрепа на позиции на Пекин по въпроси като Тибет, Синдзян и Хонконг в ООН.
„Китай си осигурява пространство в Глобалния юг и се позиционира като морален и политически говорител за Глобалния юг. А в това отношение Африка има ключово значение“, коментира Кобус ван Стаден, съосновател на China-Global South Project.
08:33 | 05.09.24 г.
