След като предложеното увеличение на данъците предизвика седмици на смъртоносни бунтове в Кения в началото на лятото, президентът на страната Уилям Руто обърна курса. Той се отказа от предложения от него закон за финансите и след това направи промени в кабинета.
Наскоро правителството отново претърпя промени. Новоназначеният финансов министър обяви, че някои от отхвърлените увеличения на данъците ще бъдат въведени отново, пише New York Times.
Администрацията на Руто отчаяно се опитва да събере приходи, за да изплаща многомилиардните дългове на страната и да избегне неизпълнение по заемите дори на цената на свиване на критичните публични помощи и услуги. Правителствата в цяла Африка са изправени пред същата дилема.
Външният дълг на континента достигна над 1,1 трлн. долара в края на 2023 г. Повече от две дузини държави имат прекомерен дълг или са изложени на висок риск от прекомерен дълг, според групата на Африканската банка за развитие.
Приблизително 900 млн. души в Африка живеят в страни, които харчат повече за лихвени плащания, отколкото за здравеопазване или образование.
Огромният дълг е познат проблем в развиващия се свят, но настоящата криза се смята за най-лошата досега поради дължимите суми, както и огромното увеличение на броя и вида на чуждестранните кредитори.
В Африка дългът засенчва почти всичко, което се случва. На страните там им остават по-малко пари за инвестиции, които биха могли да създадат работни места за най-младото и най-бързо растящо население на планетата, по-малко пари за управление на потенциални пандемии, по-малко пари за изхранване, настаняване и образование на хората, за борба с опустошителните последици от изменението на климата и т.н.
Ако не се направи нищо, за да се помогне на страните да се справят с финансовата криза, „вълна от дестабилизиращи неизпълнения на дългове в крайна сметка ще подкопае сериозно напредъка в зеления преход с катастрофални последици за целия свят“, предупреждава в доклад лабораторията за финанси за развитие на Парижкото училище по икономика и Инициативата за политически диалог на Колумбийския университет.
В същото време икономическата стагнация в комбинация с правителствената корупция и лошото управление направи много африкански страни по-уязвими на брутални войни, военни преврати и антиправителствени бунтове.
В Нигерия, където външният дълг възлиза на 40 млрд. долара, нарастващата инфлация и масовият глад предизвикаха поредица от бурни антиправителствени протести. Около 40% от 220-милионното население на страната живее в крайна бедност. Същевременно повече от една трета от приходите, събрани от правителството, се използват за плащане на лихвите по държавния дълг.
В Уганда, където чуждестранните кредитори дължат 12 млрд. долара, демонстрациите през юли бяха насочени срещу корупцията. В Кения, чийто външен дълг е на стойност 35 млрд. долара, някои протестиращи заявиха, че са готови да протестират отново след последните новини за предстоящи увеличения на данъците.
14:50 | 31.08.24 г.
