Почти всеобщият присмех, с който беше посрещнато писмото на еврокомисаря Тиери Бретон, предупреждаващо Илон Мъск за „незаконно съдържание“ на неговата платформа X, говори за нещо повече от цензурата на Бретон или заблудата за собствената му значимост. Истината е, че, далеч от това да бъде регулаторната суперсила, проектираща така известния „Брюкселски ефект“ по целия свят, ЕС бавно се превръща в незначителен фактор, пише за Politico Далибор Рохач, старши сътрудник в American Enterprise Institute.
Това не е и първият път, когато регулаторният плам на блока предизвиква неочаквани реакции от индустрията. Например, вместо надлежно да се съобрази с новите и бъдещи разпоредби за изкуствения интелект, Meta наскоро реши, че просто няма да пусне своя виртуален асистент Llama в Европа.
Изненадващо? Всъщност не. Докато ЕС представляваше над 27% от световния БВП през 1990 г. - повече от САЩ по това време - днес делът му е малко над 17%. И тъй като икономическата сила на Европа намалява, толкова по-малко тя може да проектира регулаторна мощ на световната сцена – факт, илюстриран най-ярко от провала на 14 пакета от санкции на ЕС да сложат прът в колелата на военната машина на руския президент Владимир Путин.
Центристите, които се стремят да засилят глобалната роля на Европа и да държат популистите настрана, биха направили добре, ако превърнат икономиката във фокус на своите политически програми. Освен това биха могли да научат един-два урока от САЩ, вместо да се присмиват на американската дивост и политическа дисфункция.
Много от оплакванията, експлоатирани от популистите - от опасенията за разходите за живот и нарастващите цени на горивата и енергията до натиска върху жилищния пазар и обществените услуги от имиграцията - произтичат от липсата на икономическа динамика и бавния растеж на производителността.
И въпреки всичките си проблеми, икономиката на САЩ остава значително по-богата и по-динамична от европейската. Например, при сравнение на реалните доходи, използващо данни от 2021 г., „френският БВП на глава от населението е по-нисък от 48-ия американски щат по богатство, Арканзас, докато германският БВП на човек е намалял до нивото на 38-ия щат, Оклахома.” Освен това реалните заплати в САЩ (по паритет на покупателната способност) са нараснали по-бързо, отколкото във всяка друга държава от Г-7, и остават с повече от 30% по-високи, отколкото в Германия.
Политическата безизходица и пренапрегнатата реторика, излъчвани от Вашингтон, разбира се, едва ли са пример за света. И все пак комбинацията от федерализъм и голям вътрешен пазар продължава да действа като надежден двигател за американския просперитет.
В същото време политическите лудории в Америка не трябва да отвличат вниманието на външните наблюдатели от факта, че президентът Джо Байдън е подписал повече законопроекти, приети с двупартийна подкрепа, отколкото всеки президент през последните десетилетия – включително за полупроводници и инфраструктура. В началото на август Белия дом обяви нови мерки за оптимизиране на съществуващите регулаторни изисквания, свързани с изграждането на нови жилищни и транспортни проекти. И докато бюрокрацията и „не в моя двор“ остават съществена бариера пред икономическия растеж - подобно на други развити демокрации - зад фасадата на активизма срещу изменението на климата администрацията на САЩ позволи драматично увеличаване в производството на петрол на федерална земя.
С други думи европейските центристи може просто да научат нещо от това, което изглежда е зараждащ се консенсус сред американските центристи, понякога наричан „Дневен ред за просперитет“ или „Прогресивизъм от страната на предлагането“.
В края на краищата много от предизвикателствата на ниския растеж на производителността и регулаторните пречки пред производството на повече енергия, изграждането на повече жилища или стимулирането на иновациите са едни и същи от двете страни на Атлантика. И точно като губернаторите на американски щати националните лидери в цяла Европа имат силни стимули да експериментират с политики, за да привлекат предприемачи, инвеститори и таланти.
В миналото ЕС се опитваше да води чрез програми като Лисабонската или Европа 2020, но те имаха смесени резултати. И това, което беше забележително след пандемията и възприемането на декарбонизацията като основна политическа цел от предишната Европейска комисия, е липсата на ясна програма за растеж.
Предстоящият доклад за производителността на Европа с автор бившият италиански премиер Марио Драги е възможност най-накрая да се обърне тази тенденция. Като се има предвид предизвикателството, отправено от войнствени политически сили в цяла Европа, центристите и умерените от целия политически спектър трябва да възприемат европейска версия на американската програма за просперитет. Нещо повече, приемането на икономическия растеж на сериозно не е само въпрос на добра политика и добри политики, то е и предпоставка ЕС да бъде вземан на сериозно като геополитически играч, завършва Рохач.
19:55 | 04.09.24 г.
