Германия не може да си позволи да обърне гръб на мигрантите

През последното десетилетие Германия се превърна в магнит за хората, които бягат от конфликти. Сега тя трябва да стане притегателен център за квалифицирана работна ръка. Нарастващото обществено недоволство от имиграцията и възходът на крайната десница може да попречат на страната да отговори на предизвикателството, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Бъдещият просперитет на страната зависи от привличането на милиони икономически имигранти за запълване на празнините, оставени от пенсиониращите се бейби бумъри. Но нагласите са мрачни след поредица от престъпления, за които се твърди, че са извършени от чужденци. Миналата седмица трима души бяха убити, а осем бяха ранени при нападение с нож, заподозреният беше сириец, търсещ убежище и член на „Ислямска държава“. Общественото безпокойство може да помогне за изстрелването на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на първо място на местните избори в Източна Германия този уикенд. В Тюрингия например допитванията показват, че „Алтернатива за Германия“ може да получи около 30% от гласовете.

Социалдемократическият канцлер Олаф Шолц иска да ускори депортирането на хората, които не отговарят на изискванията да останат в Германия, като в същото време насърчи миграцията на квалифицирани кадри. Но постигането на този баланс изглежда все по-трудно.

Алис Вайдел, един от ръководителите на „Алтернатива за Германия“, призова за мораториум от най-малко пет години върху приемането на нови имигранти, а лидерът на консервативната опозиция Фридрих Мерц поиска от непопулярното коалиционно правителство да спре да приема бежанци от Афганистан и Сирия и да промени политиките, които улесниха получаването на германско гражданство.

Това няма нищо общо с оптимизма, проявен през 2015 г., когато бившият християндемократически канцлер Ангела Меркел заяви: Wir schaffen das („Ще се справим с това“) в отговор на около 900 хил. души, търсещи убежище, които се появиха на прага на Германия, основно от Сирия. Оттогава към тях се присъединиха над 1 млн. украински бежанци, което постави Германия на четвърто място сред страните в света, които са приели най-голям брой бежанци.

Страната полага похвални усилия да интегрира новопристигналите, но плаща висока цена за своя хуманитаризъм. Гражданите на нито една друга държава не искат правителството им да се съсредоточи върху намаляването на имиграцията повече, отколкото германските граждани. Сега те считат това за по-важно от борбата с бедността, показа международно допитване, публикувано през май. Дори бившият пастор и германски президент през бурния период от 2015 до 2016 г. Йоахим Гаук призова страната си да приеме по-строги правила за предоставяне на убежище, за да сдържи крайните политически партии.

Правителството има задължение да защитава гражданите си, но Германия не може да си позволи да спре цялата миграция. Лишена от евтин руски газ и на фона на отслабващо търсене от Китай на капиталовите ѝ стоки, страната се превърна от двигател на еврозоната в изоставаща държава. Очаква се икономиката да остане в стагнация за втора поредна година.

Потенциалният икономически растеж може да достигне едва 0,4% на година до края на десетилетието, тъй като ръстовете на производителността се забавят, а голямото поколение на бейби бумърите се очаква да се пенсионира. Макар че правителството се опитва да направи работата по-привлекателна, като намалява данъците за извънработно време и предлага финансови стимули при забавяне на пенсионирането например, тези усилия няма да са достатъчни. Икономисти от UBS Group прогнозират, че населението в трудоспособна възраст в Германия ще намалее с 8 млн. души, или 0,6% на година, до 2050 г.

Това ще окаже нарастващ натиск върху бюджета, тъй като Германия има пенсионна система, при която сегашните служители финансират доходите на днешните пенсионери. „По-голямата имиграция може да бъде мощна сила за противодействие на тези фактори. Но перспективите за това са несигурни“, отбелязва Международният валутен фонд.

Около 1,6 млн. работни места вече са незаети при работна сила от 46 млн. души, като логистиката, инженерните дейности и медицината са сред най-тежко засегнатите сектори. Коалиционното правителство обяви редица реформи, за да привлече нужните 400 хил. квалифицирани мигранти на година, включително като издаде „карти с добри възможности“ на хора извън Европейския съюз, за да пристигат в Германия в търсене на работа в рамките на 12 месеца вместо да изисква да имат вече сключен трудов договор.

Но предложение на правителството от миналия месец да предостави на квалифицирани чуждестранни служители намаление на данъка върху доходите през първите им три години в Германия, предизвика порой от критики. Макар че мигрантите ще трябва да печелят сума над определен праг, за да отговорят на изискванията, и въпреки факта, че стимулите няма да се прилагат за хора с много високи доходи, политици от опозицията и профсъюзи се оплакаха от дискриминация, тъй като германските данъкоплатци няма да се радват на същото отношение. Видни социалдемократи също бяха сдържани към предложенията, а допитване на института YouGov установи, че 63% от населението е против чужденците да плащат по-малко.

С най-голямо уважение към страната, която щедро предостави на автора гражданство през 2018 г., тези оплаквания са късогледи и в разрез със собствените интереси. Разрешаването на квалифицирани мигранти да плащат по-малко данъци за ограничен период е оправдано, тъй като работата просто няма да бъде свършена по друг начин, а следователно икономическият растеж и данъчните постъпления ще бъдат по-ниски. Редица европейски съседи вече имаха сходни стимули.

Освен това Германия може да предложи на чужденците много повече от пари, включително спазване на върховенството на закона, силни социални предпазни мрежи, безплатни държавни университети и благоприятни семейни политики. Но се съмнявам, че това е водещото в списъка на мигрантите, които искат напредък в кариерата си, посочва Брайънт.

Германия отстъпи от 12-о на 15-о място миналата година в класация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за привлекателността на богатите страни за висококвалифицираните работници от чужбина. Отделно изследване постави Германия на 49-о място сред 53 страни по привлекателност за чужденците заради липса на дружелюбност, лоша цифрова инфраструктура, затегнат жилищен пазар и прекомерна бюрокрация наред с други посочени проблеми. Нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“ няма да промени мисленето им.

Германия се намира на решаващ кръстопът в следвоенната си история. Ако тя направи погрешния избор, може да пострадат както социалната сплотеност, така и икономическият растеж.