fallback

Феновете на Тейлър Суифт не се подчиняват на икономическите закони

Те са неохотни да продават билети за концертите ѝ на вторичния пазар дори на космически цени

14:45 | 24.08.24 г. 3
Автор - снимка
Създател

Тейлър Суифт приключи европейската част от турнето си Eras във вторник на лондонския стадион Уембли, зарадвайки близо 100 хил. аплодиращи фенове (или както ги наричат - „суифтита“), но оставяйки мнозина, които не успяха да си купят билет, разочаровани. Една от причините: провалът на вторичния пазар на билети. Суифтитата имат същите ментални пристрастия като останалите от нас, което ги кара да не продават дори на впечатляващи цени, пише колумнистът на Wall Street Journal Джеймс Макинтош.

Пазарите работят на базата на търсене и предлагане, определящи цената. Ако има повече търсене от предлагане, цената се покачва, докато купувачите намалеят, а продавачите се увеличат. Основният проблем е, че суифтитата оибкновено не желаят да продават, така че цените растат, докато търсенето не бъде унищожено - достигайки доста над 1000 долара за много билети.

Имам опит от първа ръка, споделя авторът: най-голямото ми дете купи билети преди месеци, за да заведе съпругата ми на последния концерт от турнето. Тази седмица билетите сменяха собствениците си на повече от осем пъти номиналната стойност и двамата се съгласиха, че няма да ги купят на толкова висока цена.

Като се има предвид, че те не биха купили на тази цена, те би трябвало да бъдат, според традиционните икономически допускания, охотни продавачи. Но и двамата отхвърлиха идеята незабавно - и не само защото търговията с билети е по-сложна от търговията с акции. Вероятно щеше да има някаква нелепа цена, на която биха се разделили с билетите, но дори бърза печалба от осем пъти повече от разходите им в рамките на няколко месеца не ги стимулира.

Не става въпрос само за билетите на Тейлър Суифт. Психолозите и учените от областта на поведенчески финанси отдавна са установили, че всички сме пристрастни към това, което вече притежаваме, оценявайки го по-високо само защото вече го имаме - нещо, което те наричат ​​“ефект на надаряването“.

Комбинирайте го с пристрастието към статуквото и неприязънта към загуби и този ефект лесно обяснява защо вторичният пазар на билети не функционира. Както казаха трима светила на поведенческите финанси, Даниел Канеман, Джак Кнеч и Ричард Талер, още преди да се роди Тейлър Суифт: „Недостатъците на промяната се оценяват като по-големи от нейните предимства.“

За групите с по-малка популярност тази дисфункция е по-маловажна - билети в последната минута все още бяха налични за New Order тази седмица, например, с допълнителната полза за мен от по-добрата музика. Но билетите за Тейлър Суифт бяха толкова търсени, когато за първи път бяха пуснати в продажба, така че тези, които получиха билет на случаен принцип, се радваха, сякаш са спечелили от тотото. Това чувство ги направи още по-несклонни да продават по-късно.

Тези ментални пристрастия се проявяват по различен начин на различните пазари. При акциите неприязънта към загубата често кара акционерите да продават печелившите си вложения и да се придържат към губещите, за да избегнат реализирането на загубата – сякаш тя не е реална, докато продажбата не донесе по-малко пари от първоначалната инвестиция. Техническите анализатори обичат да чертаят линии върху графики, показващи предишни върхове с аргумента, че те осигуряват „ниво на съпротива“ – част от логиката е, че когато цените се повишат, много инвеститори ще искат да продадат, защото вече няма да са на загуба.

В действителност обикновено е по-добре да оставите печелившите си вложения и да изхвърлите губещите, защото цените на акциите имат инерция. Но това означава да се приеме, че загубите са също толкова реални, независимо дали акциите се държат на по-ниска цена или се продават.

Едно ментално пристрастие, което става все по-очевидно в САЩ, макар и все още да не е част от поведенческите финанси, е това срещу милиардерите. Тейлър Суифт е едно от изключенията, които потвърждават правилото, успявайки да бъде изключително популярна и милиардерка същевременно - което може би е причината бедствието, в което се превърна стартирането на продажбата на билети за частта от нейното турне в САЩ миналата година, да създаде толкова много политически интерес към компанията Live Nation Entertainment, собственик на билетната платформа Ticketmaster.

Сривът на платформата под тежестта на търсенето от страна на суфтитата, плюс възприеманата несправедливост и цените, доведе до натиск в Конгреса и след това до антитръстово дело. Антитръстовият аргумент се основава на един от принципите на традиционната икономика, че конкуренцията е добро нещо. Live Nation е обвинена от Министерството на правосъдието, че управлява монопол за намаляване на конкуренцията, повишавайки цените, ограничавайки производителността и намалявайки иновациите.

Защитата на компанията е по-скоро неикономическа: тя твърди, че печели толкова малко, че не е възможно да управлява вреден монопол. Наистина, тя беше нерентабилна от сливането през 2010 г. на Live Nation и Ticketmaster до 2021 г. Миналата година, посочва тя, нейният марж на нетната печалба е бил само 1,4%, далеч от този на технологичните гиганти, който надхвърля 20%. Компанията постигна 8% възвръщаемост на инвестирания капитал, което не би трябвало да впечатли инвеститорите. Въпреки това акциите ѝ са поскъпнали пет пъти за десетилетие.

Какъвто и да е резултатът от антитръстовото дело, няма законодателство за нашите лични предпочитания – независимо дали включват, или не, музиката на Тейлър Суифт, завършва Макинтош.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:45 | 24.08.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още