Американците мразят високите цени и кандидатката за президент Камала Харис казва, че планира да се бори с тях, като забрани спекулата при хранителните стоки. Но в зависимост от това каква форма приеме, икономистите може да намразят нейния план, пише колумнистът на Wall Street Journal Джъстин Лахарт.
Харис хвърли вината за високите цени на храните върху бизнеса. Проучванията, проведени от икономиста от Харвардския университет Стефани Станчева, показват, че много хора - особено демократите - вярват, че корпоративната алчност е виновна за инфлацията.
Хранителната индустрия силно се противопоставя на това убеждение с аргумента, че покачването на цените е свързано с извънредното икономическо пренареждане, причинено от пандемията, която затрудни веригите за доставки, наля държавни пари в икономиката и увеличи търсенето.
Доналд Тръмп, който често се оплакваше от високите цени на храните, особено тази на бекона, неотдавна описа плана ѝ като „комунистически контрол на цените“.
Екипът на Харис е предоставил малко подробности досега. Но ето какво казват икономистите за неоправданото повишаване на цените, какво представлява то и дали е хубаво – или дори възможно – да се опитваме да го ограничим.
Защо хранителните стоки?
Въпреки че инфлацията при храните отслабна напоследък, цените остават много по-високи, отколкото бяха преди пандемията. Към юли потребителските цени на храните за дома в САЩ са с 26% по-високи от тези в края на 2019 г., докато цените на стоките без храни и енергийни продукти са се повишили само с 14%. Цените на храните удрят тежко и психологически – хората често ходят до магазина за хранителни стоки и не могат да пестят много от ядене.
Ърни Тедески, бивш член на Икономическия съвет на президента Байдън, сега директор по икономика в Бюджетната лаборатория на университета Йейл, посочва, че маржовете при търговците на дребно с храни и напитки са останали високи спрямо тези преди пандемията, докато маржовете при други търговци на дребно, като например магазини за дрехи и общи стоки, не са.
Това може, предупреждава той, да е отражение на избора на потребителите - клиентите може да са променили предпочитанията си към артикули, които са по-рентабилни, като например елитни марки. Независимо от това „икономистите трябва да са любопитни за това и да разберат какво се случва“, посочва Тедески.
Какво е неоправдано вдигане на цените?
Извън екстремните примери – като например повишаването на цената на десетилетно лекарство, използвано за лечение на пациенти със СПИН, от 13,50 долара за хапче на 750 долара през 2015 г. – може да се окаже трудно да се идентифицира неправомерното ценообразуване и да се изработят политики срещу него.
Правилата срещу неправомерното повишаване на цените могат на практика да се превърнат в ценови контрол. Стандартната икономическа теория показва, че налагането на таван на цената на даден продукт може да обезкуражи продавачите, намалявайки количеството на продукта, който се продава, което води до недостиг. Политиките за контрол на наемите са пример за ценови таван, който се е превърнал в основен елемент от началните учебници по икономика и повечето икономисти смятат, че контролът на наемите е лоша идея.
„Може да бъде много трудно да се създаде ценови контрол, който да не може да бъде заобиколен“, казва Майкъл Синкинсън, икономист от Северозападния университет (Илинойс), който също беше в Икономическия съветник на Байдън. „Как се определя ценовият контрол? Кой е правилният показател?“
Работи ли изобщо контролирането на цените?
Мненията на икономистите относно правилата, които предотвратяват неоправданото повишаване на цените по време на екстремни събития, като силни бури, са по-разнопосочни. Такива закони са често срещани: по време на извънредно положение във Флорида, например, беше „незаконно да се отдават под наем или продават основни стоки, жилищни единици или складове на неразумна цена.” Малко след настъпването на кризата с Covid-19 тогавашният президент Тръмп издаде изпълнителна заповед за предотвратяване на повишаването на цените на медицинските консумативи.
Някои икономисти твърдят, че повишаването на цените при тези обстоятелства може да бъде хищническо, тъй като предлагането е ограничено до това, което фирмите имат под ръка. Но други твърдят, че сигналът, който изпращат цените, е важен: Скок в цената на водата на остров, ударен от ураган, създава стимул водата да бъде доставена бързо, докато изкуствено ниска цена по време на недостиг може да насърчи презапасяването.
Една област, в която икономистите наистина приемат известна степен на контрол върху цените, са естествените монополи, посочва икономистът от Харвард Грег Манкиу, автор на широко използван начален учебник по икономика и председател на Икономическия съвет при президента Джордж Буш-младши. Комуналните компании са такъв пример.
Но хранителният бизнес не е монопол – повечето хора, макар и не всички, имат възможността да отидат другаде, ако някой магазин повиши твърде много цените си. Ние икономистите „смятаме, че фирмите винаги са алчни, но силите на конкуренцията са тези, които поддържат цените близо до разходите“, изтъква Манкиу
Харис, от своя страна, също казва, че иска да увеличи конкуренцията. „Моят план ще включва нови санкции за опортюнистични компании, които се възползват от кризи и нарушават правилата, и ще подкрепим по-малките хранителни бизнеси, които се опитват да играят по правилата“, каза тя.
Колкото повече нейният план се опира на увеличаване на конкуренцията като начин за понижаване на цените и колкото по-малко на определянето на тавани на цените, толкова повече икономистите може да харесат идеите ѝ, завършва Лахарт.
08:30 | 24.08.24 г.
