Мнозина се притесняват, че Китай произвежда повече, отколкото светът има нужда, пише колумнистката на Bloomberg Шули Рен. От електрически превозни средства до слънчеви панели – падащите цени у дома и в чужбина разпалват нов кръг от търговски войни. Дори Пекин е загрижен: на среща на най-високо ниво в края на юли управленците обещаха да ограничат „порочната конкуренция“ сред бизнеса.
Индустриалният свръхкапацитет на Китай се разшири през последните месеци. Няма достатъчно глобално търсене, за да поеме всички литиеви батерии, соларни модули или стомана, които китайските фабрики могат да произведат. Но това се случва болезнено за сметка на корпоративните печалби.
Повече от половината от индустриалното предлагане на слънчева енергия, електромобили, стомана и строителни машини не печели пари, което е рязко влошаване на ситуацията спрямо година по-рано, според Goldman Sachs Group Inc. Дори тези, които произвеждат основни потребителски стоки, не са пощадени. Прясното мляко, например, е в най-дългия си спад на цената от 14 години, което изостря дефлационния мрак, обгръщащ икономиката.
Били сме тук и преди. Китай премина през продължителна дефлация на производствените цени между 2012 г. и 2016 г., причинена от същия проблем. Тъй като икономиката се забави, степента на натоварване на мощностите в стоманодобивната и въгледобивната промишленост се сви от съответно 79% и 90% през 2010 г. до 70% и 65% през 2015 г., според Международния валутен фонд. Тогава излишният капацитет също беше международен проблем. Около половината от антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания срещу Китай през 2016 г. бяха свързани със стоманата.
Тогава решението на президента Си Дзинпин беше реформа от страна на предлагането, която имаше за цел да ограничи производството. Започвайки през 2015 г., правителството затвори фабрики и наля 100 милиарда юана (14 милиарда долара) за обезщетения на работниците в стоманодобивната и въглищната индустрии. Политиката беше успешна. До 2017 г. дефлацията изчезна и някои големи държавни предприятия, като Aluminium Corporation of China Ltd., излязоха на печалба.
Така че е съвсем естествено някои хора от индустрията да призовават правителството отново да се заеме с предлагането. Но има поне три причини да вярваме защо това няма да сработи този път.
Първо, правителството има по-малко влияние в сектори, където свръхкапацитетът е най-остър. Ако стоманата, въглищата и в по-малка степен алуминият бяха големите главоболия преди десетилетие, международният фокус този път е върху литиевите батерии, соларните продукти и електромобилите. За съжаление, за разлика от стоманодобивната индустрия, където приблизително половината от производителите са държавни, тези нови икономически сектори са доминирани от частния бизнес. Правителството не може наистина да казва на предприемачите какво да правят, освен ако Си не е готов да се върне към старите дни на плановата икономика.
Второ, някои лидери в индустрията може да възприемат свръхкапацитета като предимство, тъй като той ще принуди по-слабите конкуренти да напуснат по-бързо, оставяйки оцелелите с по-светло бъдеще и по-големи печалби.
Вземете например литиевите батерии. Contemporary Amperex Technology Co. Limited е най-големият им производител. Противно на конкурентите си, маржът на печалбата на CATL нараства въпреки падащите цени на батериите. Мащабът и добрият контрол на разходите помагат.
При електромобилите BYD Co. е най-големият производител в Китай. Може да се твърди, че намаленията на цените са ускорили продажбите му. През второто тримесечие компанията е продала 426 хил. единици, което я поставя в непосредствена близост до Tesla Inc., най-големият производител на електромобили в света. „Конкуренцията е основно правило“, което бизнесът трябва да прегърне, каза председателят Уан Чуан-Фу в началото на юни, когато негови колеги се оплакаха горчиво от свръхпредлагането.
Трето, реформата на Си Дзинпин от 2015 г. в областта на предлагането беше малко подвеждаща като наименование, защото основен неин компонент в крайна сметка стимулира търсенето - другата страна на уравнението. Като част от програмата за реконструкция на бедните квартали правителството купи стари домове и премести семейства, особено в по-малките градове, и обнови тези райони с нови разходи за инфраструктура. Това бе отговорно за 58% от увеличението на цените на стоманата в сравнение, като останалите 42% се дължаха на намаляването на капацитета, според оценките на МВФ.
Този път стимулирането на търсенето е много по-трудно. Голяма част от него е в чужбина. Миналата година износът представляваше съответно 37%, 42% и 19% от производството на батерии, слънчева енергия и електромобили в Китай, според Goldman. За да помогне на своите производители, правителството може само да ускори покупките на електромобили у дома чрез повече парични субсидии. За съжаление, тази нарастваща полза на вътрешния пазар може лесно да бъде подкопана от влошаване на геополитическото напрежение между Китай и Запада.
Тези фактори може би обясняват защо висшите управленци не са измислили конкретни действия, въпреки че очевидно са притеснени от индустриалното свръхпредлагане и неговото въздействие върху корпоративните печалби, както и върху икономиката като цяло. Явно проблемът със свръхкапацитета на Китай ще тлее, докато индустриалните лидери не го решат. Това обаче може да е след няколко години, завършва Рен.
12:19 | 26.08.24 г.
