Втора търговска война с Тръмп е кошмарен сценарий за Китай

Китай беше ударен силно от търговската война със САЩ по време на мандата на президента Доналд Тръмп, но в крайна сметка се възстанови. Ако Тръмп отново спечели Белия дом през ноември, вторият кръг на тази война ще бъде много по-тежък, пише колумнистът на Wall Street Journal Джейсън Дъглас.

Кандидатът на Републиканската партия каза, че ще повиши митата върху китайския внос до 60% или повече, ако спечели тазгодишните президентски избори. Икономическите щети за Китай биха били много по-големи, отколкото през първия мандат на Тръмп, защото митата ще бъдат по-високи, а и китайската икономика е много по-уязвима.

Действията на Тръмп „биха имали по-голямо негативно въздействие върху китайската икономика, тъй като тя се забавя“, коментира Матю Герткен, главен геополитически стратег в BCA Research. "Те са по-уязвими."

Търговската война избухна през 2018 г., когато Тръмп наложи мита до 25% върху внос от Китай на стойност 350 милиарда долара – 65% от общия обем за 2018 г. – включително слънчеви панели, перални машини, стомана и алуминий. Китай отвърна със собствени мита върху стоки от САЩ.

Повечето икономисти казват, че Китай е пострадал тежко от тази търговска война, но ефектът не е бил траен. Износът му се възстанови силно по време на пандемията, тъй като потребителите на Запад харчеха много за потребителска електроника и други домашни удобства в условията на ограничителни мерки.

Оттогава китайските износители намериха нови пазари, подпомогнати от държавна подкрепа и ниски цени. Излишъкът на Китай в търговията със стоки достигна месечен рекорд през юни от почти 100 милиарда долара, увеличен от износа към Европейския съюз и Югоизточна Азия.

Ръстът на износа е светло петно ​​в иначе затруднената икономика. Епичната имотна криза в страната е вече в третата си година. Засегнати от срива на пазара на имоти и продължаващата травма от пандемията, китайските потребители стискат здраво портфейлите си. Финансите на местните власти са подложени на сериозно напрежение, а доверието в частния сектор е в застой.

Така зависимостта от промишлеността и износа прави Китай много по-чувствителен към ескалация в търговската война със САЩ.

Патрик Цвайфел, главен икономист в Pictet Asset Management, изчислява, че ако евентуалното президентство на Камала Харис се придържа към по-селективната митническа политика на администрацията на Байдън, това може да забави китайския икономически растеж през следващата година с едва около 0,03 процентни пункта.

При вдигане на митата до 60% върху всички китайски стоки (както предложи Тръмп) обаче ударът ще бъде много по-голям, може би 1,4 процентни пункта, което според прогнозите на Цвайфел ще забави растежа през 2025 г. до около 3,4% от очаквани сега 4,8%.

UBS изчислява, че мита от 60% върху вноса на китайски стоки от САЩ ще намалят китайския растеж с около 2,5 процентни пункта през 12-те месеца след налагането им, въпреки че ефектът може да бъде само 1,5 процентни пункта, ако Китай предприеме компенсиращи действия.

Например, китайските власти биха могли да позволят на юана да отслабне още повече, да разширят данъчните отстъпки и други бонуси за износителите и да намалят лихвените проценти. Те биха могли да се опитат да принудят САЩ да преразгледат решението си чрез ответни мерки, като например повишаване на митата върху американски продукти, спиране на доставките на критични минерали и евентуална продажба на американски активи, като държавни облигации, според Goldman Sachs.

Изследвания, публикувани от университети в Китай и Станфордския университет, установиха, че първият кръг от мита на Тръмп не само е ограничил китайския износ, но и е свил китайските корпоративни печалби, накърнил е доверието на бизнеса и потребителите в Китай и е потиснал инвестициите и наемането на служители. Икономисти казват, че тези ефекти ще се засилят този път, тъй като Тръмп ще наложи мита върху целия китайски внос.

Печалбите на китайските фирми са под натиск от слабото търсене и хроничното свръхпредлагане. Цените на производител падат почти две години. Фирма, работеща с марж на печалба от 5% или 6%, не може да понесе 60% мита, посочва Ник Борст, директор за китайските изследвания в Seafarer Capital Partners, калифорнийски мениджър на активи, фокусиран върху развиващите се пазари.

От 2018 г. насам Китай преориентира част от износа си извън САЩ и продава повече на развиващите се икономики. При американски пазар, на практика затворен от 60-процентни мита, Китай ще бъде принуден да продава още повече на тези други пазари. Но някои, като Индия, Бразилия и Мексико, сега се противопоставят на китайския внос поради загриженост за местните работни места и индустрии.

„Ако Китай по същество е изключен от американския пазар... той ще трябва да лансира стоките си още по-мащабно на други дестинации, които обаче може да не толерират това“, изтъква Адам Слейтър, водещ икономист в Oxford Economics.

Китай би могъл да намали подобно напрежение, като изгради фабрики в чужбина, които да обслужват местните пазари. Но Пекин има смесени чувства към експанзията в чужбина, отбелязва Борст, като се има предвид, че това потенциално означава по-ниска заетост в промишлеността у дома.