fallback

Догонва ли България доходите в Европа?

Падат частните инвестиции – работодателите, вместо да заделят в инвестиционни фондове, приходите ги дават за по-голям темп на заплатите, посочи доц. д-р Щерьо Ножаров

21:50 | 05.08.24 г.

За да имаме доходи, равни на европейските, трябва да удвоим темпа си на икономически растеж. Нужна е сериозна държавна политика, която да не е насочена към административно определяне на заплатите, а да се подобри структурата на икономиката. Това препоръча в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Щерьо Ножаров, главен секретар на УНСС по бюджет и финанси и икономически съветник в БСК.

„Минималната работна заплата, освен социална функция, има и задача да стимулира хората, които са на минимална работна заплата, да повишат квалификацията си и да минат на по-висока заплата. В България се прави тази грешка, че с постоянното административно увеличение на МРЗ ние казваме на хората: „Няма нужда да се образовате, да се квалифицирате допълнително – вие ще получавате все по-нарастваща минимална заплата“, коментира той.

Според него, за да се постигнат по-високи заплати, е нужно да се проведе сериозна реформа в образователната система.

"Ако имаме 4% темп на икономически растеж, а не 2%, веднага можем да изравним минималната работна заплата с тази на повечето държави в ЕС. А според проучване на Евростат 60% от държавите в ЕС получават МРЗ до 1000 евро. Няма проблем ние да достигнем тези нива, ако правим икономически растеж 4% и нагоре. Въпросът е защо те не се случват и защо съседна Румъния е близо до тези темпове, а ние не можем, при една и съща инфлация и едни и същи екзогенни фактори, които ни влияят", риторично попита икономистът в коментар на последните данни, изнесени от Евростат.

Доц. Ножаров подчерта, че темата със заплатите и доходите е свързана с икономическия растеж и ускореното подобряване на конвергенцията на икономиката. И заяви, че анализът на Евростат не е представен коректно у нас, тъй като е представена само една цифра – моментното състояние на минималната работна заплата. Икономистът обясни, че анализът е за десетгодишен период – от 2014 до 2024 година, и според него наистина България е една от трите държави в ЕС, в които минималната работна заплата расте с най-бърз темп.

„В еврозоната минималната работна заплата расте средно с около 3%, докато тук тя расте с 10,9% за десетгодишния период“, отчете доц. Ножаров. По думите му, тези темпове са важни, защото е важна и производителността на труда. Той уточни, че БВП на България, дори когато се вземе паритетът на покупателната способност - показател, който според някои икономисти е по-справедлив - той представлява 64% от средното за ЕС. 

За сравнение той даде Румъния и Хърватска, при които той е 80% от средното за ЕС. „Няма как ние да имаме същите минимални работни заплати, като произвеждаме доста по-малко от тях“, даде пример икономистът. И обясни, че българската производителност на труда е девет пъти по-ниска от тази в Ирландия, например, и 58% от средната за ЕС.

Доц. Ножаров пресметна, че ако се приеме, че производителността на труда расте средно с 2%, а минималната работна заплата административно нараства с темпове от 11% през последните десет години, това води до проблеми с конкурентоспособността на икономиката. „И на практика се получава точно така, защото икономическият растеж на България през миналата и прогнозируемо за тази ще бъде около 2% (за справка за Румъния ще е 3,2%)“, поясни още доц. Ножаров.

Според него причината е, че падат частните инвестиции – работодателите, вместо да заделят в инвестиционни фондове, „приходите ги дават за голям темп на заплатите“.

„За последната година минималната работна заплата нарасна с 19,6%. Това изяжда инвестиционните фондове. Отделят се 17% частни инвестиции при следно за ЕС 25%. Така се свива икономическият растеж и всички ставаме по-бедни“, анализира ситуацията икономистът. Той е категоричен, че България има сгрешена икономическа концепция.

Защо образованието не може да отговори да отговори на изискванията на инвеститорите, които искат да вложат високотехнологично оборудване? Как се получава така, че според ОИСР само 9,7% от българите над 35 години подобряват своята квалификация, при средно 36% з ЕС? Защо намалява производителността на труда в България? Как се постига равновесие между търсене и предлагане на работна сила? Може ли да се постигат повече умения?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:14 | 05.08.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още