Дори бавно охлаждащият се трудов пазар в САЩ често завършва с рецесия

Пандемията остави пазара на труда в САЩ силно прегрят. Бизнесите се бяха паникьосали от недостига на работна ръка, плащайки много за наемане и задържане на персонал. С покачването на цените нараснаха страховете от спирала заплати-цени.

Напоследък обаче пазарът на труда се охлади и наистина изглежда като нещо близко до нормалното. Безработицата се повиши от 50-годишното дъно от 3,4% преди година до 4,1% през юни, което е в съответствие с това, което икономистите смятат за пълна заетост.

Въпросът сега е дали пазарът на труда е в устойчиво равновесие, при което безработицата се установява около 4%, или продължава да отслабва, което води до рецесия - както в миналото се е случвало, когато безработицата нараства много повече, отколкото вече е, пише колумнистът на Wall Street Journal Ник Тимираос.

„Така изглежда икономиката, когато е в стабилен стадий на къкрене“, коментира Ърни Тедески, бивш икономист от администрацията на Байдън, който сега работи в бюджетната лаборатория на Йейлския университет. „Но тъй като исторически периодите на близо до или пълна заетост са кратки, има много повече несигурност“.

За Федералния резерв е от решаващо значение кой от тези сценарии ще надделее. Инфлацията се забави до 2,5% през юни, според предпочитания измерител на Фед, което е под резултата от 4% година по-рано, но все още над целта от 2%. Тя трябва да се забави още повече, тъй като отложеният ефект от по-ранните увеличения на жилищните разходи избледнява, но това не е гарантирано. Представители на Фед казват, че могат да изчакат с намаляването на лихвените проценти, стига пазарът на труда да остане стабилен.

От друга страна, има признаци, че потребителските разходи са се забавили. И ако пазарът на труда продължи да отслабва, може да е трудно да се спре процесът, което е в полза на по-ранното намаляване на ставките.

„Те следят забавянето и в един момент ще искате да спрат по-нататъшното забавяне“, казва Джонатан Пингъл, главен икономист за САЩ в UBS.

Въпреки че рядко се случва пазарът на труда да се охлади без рецесия, всъщност именно това ръководителите на Фед казаха, че може да е възможно, когато започнаха да повишават лихвите преди две години с най-бързите темпове от десетилетия, за да се преборят с високата инфлация.

Няколко служители на Фед заявиха, че пазарът на труда е толкова разбалансиран, че компаниите биха могли да отговорят на по-високите ставки като премахнат незаетите работни места, вместо да съкращават служители.

Засега се случва точно това. През март 2022 г., когато Фед започна да повишава лихвените проценти, имаше рекордните две свободни работни места за всеки безработен. До април това падна до 1,2 работни места – предпандемичното ниво. Това се случи почти изцяло поради намаляване на свободните работни места, а не поради нарастваща безработица. Растежът на заплатите и инфлацията се забавиха едновременно.

Същият анализ на Фед, който прогнозира това сравнително безболезнено забавяне на инфлацията, също предупреди, че в даден момент то може да стане болезнено. В него се казва, че безработицата може да започне да се повишава значително, след като делът на свободните работни места спадне под 4,5%. През април той беше 4,8% - спад спрямо 7,4% през март 2022 г.

„Ние твърдяхме, че това не може да продължава вечно“, каза членът на борда на Фед Кристофър Уолър през януари.

Нивата на наемане на работа и напускане се връщат към тези, наблюдавани съответно преди 10 и 7 години, което е знак, че по-малко работници виждат възможност да преминат към нови, по-високо платени работни места. И все пак нивата на съкращения остават ниски, което означава, че работодателите не се опитват да намалят персонала.

Това прави гарантираните обезщетения за безработица най-добрият ранен индикатор за спад. Първоначалните молби се повишиха през последните седмици, но все още са под нивата си от предходната година. Ако броят на молбите се повиши, аргументите за намаляване на лихвите могат да станат убедителни.

Някои казват, че опасенията за икономическо забавяне са неуместни, тъй като голяма част от несигурността, която придружаваше нарастващите лихвени проценти, се разсея. Страховете от рецесия накараха работодателите да задържат наемането и инвестициите, но последните проучвания показват, че те са по-уверени в бъдещите си приходи, което може да подкрепи наемането на персонал.

„Пазарът на труда излиза от бурята и работодателите най-накрая могат да си поемат дъх и да мислят стратегически в дългосрочен план“, отбелязва Джулия Полак, главен икономист в онлайн пазара за заетост ZipRecruiter. „През 2023 г. те бяха избрали защитен подход, бидейки много притеснени от прекаленото наемане на фона на потенциална рецесия“.

Въпреки това икономистите от Goldman Sachs виждат намеци за слабост. По-нисък дял от новите участници в работната сила намира заетост. Увеличават се постоянните, за разлика от временните, съкращения.

Компаниите за наемане на персонал съобщават, че техните клиенти търсят по-малко интензивно работници, отколкото преди година. „Намирането на работа... преди година би било придружено от много по-активен процес“, посочва Джулия Коронадо, основател на икономическата консултантска фирма MacroPolicy Perspectives.

Месечният доклад за работните места на Министерството на труда се основава на две проучвания, които сега изпращат противоречиви сигнали. Проучването за работните места сред работодателите показва, че те са се увеличили с 2,8 милиона през последната година, или 248 хил. работни места на месец тази година. Проучването сред домакинствата, използвано за изчисляване на нивото на безработица, показва, че заетостта е нараснала с 216 хил. през последната година, при сходна дефиниция за работните места.

Първото проучване може да засилва растежа на работните места, като надценява тези, създадени от нови предприятия, и подценява тези, загубени от затворени. Пингъл казва, че данните на щатско ниво, включително за обезщетенията за безработица, сочат, че наемането може да е по-близо до 200 хил. работни места на месец през последната година. Второто проучване пък може да подценява заетостта, ако не отчита правилно по-голямата имиграция.

Размерът на действителното наемане вероятно е някъде по средата между двете мерки. Въпреки че това би оставило растежа на работните места над историческия темп, необходим, за да не се повиши безработицата, това е по-малко окуражаващо, отколкото изглежда. Поради повишената имиграция, може да е необходим месечен ръст на работните места до 300 хил., за да се поддържа стабилно равнището на безработица, изтъква Тедески.

Исторически, след като нивото на безработица се е повишавало с половин пункт от дъното през последната година, то е продължавало да расте и икономиката е изпадала в рецесия.

Такова покачване обикновено се концентрира първоначално в индустрии като промишленост и строителство, които са особено чувствителни към бизнес цикъла и лихвите. Но неотдавнашното увеличение е на широка основа, според Goldman, и може да отразява свръхнаемането през 2022 г. след пандемията.

„Този ​​път наистина може да е различно. Равнището на безработица може да се покачва, защото се установява към естественото си ниво“, казва Тедески. По същия начин „Фед трябва да приеме на сериозно, че макар пазарът на труда да не се влошава бързо, той не е толкова стабилен, колкото може да изглежда на хартия“.