Какво трябва да се направи за неспособността на Германия да се измъкне от икономическите си затруднения? Най-голямата икономика в Европа в най-добрия случай отбелязваше нулев растеж през по-голямата част от последните две години, а поръчките в промишлеността продължават да намаляват, данни за възстановяване почти липсват. Особено обезсърчаващо е, че доверието на германския бизнес се влошава, като барометърът за очакванията на института Ifo през юли се доближи до дъното, достигнато по време на блокадите. Слабостта на германската икономика е истинска дилема за Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Икономиката на Франция също изпитва затруднения, като индексите за мениджърите по поръчките в промишлеността също се намират дълбоко в зоната на спада с 44,1 пункта през юли. В същото време южните икономики на Испания, Португалия и Гърция показват обещаващи признаци на растеж.
Всичко това представлява главоблъсканица за ЕЦБ. Управителният съвет на централната банка полага всички усилия да обясни, че далеч не е сигурно дали понижаването на лихвите с 25 базисни пункта през юни до 3,75% ще бъде последвано от второ намаление на следващото заседание на 12 септември. Твърде агресивно смекчаване на политиката може да подклади отново инфлацията, която остава упорито висока в сектора на услугите. Определянето на парична политика за 20 отделни страни е достатъчно трудно в най-добрите времена, а когато има толкова широко икономическо разминаване, това е рецепта за разединение.
Германският икономически модел понася удари от двете посоки, като доставките ѝ на евтина руска енергия спряха точно когато основният ѝ износен пазар Китай изпадна в подчертан спад. Германия вече беше засегната от рецесия при връхлитането на пандемията, но енергоемките ѝ промишлени отрасли като фармацията и автомобилния сектор от дълго време изпитват затруднения. Промишленото производство се забави до четиригодишно дъно през май, а според анализ на Bloomberg Economics половината от спада от близо 7% от 2019 г. насам е цикличен и може да се възстанови след време. За съжаление, поне половината от това свиване е структурно и може да не се възстанови.
Германската автомобилна индустрия е изправена пред допълнителна главоблъсканица, тъй като трябва да направи преход от познатата си доминация на двигателя с вътрешно горене към производството на електромобили точно когато Китай е напът да залее световния пазар. Промишлени гиганти като BASF, Mercedes-Benz Group и Volkswagen обявиха по-слаби от очакванията прогнози през миналото тримесечие. Смекчаване на паричната политика не може да реши стратегическата безизходица от преминаването към нулеви въглеродни емисии. Нов ръст на инфлацията може да направи положението много по-лошо.
Германия има едно предимство, което нейният съсед Франция няма – силни фискални показатели, като съотношението между дълга и БВП от 64% е значително по-ниско спрямо 112-те процента, с които трябва да се бори Париж. Затова може би повишаване на вътрешните инвестиции може да помогне?
Германското правителство вписа изрично в закон правилото „черна нула“, дългова спирачка, предназначена конкретно да уравновесява разходите към заемането на средства. Освен това нейните представители в ЕЦБ обичайно са сред най-ястребово настроените, когато трябва да определят политиката. Могат ли германските представители да променят мисленето си, като отчетат затрудненията или първо трябва да се счупи нещо в икономиката?
Другата страна на евромонетата е впечатляващото възстановяване след пандемията на южноевропейските страни, което първоначално беше ръководено от туризма, а сега се разпространява към по-широката икономика. Гърция е символ на тази тенденция с най-впечатляващото възстановяване. Но Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, която отбеляза ръст от 2,5% миналата година и 0,8% през първото тримесечие, най-силното ѝ тримесечно представяне от две години насам, изпъква най-много. Тъй като ръстът на цените на потребителските стоки отново се ускори до 3,6%, страната може да се превърне в потенциална опасна зона за инфлацията в еврозоната.
ЕЦБ отдавна е обвинявана, че взема решения за паричната си политика в полза на Германия, съпътствана с бързи извънредни мерки за спасяване на по-разточителните периферни страни. Сега положението е точно обратното, но средиземноморските страни едва ли биха имали нещо против смятаната за наказателна лихвена среда през последните две години да бъде смекчена.
Тъй като ръстът на цените на потребителските стоки се оказва донякъде упорит на ниво от 2,5% през юни, ЕЦБ трябва да се придържа внимателно към единственото си задължение – да забави инфлацията до целта си от 2% в средносрочен план. Но тя няма как да игнорира икономическата криза в бившия двигател на промишлеността на блока. Докато вземат следващото си решение през септември, ръководителите на централната банка може да решат и че необходимостта от опит за спасяване на германския растеж надвишава опасността от растящите цени.
13:29 | 30.07.24 г.
